A зависимост от храна?!...

Тютюнопушене, алкохолизъм, наркотици и други зависимости и борбата с тях.

Модератор: mimz

Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

A зависимост от храна?!...

Мнениеот Mss. Smith » Нед Сеп 17, 2006 2:06 pm

Може би само който е изпитвал такава зависимост може да го разбере. Става въпрос за момента, в който се чувстваш зависим от храната, само за нея мислиш, и имаш чувството, че тя контролира едва ли не живота ти. Ужасът тук е пълен :shock: :x
Такава зависимост много лесно може да доведе до булимия или анорексия, границата е много малка.
Ето малко повече информация, ще се радвам ако споделите и лично мнение!


За хранителните зависимости
Хранителни зависимости, Преяждане/ Лечение на Алкохолизъм, Наркомания и Хранителни зависимости


За хранителните зависимости


Общественото съзнание още се примирява с болезнената зависимост от наркотици, алкохол, тютюн, а от храна?

Още повече, че това явление съществува, носи на хората неприятности и от него се лекуват. Пристрастието към храна се заключва в потребността от чест прием на храна, своеобразна лакомност. Преяждането може да бъде постоянно или на пристъпи, да се обостря в неблагоприятни жизнени ситуации. То може да се съпровожда с лакомност, но не задължително. Хранителната зависимост – е най-цивилната, социалноприемлива форма на пристрастие, макар че избавянето от нея е доста дълъг и сложен процес.
Но, вероятно у всеки човек през неговия живот е имало епизод на преяждане. Какви са причините за това?

Нерядко потребността от храна се усилва в ситуации на стрес или обратно – в неговото отсъствие – в атмосфера на скука. Да си спомним, че когато човек се роди първото нещо, което прави е интензивно да се приближи към гърдата на майката, откъдето получава храна. С времето сукателния рефлекс угасва /но не при всички, западните психолози са склонни да считат, че първопричината за злоупотреба с алкохол е стремлението да се получи въжделенната алкохолна „гръд”).
С появата на зъби човек придобива възможност да дъвче и да гризе храната, този механичен акт носи удовлетворение, запомня се, нерядко става автоматичен. В ситуация на прекалено много или недостатък от външна стимулация, т.е. при стрес или скука този акт се оживява и в резултат на това хората искат постоянно нещо да дъвчат.

Има ли аналог преяждането?

Пълен аналог няма, тъй като тук освен сукателно-дъвкателния рефлекс е задействан и по-дълбинен – хранителен инстинкт. Отделните елементи на гасенето на „тревогата на устните” чрез натоварване или работа съществуват. Това са гризене на ноктите, края на молива, семки, дъвки, слизестата вътрешна повърхност на устните.

„ Тревога на устните” това е ново понятие за нас. В една от предходните беседи ви бях упоменал за симптома „тревожни крака”. Да тревогата има много външни проявления. Това е напрегнатата поза и скованите мускули на лицето, раменете и резките движения на главата, непроизволните движения на пръстите, потропването на краката и др. По- изразената тревога може да се прояви в потребността човек да се движи или да поглъща храна.
Симптомите „тревожни крака” и „тревожни устни” са подобни, тъй като при тях се наблюдава инверсия на пасивната тревога в активно движение. Но съществува мнение, че поглъщането на храна нерядко се явява проявление на депресия – тревожна депресия, тъй като при по-дълбоката – апатичена депресия възниква снижаване на влечението към храна, а при много тежки депресии може да се наблюдава пълен отказ от храна. Виждате ли, повишената потребност от храна при недълбоката тревожна депресия се явява като признак на борба на организма с пониженото емоционално ниво. И действително, поглъщането на голямо количество храна за известно време повишава настроението. Не е изключено при това да се изработва ендорфин – „хормонът на щастието”, така както при употребата на алкохол и наркотици.
С времето човек привиква към храната, повишава се хранителната толерантност – организмът не се удовлетворява с предишното количество храна и иска още. За това способства и физиологическият фактор – увеличение на обема на стомаха, а следователно и площта за побиране на храна. С две думи получава се порочен кръг.

Как да се избавим от потребността непрекъснато да дъвчем?

Започналите да действат рефлекси е трудно да бъдат спрени, а при преяждането възниква възбуждане на хранителния център, на хранителния инстинкт. Тези средства за отслабване, които се предлагат в изобилие, не отчитат едно обстоятелство – за пациентите е важно не толкова да удовлетворят глада си, колкото постоянно да слагат нещо в устата си. Здравият смисъл подсказва, че ако потребността от дъвчене е силна и това носи психологически комфорт, подобрява се настроението, то целесъобразно е да се ядат нискокалорични продукти на дребни малки порции / например ягоди, плодове, късчета риба със зеленчуци/. Между другото слабите французи ядат често и пият също доста, но еднократните дози не са големи, продуктите са нискокалорични, а вината – с ниски градуси.
Изображение
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Сеп 17, 2006 2:15 pm

Ето още един интересен материал, който намерих!

Съжалявам за дългия пост, който проявява интерес може да го прочете!


„Ще започнете да отслабвате, когато храната престане да бъде единственото удоволствие в живота ви”
Всички знаем по нещо за хранителните смущения анорексия и булимия. Въпреки научността на тези понятия, повечето хора знаят какво значат те. По-малко известно е едно друго подобно смущение и разните му форми - хиперфагия. И аз не знаех. Беше ми обяснено най-просто - това е булимия без повръщането. Тоест прекомерно хранене, провокирано не от глада и инстинкта за оцеляване, а от безброй други причини, повечето от тях психически и емоционални. Това е една история за прекалено чувственото хранене или прекаленото чувствено хранене.
В тази житейска картина няма нищо особено и необикновено. Няма нищо, което на пръв поглед да се посочи като първопричина за моята пристрастеност към храната. Чувствам се неудобно от това, защото знам, че има хора с много по-големи проблеми и предизвикателства. Но също така съм уверена, че моят порок и зависимост - храната - е много разпространен, но не се възприема като такъв. Всеки малко или много има чувствено отношение към храната, храненето отдавна е семеен и обществен ритуал, то отдавна не само задоволява чувството на глад. Е, какво толкова, обичаш да си хапваш, кой не обича, ще каже някоя слаба и красива приятелка, която се сеща да яде само когато й е прилошало от глад. Дали е само това?
strong>Не е. Е, добре. Признавам. Зависима съм. От храната. Ето какво е тя за мен:
Неотменимата утеха, сигурното хубаво нещо, което е на ръка разстояние, готово по всяко време, на всяко място, във всяка форма, без уговорки, без условия, да ми достави удоволствие - лично, телесно, физическо, плътско.
Просто я обичам, храната. Тя ми дава вярност и лоялност. Не ме изоставя, не ме отрича, не ме отблъсква, напротив, и тя ме търси - от витрините, списанията, екрана, на всяка крачка - и тя ми се предлага в най-добрата си форма.
Оказва се, че тя е най-лесната награда за всеки ден.
Каквото и да се случва, винаги има едно наум - след това мога и ще отида еди-къде си за едно еди-какво си - да ми се случи поне нещо хубаво днес, заслужавам. Храната е приятелка, слушателка, терапевтка, любовница, любовник… Единственото моментално удоволствие без усложнения.
Кога започна този флирт с яденето и премина в обреченост? Кога нормалното удоволствие от добрата храна, на маса с хубави хора и готин лаф стана зависимост? Хранохолик? Храноман?
Факт е, че кантарът ми показва сериозна злоупотреба с храна - 40% свръхтегло и мастна маса! Пак добре, че все още ходя, работя, имам желания и цели, гледам децата си и къщата. Имах желания за диети, за отслабване и упражнения, но сега при споменаването на тези думи ми става зле. Толкова пъти съм се проваляла в диетите. Отслабвала съм с 10 кг за един месец на лекарства с неописуеми странични ефекти, с 9 кг за две седмици на дебелариум, какво ли още не. Неминуемо си връщам масата рано или късно, тъй като явно не съм в състояние да поддържам нормалното ядене, което пък да поддържа постигнатото тегло. Та това си е храномания - да го наречем поне с истинското му име. Имам най-разпространената зависимост - от храната. Не го отричам.
Преди години някъде прочетох следния съвет измежду хилядите за отслабване: „Ще започнете да отслабвате, когато храната престане да бъде единственото удоволствие в живота ви”. Направи ми впечатление по различността си от всички други, но го взех за твърде претенциозно. Все пак имах доста други удоволствия в живота си. Тогава не знаех колко много се съдържа в това изречение…
Добре, каква съм, какви са тези проблеми, преживявания и случки, които биха могли да бъдат причините за това? Естествено, нищо особено. Аз съм на прага на средната възраст, нямам още 40, с добри социални показатели, омъжена, с две малки деца, с много добро професионално развитие и начин на живот без луксовете на горната класа, но и без никакви ограничения. Както казва мой близък приятел и периодичен любовник (а, да, и това го има за отмятане в портрета ми) - всичко е налице, за да бъде човек щастлив и доволен.
Моят най-голям враг открай време е моето тяло. Не помня момент от живота ми да съм се харесвала. Харесвах отделни части - лицето си, краката си, гърдите си, но тялото никога. Когато бях на най-долната граница на теглото си след пубертета, помня, че пак се чудех как да скрия коремчето. Сега вече просто го мразя. Преди година и половина събрах сили (и пари естествено) да се подложа на коремна пластика и да премахна леко увисналата вече торба отпред, причинена освен от прекомерно ядене и от двете бременности.
След операцията не можех да се храня както обикновено поради стегнатостта на шевовете и свалих без особени усилия 10 кг. Естествено, в момента съм наваксала повечето от тях. Стана ми за пореден път пределно ясно, че с периодични диети няма устойчив резултат. Нещо генерално куца в генералната схема. Какво е то?
си сметка, че ям стресово, и то боклуци. В спокойно състояние поне подбирах храната, с която да прекаля. Мъжът ми казва на маса «изключи хронометъра» - тоест, ръката ми с пържените картофи или други хапки прави подобно движение между чинията и устата ми. Когато съм под стрес, вземам кора хляб, изостанал фъстък, парче шоколад - просто нещо да потъне надолу. Нещо като антистрес хапки.
Дадох си сметка, че рядко успявам да огладнея. На обяд с колегите, вечер със семейството, кръчми и гости с приятели, празници с фамилията - все на софри и на отрупани маси. Направи ми впечатление, че повечето пъти първа посягам към храната на масата. Чудех се как издържат другите, без да обърнат внимание на ястията пред себе си. Едвам дочаквах да посегне някой и аз - заедно с него. Тоест имах нужда да усетя вкуса на яденето. Нарочно организирах приятелски събирания на софри, че да не съм някак сама в греха си.
Дадох си сметка, че ям много бързо - винаги свършвам първа или от първите и винаги опразвам чинията си. Просто омитам яденето и след това чакам останалите. Дъвча бързо и гълтам големи хапки. Обичам вкуса на храната, но нямам търпение за следващата хапка от същия вкус. Тежко ми е след такива хранения. Но всеки път забравям за това.
Дадох си сметка, че ходя по заведения и сама - на обяд или докато децата са на кино, за да ям. Вкусната храна е като награда за мен. Едно от основните удоволствия в живота, заедно със секса. Прегръщах успокоения от рода на: «Храната и сексът са основни качества, необходими за оцеляването, затова са толкова неустоими». Някак подминавах очевадния факт, че са неустоими, особено храната, май само за мен.
Направиха ми бележка, че предлагам на децата повече от нужната им храна. Дадох си сметка, че го правя подсъзнателно, за да се оправдая пред себе си, че сме в заведението, уж за да хапнат децата, а всъщност сме там заради мен.
Дадох си сметка, че дълго време обвинявах другото и другите - било въпрос на метаболизъм, тази е слаба по рождение, онази яде повече от мен, но не трупа, аз трупам дори и от въздуха, колкото и да ям и да не ям, не свалям, имам малки деца и се сяда по три пъти на масата, дояждам им яденето, децата трябва да ядат и аз с тях, да не обидя този или онзи, който готви много вкусно, само да опитам от това-онова. А, да, и бременностите и кърменията бяха много удобно извинение.
Стана ми ясно, че някак саботирах всяка диета преди или след края й. Както и всички планове за усилена физическа активност. Твърде далече беше всеки резултат от диетите и упражненията, а удоволствието от яденето беше веднага, на момента. Имах смътното усещане, че така или иначе не мога да спечеля борбата с неяденето, и че не точно то беше истинският враг. Нещо не ми се връзваше.
Дадох си сметка, че храната е основното лично удоволствие в живота ми в момента. Признах го. Колко тъжно и жалко ми се видя това!
Замислих се внимателно кога съм била в добра форма и не съм «затъпквала» проблемите си. Било е преди житейските предизвикателства - преди децата, преди 35-те, преди брака, преди ипотеката - преди основните крайъгълни камъни. Естествено, бракът ми има проблеми като всеки брак. Няма да ги изброявам, тъй като не са мерило, нито оправдание за спасителното ядене. Мъжът ми ме обича и уважава, заедно сме от вече 17 години, заедно гледаме децата и строим нова къща на чудно място.
Добър екип сме и добри приятели. Вече не ми е любовник. Това беше един от големите удари по моето женско самочувствие. Дълги години се борихме за секса. Мислех, че съм го преживяла. Но очевидно ми е било нужно хранително избиване на този ужасен комплекс. Мотото е «защо да се напъвам да отслабна, той така или иначе не ме желае, а като майка на децата си и такава ще ме има».
Може би е това - имам много обич, но нямам любов и страст. Може би затова прибягвам към храната. Този мой секс-приятел, за когото споменах по-горе, също не ми е точно любовник. Тоест няма влюбване и любов и там. Излиза, че и сексът не е достатъчен. Мисля също, че за една жена не е достатъчна само връзката с децата, колкото и пълноценна да е тя. Дори напротив, липсата на други човешки връзки прави и родителските отношения непълноценни.
Почнах да се замислям какво ми липсва. Мъка по любовта? Последната година се влюбих два пъти - единия път плътски, втория път съвсем като гимназистка. По различни причини нямаше развитие. Чувствах се отблъсната, нежелана, нехаресвана, нямах самочувствие открито да давам сигналите или да свалям мъжете. Мислех си «как ли му изглеждам, като някоя загоряла лелка сигурно», въпреки че бяха мъже на моята и дори над моята възраст.
Търсих из интернет. Намерих симптомите си описани така, че само оставаше да сложа името си отгоре. Емоционално хранене. Оказа се, че «топлата вода е открита». Направих си тест и се оказах тежък случай на емоционално хранене. На десетте прости въпроса отговорих «понякога» и «почти винаги» от трите възможни отговора - рядко, понякога, почти винаги:
1. Опитвам и не успявам да сваля тегло и/или да го поддържам.
2. Чувствам, че яденето ми е извън контрол.
3. Ям, без да изпитвам глад.
4. Посягам към храна, когато съм под стрес и потисната.
5. Ползвам храната като източник на удоволствие или като награда.
6. Храната е често в мислите ми.
7. Не съм в състояние да контролирам теглото си.
8. Ям разточително.
9. Срамувам се от себе си и от яденето си
10. Храната ми помага да се справя с чувствата си.
В този случай тестът ми препоръчва «професионална терапия», която да открие истинския враг - причината за емоционалното хранене. Аз сама се замислям отдавна - какво ме кара да се осланям на храната и защо точно на храната? Една от причините е малкото други удоволствия или тяхната относителна недостъпност - някои са твърде скъпи, други отнемат много време, трети изискват хиляди уговорки с други хора. Оглеждам се наоколо из познатите си - повечето от тях имат по един или два подобни «отдушника».
Класиката е верижното пушене, други един-двама пият редовно и по много. Има няколко планински маниаци - наричам ги така, тъй като прекарват много повече време сами в планината, отколкото със семейството си или с приятели. Същото е с няколко риболовни маниаци. За другите пристрастености и зависимости няма да говоря тук.
Изглежда малко са хората, които се справят без някоя обсебеност в лека или тежка форма. Излиза, че моята е храната. Независимо от конкретната причина, тя е моят спасителен пояс. Това е основното.
Иначе всеки има някакви проблеми и предизвикателства - провален брак, несподелена любов, тежко детство, проблемно дете или родител, неудовлетворение от работата. Въпросът май е с какво ги смекчаваме. С какво се тешим. И дали утехата ни не ни носи повече проблеми, какъвто е моят случай. Създавам си сама омагьосания кръг: липса и нужда от удоволствия - храна - повече храна - свръхтегло и вина - липса на самочувствие - още по-малко удоволствия.
Ето какво мисля в момента: Не се харесвам. Не харесвам тялото си, каквото е сега. То не е виновно, аз съм му натъпкала храна. Избивам го в още храна.
Повече движение, фитнес и какво ли още не не са решението, а спомагателните неща към нещо по-голямо. Решението е да уволня храната като основен източник на удоволствие, да се разделим с нея като «гаджета» и да си останем приятели. Храната е само едно от удоволствията на живота. В никакъв случай не е основното или единственото. Диети, гладуване, извънредна физическа активност са допълнителен тормоз в ежедневието, а скъпите процедури и лекарства - тормоз и в бюджета.
Засега в борбата ми с тялото и организма ми те печелят. Вместо да се борим, да вземем да станем партньори. В екип с душата и ума ми. Каквато и празнота да има в живота ми, каквато и липса и мъка да има, свръхяденето не е решението. Не е средството. Напротив - то задълбочава проблемите.
Ако бебето плаче и не е гладно и му се бутне шишето с храна, то го плюе и продължава да търси утехата си. Мога само да се поуча от това бебе. Ще търся другите удоволствия и занимания. Ще търся преживявания, хора, дейности и неща, на които в момента храната е провалил се заместител. В моменти на копнеж по приятно преживяване храната е едното нещо, което искам най-много, но от което се нуждая най-малко. Има други начини да се наградя, поглезя, развлека или утеша.
Ще потърся други неща за правене, които обичам и са приятни, и които нямат лавинния ефект върху мен, както прекаленото хранене. Ще поразмисля върху живота си още, за да потърся това значимо нещо, което наистина искам и ми липсва. Храната е жизнено необходима за тялото ми, а не за душата и за чувствата ми. Те си остават “гладни”. Когато има усещане за самота, разочарование, чувство на непълноценност, душевна болка, дори и просто скука, то не се променя със свръхдози храна и още храна.
Даже напротив, когато съумея да си припомня ефекта на допълнителната порция, някак да извикам образа на натрупването на масата по тялото ми, да усетя тежкото виновно чувство на провал и неодобрение, както и да си спомня от какво ме лишава прекомерното ядене в крайна сметка, веднага ми присяда тази допълнителна хапка или доза.
Аз съм социална личност и общуването с хора с подобни предизвикателства би ме мотивирало много. Също така съм общителна и емоционална, и всяко общуване е за мен удоволствие. Искам да е така и за събеседниците и приятелите ми, да им е приятно да са с мен. Ако нещо трябва да се пълни, то не е стомахът, а животът ми.

ИЗ "Дневника на една булимичка"
Изображение
Аватар
User

pandachina

Мнения

145

Регистриран на

Сря Окт 25, 2006 1:41 pm

Местоположение

София

Мнениеот pandachina » Сря Ное 01, 2006 2:40 pm

Уааау, доста изчерпателна информация, браво! От нея ми става ясно, че нямам хранителна зависимост, въпреки страстта ми към пуканките и сникерс в дните преди цикъл. :lol:
А сега сериозно. Смятам, че хранителната зависимост е наистина сериозен проблем, но хората, забързани в ежедневната битка за оцеляване, не му придават необходимото значение и той ги атакува директно, без дори да се усетят, докато не стане късно. Познавам хора, които са в подобно състояние и осъзнах това сега - в момента, в който прочетох поста ти. Не знам как точно ще ги заговоря по темата. Може би най-добрият начин е да ги накарам под някакъв предлог да прочетат темите в този форум. Дано попаднат и на тази и да си направят извод. :roll:
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Фев 18, 2007 10:54 am

pandachina написа:Уааау, доста изчерпателна информация, браво! От нея ми става ясно, че нямам хранителна зависимост, въпреки страстта ми към пуканките и сникерс в дните преди цикъл. :lol:
А сега сериозно. Смятам, че хранителната зависимост е наистина сериозен проблем, но хората, забързани в ежедневната битка за оцеляване, не му придават необходимото значение и той ги атакува директно, без дори да се усетят, докато не стане късно. Познавам хора, които са в подобно състояние и осъзнах това сега - в момента, в който прочетох поста ти. Не знам как точно ще ги заговоря по темата. Може би най-добрият начин е да ги накарам под някакъв предлог да прочетат темите в този форум. Дано попаднат и на тази и да си направят извод. :roll:

Ами да, сериозен проблем е, и наистина не се осъзнава.. Както с наркотиците е! Не случайно според статистиката, ако от наркотици умират най-много хора в света, то анорексията и булимията са 2ри по причина за смърт.. Ама как само го обясних, дано сте ме рабрали :oops: :)
Наистина ще е хубаво, ако доведеш хората, страдащи от такава зависимост във форума. Но те може и без това да осъзнават какво става! Лошото е, че да осъзнаеш и да поправиш грешката са съвсем различни неща... :roll:
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

idiva

Мнения

11

Регистриран на

Чет Фев 01, 2007 6:18 pm

Мнениеот idiva » Пон Фев 19, 2007 9:11 pm

Явно и аз имам зависимост от храната :roll: и най-вече от сладките неща. Повече от ден не мога да издържа да не хапна нещо такова. Почвам да нервнича, избухвам по-лесно и не знам какво бих могла да направя по въпроса. А може би просто съм си наумила, че това е причината :?
Изображение
Аватар
User

патилан420

Мнения

198

Регистриран на

Пон Апр 30, 2007 12:18 am

Мнениеот патилан420 » Чет Май 03, 2007 1:19 pm

не съм специалист по зависимостите, но си мислех, 4е отношението на живите същества към храната е жизнена необходимост, а не зависимост.
А това 4е някои храни съдържат вещества, които могат да предизвикат зависимост(захароза, теобромин), или блокират механизма на засищането(натриев бензоат, натриев глутамат) и това води до преяждане или други разстройства на поведението , свързано с храненето, това е съвсем друг въпрос.
Освен това някои психи4ески състояния намират израз в промяна в модела на хранене (преяждане или гладуване).

Все пак храненето е най-достъпното психоактивно занимание(успокояваи задоволява), и понякога служи за заместител на други психоактивни занимания, недостъпни на субекта по една или друга при4ина.
Светът се разпростира дотам, докъдето стига куража
Аватар
User

black_lady

Мнения

98

Регистриран на

Съб Мар 15, 2008 1:09 pm

Местоположение

Sin City (нейде из София)

Мнениеот black_lady » Съб Мар 15, 2008 2:51 pm

Шоколад :oops: Изкарвала съм месеци без него, но просто идва време, когато не мога да не си хапна... :P
Изображение

"Carve your name into my arm
Instead of stressed I lie here charmed"

Placebo - Every you, every me
RANDOM_AVATAR
User

саша

Мнения

1

Регистриран на

Съб Фев 27, 2010 10:50 pm

Мнениеот саша » Съб Фев 27, 2010 11:19 pm

И аз имам изключително сериозен проблем с храната.Намирам при себе си много от проблемите на Mss.Smith и вече разбирам че проблема няма да се разреши от само себе си :( Имам абсолютно сьщото чувство на самота и липса на щастливи емоции.От това което прочетох смятам че най доброто решение е това да се намери друго бързо ,лесно и приятно занимание когато сме подложени на стрес или скука,самота.Искам да благодаря за мненията на всички,защото когато осъзнаеш проблема е много по лесно да го решиш,а при мен определено има такъв :roll: Mss.Smith не се отчайваите,сигурна сьм че ще намерите решение ако още не сте го открили.Познато ми е много добре чуството и няма да ни е лесно но съм сигурна че рано или кьсно ще го преодолеем :)
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Чет Мар 11, 2010 8:48 am

Ооо, ами аз отдавна не чувствам подобна зависимост :D Наистина я имаше, но беше като че ли за някакъв период (наистина не особено кратък...) от пубертета ми. По-нататък дойдоха ангажиментите, кандидатстването (ученето за което вървеше определено с много хапване, но го приемам за нормално, като си подложен на голям стрес и много информация ежедневно). Дойдоха и положителните емоции и така :) Дано чувството на зависимост към храната не се върне, че наистина беше неприятно :?
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

georgiperov80

Мнения

5

Регистриран на

Пет Дек 10, 2010 12:45 pm

Мнениеот georgiperov80 » Пет Дек 10, 2010 1:12 pm

Определено съм приел храненето като едно от малкото удоволствия в живота имам периоди в които ям непрестанно даже без да изпитвам глад.След това съвестта ми се обажда и започвам много стриктно да спазвам някакъв режим и да контролирам приемите на храна и когато свикна се отпускам и пак всичко от начало. Мисля, че трябва да посетя специалист.
RANDOM_AVATAR
User

anai

Мнения

2

Регистриран на

Нед Яну 31, 2016 8:11 pm

Re: A зависимост от храна?!...

Мнениеот anai » Пет Май 06, 2016 11:08 am

Здравейте,

Не можете да спрете да ядете?
Използвате ли храната, за да се справите със стреса и емоциите?
Не можете да пазите диета?
Не можете да спрете да ядете захар, независимо колко силно опитвате?
Борите ли се с преяждане, анорексия или булимия?
Анонимни ГрейШийтърс може би е за вас!
(www.greysheet.org).

Анонимни Грейшийтърс (АГШ) е група от хора, които са решили техните хранителни проблеми. АГШ помага на хора, които са пробвали всичко и са се провалили, и които търсят дълготрайна свобода от контрола на храната. ТОВА НЕ Е ПОРЕДНАТА ДИЕТА! АГШ предлага програма на абстиненция от компулсивно ядене. Ние сме различни. АГШ предлага специфичен хранителен план, който помага да се премахне непреодолимото желание за ядене, ясно определени параметри за абстиненция,инструменти за отчет и подкрепа от страна на общност, която се развива в целия свят. В АГШ ние споделяме личния си опит, сила и надежда и получаваме подкрепа по пътя си към дълготрайна свобода от компулсивното поведение относно храната. Няма такси или вноски за членство в АГШ.

ЕЛАТЕ С НАС НА СБИРКА!
Вторник, 19-20ч., гр. София, бул. Стефан Стамболов 34, ет.2, оф. 201.
Skype: gsbeyondthewildest, Email: gsbeyondthewildest@gmail.com
http://greysheet.org

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron