Не мога да общувам с хората

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

RANDOM_AVATAR
User

Tommy

Мнения

2

Регистриран на

Съб Апр 04, 2009 7:25 pm

Не мога да общувам с хората

Мнениеот Tommy » Съб Апр 04, 2009 8:41 pm

Здравейте,
аз съм на 23 и съм студент, имам кошмарен проблем, който не мога да определя кога точно е започнал - сякаш ме е съпътствал цял живот защото постепенно с годините се е задълбочавал и изведнъж изплува с цялата си сила и вече животът ми е нещо много повече от ад. С годините постепенно започнах да губя способността си да осъществявам каквито и да е социални контакти. Изпитвам ужасен страх от от идеята да се срещна с някой и да общуваме. Приятелката ми ме напусна преди година защото съм бил студен и т.н. Последните години започна да ми става все по - трудно да гледам хората в очите докато им говоря или докато те ми говорят, наскоро сякаш от нищото се появи и друг ужасен проблем - когато вървя по улиците и ако някой човек минава край мен краката ми сякаш се вдървяват и започвам да стъпвам неестествено като гипсиран, хората понякога се обръщат и ме гледат странно - интересното е че този проблем с походката ми се изпарява напълно ако край мен се разминават много хора, ако съм в магазина, ако с мен върви някой мой приятел или пък в автобус - в такива ситуации просто забравям тотално за него, или дори да се сетя, че го има това изобщо не може да ме притесни. Животът ми постепенно и неусетно се превърна в неспиращ кошмар вече ми е трудно да гледам в очите дори някои от най - близките си приятели, невъзможно ми е да се намеся в разговор между колегите си в университета, въпреки, че имам какво да добавя или изкажа. Започнах да живея все по - сам. Може би е редно да спомена, че детството ми не мина особено добре спомням си че преди не минаваше и ден без баща ми да се разкрещи за нещо - хората в асансьора се смееха и ме питаха "абе баща ти за к'во пак се развика" когато пораснах повече започнах да осъзнавам, че баща ми и брат ми са ми се карали за абсолютни простотии за които никой нормален човек не би обърнал внимание. Определено семейството ми не беше добро, но за сметка на това с лекота се сприятелявах с абсолютно всеки и даже нещо повече - хората ми имаха доверие дори без да ме познават просто усещам хората и зная как да подходя, но въпреки това изведнъж всичко това сякаш някой ми го отне. Въпреки, че знам как да подходя в почти всяка житейска ситуациа - не правя нищо заключен в някакав въображаем непреодолим страх. Усещам как хората си шушукат, което допълнително ме депресирва. Не искам да обвинявам родителите си или някой друг за състоянието си - просто търся някакви основи от където би могло да е тръгнало всичко. Не съм ходил при лекар защото не вярвам, че лекарствата помагат - страх ме е че още повече ще влошат нещата(има много такива случаи), да не говорим, че 90% от човешкият мозък все още е пълна загадка и поне по лични наблюдения това което правят лекарствата в такива случаи е по - скоро стреляне на посоки отколкото нещо точно ясно и конкретно. Чувал съм и за други видове лечения които още повече ме ужасяват и ми се струват истинско извращение - разни хипнози, врачки, църковни и т.н. Искам да разбера дали има тук хора които са имали такъв проблем или подобен и да са се отървали от него, искам да заживея нормално да мога когато се срещам с хората това да не ми коства мъки и невъобразими усилия, искам отново да мога да гледам хората в очите нормално.

Предварително ви благодаря!
RANDOM_AVATAR
User

S.E.F.H.

Мнения

1

Регистриран на

Пет Мар 13, 2009 9:59 pm

Re: Не мога да общувам с хората

Мнениеот S.E.F.H. » Нед Апр 05, 2009 10:50 am

Tommy написа:Искам да разбера дали има тук хора които са имали такъв проблем или подобен и да са се отървали от него

Аз имам подобен проблем и сега съм на път да го разреша. Но при мен проблема е по-различен, нещо обратно на твоя, защото аз не излизам от вкъщи с месеци, но разлика от другите хикитралала мога да гледам хората в очите. Е да, станал съм малко тра-ла-ла, но съм свестен. По-добре да сме луди, отколкото да сме някакви негодници.

От поста ти разбрах, че излизаш от вкъщи. Излизаш нали? Много е добре, че излизаш, защото например ако работиш вкъщи като мен и не излизаш с месеци се превръщаш в хикитралала, ужасяваш се ако се наложи да излизаш от вкъщи, мислиш, че всички в квартала те наблюдават и говорят лоши неща за теб... кофти е да си хикитралала, излизай от вкъщи, за да не станеш като мен, защото след това възтановяването е много трудно.
RANDOM_AVATAR
User

Tommy

Мнения

2

Регистриран на

Съб Апр 04, 2009 7:25 pm

Re: Не мога да общувам с хората

Мнениеот Tommy » Нед Апр 05, 2009 11:28 am

S.E.F.H. написа: Е да, станал съм малко тра-ла-ла, но съм свестен. По-добре да сме луди, отколкото да сме някакви негодници.

Мерси за съветите, но не можах да разбера какво точно имаш в предвид с двете изречения горе?
RANDOM_AVATAR
User

S.E.F.H.

Мнения

1

Регистриран на

Пет Мар 13, 2009 9:59 pm

Мнениеот S.E.F.H. » Нед Апр 05, 2009 12:34 pm

Зарежи горните две изречения, те въобще не са най-умното нещо, което съм казвал. А защо не поговориш с бившата си приятелка и да се опиташ да си я върнеш? Вече няма да си студен с нея, ще се стараеш да я разбираш и да разбираш от какво има нужда, ще се стараеш да и е приятно с теб... Малко е нелепо едно хикикомори да ти дава любовни съвети, но все пак аз съм гледал филми, сапунки, това-онова... Виждал съм по филмите какво правят и какво таковат и мисля, че мога да давам съвети.
Аватар
User

Gabinka

Мнения

521

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 10:12 am

Местоположение

София

Мнениеот Gabinka » Пон Апр 06, 2009 8:53 am

Здравей Tommy :)

Не си единствен в тези си страхове. Като теб има още много хора. Бъди сигурен, че и те си мислят "този ме гледа", "тази какво ли си мисли"...а всъщност хората въобще не ти обръщат внимание. Причината която е породила тези ти страхове за мен се казва "стрес и лабилна психика". Живота е борба и ако за момент се отпуснеш, после трудно се връщаш на фронта отново. Обещах си че няма да давам съвети на никого с подобни на моите страхове, но някак си не успях да се сдържа. Аз съм ходила на лекар, но отказах да пия лекарствата. Боря се всеки ден със страха си, но искам да ти кажа че е доооста трудно. Това което аз направих е да си повтарям всеки ден че няма от какво да ме е страх. Реших да се преборя със себе си (предполагам затова и казват че битката със самия теб е най-трудна). Налагам си всеки ден че няма какво да ми се случи, или че дори и да ми стане зле ще мине. Трябва много да се разтоварваш, да отпускаш, да заемаш съзнанието си с положителни неща, да се смееш, да слушаш музика. Не се предавай на отчаянието, от там няма кой да те извади. Аз изживявам всеки ден предварително така да се каже. Знам каква ми е програмата за утре, но всичко минава през ума ми като на лента ден по-рано. Тъпо, но все пак малко ме успокоява. Също като теб решавам, че еди кой се ме е зяпнал и стомаха ми се свива, а това е глупост. Дори оглеждам хората по улиците непрекъснато, гледам ги именно защото си мисля че те ме гледат...... дори ги коментирам, все едно се защитавам, а няма от какво. Но аз реших за себе си че ще се преборя с това което ме мъчи. Опитвам се да мисля позитивно, когато стана нервна и притеснена за да не оставя страха да ме контролира започвам да говоря разни смешни неща ( естествено колегите ми се спукват от смях :) ), слушам музика, която ме успокоява, или просто се обаждам на брат ми :) Намери си някакви неща които те изваждат от тези състояния. Като се убедиш, че ето всичко си е наред, започни да се изправяш срещу страха си. Започни от този който най-малко те притеснява. Така ще видиш че всяка победа, дори и малка те прави по-силен.
Казваш че си студент, ми браво! :D Аз например нямах куража да кандидатствам преди :oops: Сега обаче твърдо съм го решила. На 1-вия изпит отидох с мой приятел, който въобще не иска и да учи в това уни, но за компания дойде. Сега на 12-ти ми е 2-рия. И съм сигурна в себе си, че няма нищо страшно :) Дори го чакам с нетърпение :) Бори се със себе си, така ще се опознаеш повече. А колкото до мацката, опитай да помогнеш на себе си, за да придобиеш увереност, а след това търси любовта си :) Някой хора не разбират тези ни страхове, предполагам затова е и била раздялата ви. Но който не го е изпитал няма как да знае какво е :)
Стискам палци всичко да се оправи при теб. Просто го приеми като временен дисбаланс. Приеми че си се отпуснал прекалено много и е време да се стегнеш. Опитай дори да пишеш тук във форума, има много добри хора и с времето ти става по-леко в момента в който им споделиш :)
Успех! :)
RANDOM_AVATAR
User

purple

Мнения

35

Регистриран на

Нед Мар 16, 2008 1:06 pm

Мнениеот purple » Пон Апр 06, 2009 12:27 pm

Хората винаги ще те гледат. За добро или лошо... Някои гледат от любопитство, други несъзнателно. Преодолей го. Ще питаш "Ама как?" Ами лесно :) Помисли не е ли по-добре да те гледат, отколкото да си незабележим? Когато започне да ти харесва, че хората те гледат и спреш да се питаш "Защо ме гледат да не би да ми има нещо" ще се почувстваш и по-уверен. Естествено не става веднага, но започни с това, че не е задължително да те гледат с лошо ;) Всичко е във въображението ти. Ти сам даваш поводи и доразвиваш сценария в главата си.
Що се отнася до гледането в очите... Когато се справиш с другото и започнеш да ходиш с високо вдигната глава и това ще се оправи. Пък и ако не гледаш хората в очите как ще разбереш кой с какви очи те гледа :wink:
RANDOM_AVATAR
User

Tommy

Мнения

2

Регистриран на

Съб Апр 04, 2009 7:25 pm

Мнениеот Tommy » Пон Апр 06, 2009 4:41 pm

Благодаря ви за разбирането и помоща - старая се да се срещам с хората, но наистина е страшно трудно... сигурен съм, че ще го преодолея, но вероятно ще мине страшно много време, въпреки, че си казвам, че няма от какво да ме е страх и че това са абсолютни идиотщини те почти винаги ме завладяват - превърнали са се като някакав естествен рефлекс - както ако пипна с пръст горещ котлон ще си дръпна веднага ръката - нещо което все още ми е почти невъзможно да променя. И тази трудност сигурно се дължи на факта, че наистина постепенно и неусетно се превръщах в аутсайдер, социопат, асоциален или както там му се вика. Хем ми се иска да съм сред хората, хем ми е дискомфортно сред тях.
А това с кандидатстването беше наистина трудно, Gabi желая ти успех с твоето и ти стискам палци. При мен беше особено трудно - кандидатствах в София 3 години поред, но не ме взимаха, после трябваше да си намеря работа в София, но след 6 месеца напуснах защото почти не контактувах с никой от колегите или ако го правих отстрани приличаше на операция без опойка - голям зор. След 3 - та поредни неуспеха и шестте месеца прекарани на работа напуснах и отидох в Пловдив, там си намерих подобна работа като старата, но пак изкарах 6 месеца и напуснах поради същите причини. Инче работех добре, дори шефът ми в София, който също хич не ме харесваше последната седмица искаше да ми вдигне заплатата. И накрая чак 4 - тата година ме приеха, но във Велико Търново. И така сега съм там.
Още веднъж ви благодаря за разбирането.
Аватар
User

Gabinka

Мнения

521

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 10:12 am

Местоположение

София

Мнениеот Gabinka » Вто Апр 07, 2009 9:51 am

Няма за какво да ни благодариш :) Радваме се, че можем малко да ти помогнем поне :) Много трудности си имал затова и последствията са тези :) Но си се борил и си успял :) Бори се и сега :) Успех ти желая :)
Аватар
User

silver

Мнения

27

Регистриран на

Сря Дек 10, 2008 11:05 am

Re: Не мога да общувам с хората

Мнениеот silver » Вто Май 26, 2009 3:01 am

:]
~ gone with the wind ~
no avatar
User

Marigold

Здравей!

Мнениеот Marigold » Сря Дек 22, 2010 12:53 am

Здравей! Всичко, което описа дотук едно към едно съвпада с моето състояние! Аз съм момиче, на 23 години и също не знам как стигнах до това положение, за което съм съгласна, че е ад!! Аз също като вървя по улицата и се разминавам с някого, си променям походката, точно това състояние "като гипсиран" добре ми е познато.. То обаче също по-често се случва, ако около мен няма хора.. Също така, когато пътувам в превозно средство понякога се чувствам ужасно! Пак така скована, сякаш цялото ти тяло и лицето ти изтръпват, не си чувстваш тялото! и не смееш да мръднеш! А няма основателна причина! Това за гледането в очите.. познато до болка! Иначе аз също три пъти кандидатствах висше, и трите не ми се получиха! Защо ли? Всъщност мен и трите пъти ме приеха, първия път не това, което искам, но опитах.. втория път ме приеха нещо, което смятах за компромис и третия.. това, което ужасно силно исках! И трите опита - провал.. А общото между тях е точно това състояние, което не знам вече как да го нарека, депресия ли, гранично разстройство ли или ОКР, през годините, докато съм чела и съм търсила отговор съм си поставяла толкова много диагнози.. А на ученето някои от основните неща, които ми пречеха, поради които то ставаше невъзможно, бяха ужасяващо хронично безсъние, което имам от години, тази параноя сред хората и тази необщителност.. които отчасти се дължат на безсънието, изобщо всичко е един омагьосан кръг! Когато бях сред колегите, се държах много странно! Сигурна съм, че така е изглеждало отстрани, сигурно са ме смятали за луда! То си е така! Това още в гимназията.. Абсолютен аутсайдер! И всяко междучасие или почивка бях обречена на една ужасна, кошмарна изолация, защото не можех да се приобщя към тях, не можех просто да изляза с тях пред училището и ей така, да стоя и да си говорим, въпреки че исках, но нямах силите! Така и в университета! В един момент започваш да се чудиш дали изобщо съществуваш!! Накрая не издържах и напусках.. и трите пъти! Това е кошмар! Животът ми пропада!! А аз все още не знам как да се измъкна от този водовъртеж..
Съжалявам, че не мога да ти дам съвет, но това, което си написал ми е до толкова болезнено познато, че ми се прииска и аз да си излея мъката..
RANDOM_AVATAR
User

Lamarchand

Мнения

1

Регистриран на

Пон Май 09, 2011 9:38 am

Мнениеот Lamarchand » Пон Май 09, 2011 10:15 am

минал съм през това и аз! може би не чак в толкова изострена форма, но определено съм имал периоди, когато ме е било страх и просто не съм можел да общувам с хората. години наред имах проблеми с гаджетата, преди да правя секс за пръв път, имах проблеми с ерекцията, и прочее, и прочее. мисля си, че това идва от детството ми, защото майка ми беше строга, връстниците ми ме отбягваха и ми се подиграваха, тормозеха ме и т.н.
Сега...това определено са важни и пагубни проблеми, които всяко дете има в една или друга степен. Има някои толкова силни травми, че детето ги забравя - мозъкът просто ги изключва. Това обаче не означава, че травмата не е оставила следа - напротив, тя е оставила дълбока следа, и това, че мозъкът я е изключил, е много коварно, защото тя носи много вредни последствия, които избиват на най-неочаквани места - например, точно това, което вие описвате като неспособност да общувате с хората, която изниква сякаш от нищото и се чудите, луди ли сте, болни ли сте и т.н. Или пък някакви ситуационно-обосновани страхове, като например за нищо на света да не можете да пътувате с друг човек в асансьора. само давам примери...
това, което искам да кажа е, че вие НЕ сте луди! според мен, някога някъде ви се е случило (или ви се е случвало) нещо, което е било меко казано неприятно, вие сте го изключили. може дори да го помните. тук аз правя предположения, но верните отговори са вътре във вас и никъде другаде!
като начало е добре да направите две неща:
1. да си кажете - спирам да бягам от този страх! много често страха от страха е по-силен от самия страх, ако разбирате какво искам да кажа! един неуспешен опит в общуването/сексуалното представяне/ухажването и т.н. много често ни кара да си мислим, че има нещо нередно в нас и водени от тази мисъл, ние започваме да се опитваме да си докажем, че това не е така, започваме да правим нови опити, но подковани със страх дали този път ще се получи или не. именно този страх и това неистово желание да ОТРЕЧЕМ проблема ни обрича на все по-голямо затъване в него! затова - успокойте се! проблем у вас ...е...,ИМА! НО КАКВО ТОЛКОВА!! има всякакви хора с всякакви проблеми - с очите, със сърцето, с косопад, и т.н. Вашият е по-особен род проблем, изискващ повече усилия, но - и ето второто нещо, което е добре да направите:
2. да повярвате категорично - ПРОБЛЕМЪТ ИМА РЕШЕНИЕ! след като аз го реших, значи и вие можете! много е важно вие само да поискате да се освободите от него! Да ви предупредя - адски е трудно, минавате през всички кръгове на ада, но повярвайте ми СТРУВА СИ УСИЛИЯТА!
горещо ви препоръчвам да започнете с психотерапия - отнема много време, аз лично ходя два пъти седмично вече в продължение на година, но резултатите са впечатляващи. Моля ви, само не се подвеждайте по измислени и самозвани "психотерапевти", които ги има много и "само" ще ви звемат парите, времето, и може би най-лошото - вярата, че има решение! ето един сайт на Българската асоциация по психотерапия - http://www.psychotherapy-bg.org/ , където има официален регистър на психотерапевтите в БГ. Съветвам ви да търсите специалисти там!
и никога не забравяйте (защото ви предстоят много тежки и отчайващи моменти) - решение има и е многократно доказано, че има! имайте вяра и визия! Успех!
RANDOM_AVATAR
User

Vallar

Мнения

7

Регистриран на

Чет Фев 02, 2012 3:13 pm

Мнениеот Vallar » Чет Фев 02, 2012 3:58 pm

Въпреки че не съм компетентно лице гореописаните случаи ми приличат на социална фобия (Social Anxiety Disorder). Аз самата страдам от подобни симптоми и в някои ситуации наистина е нетърпимо.
RANDOM_AVATAR
User

summer

Мнения

1

Регистриран на

Чет Мар 08, 2012 5:01 pm

Местоположение

bulgaria

Re: Не мога да общувам с хората

Мнениеот summer » Съб Мар 10, 2012 10:33 am

zdravei Tommy moje da ne mi povqrva6 sega no sled vreme sam 6te se ubedi6 4e sam bila prava.ponqkoga i az imam tvoq problem,ne obi4am da izlizam sama daje do magazina,nqmam priqteli makar 4e tezi koito gi imah nikoga ne sam gi predavala,to4no obratnoto-te me izpolzvaha.mrazeha me za6toto vav vsi4ko bqh po dobra ot tqh...ponqkoga kogato si prekaleno dobar horata te mrazqt -takav e sveta .spomenava6 4e te ujasqvat po razli4nite metodi na le4enie,za vra4kite i hipnozite sam napalno saglasna i dobre 4e ne si pribqgval do tqh,te i normalen 4ovek 6te pobarkat.Za tsurkvata oba4e ne sam saglasna...po specialno vqrata v Bog ,za6toto v dne6no vreme e trudno i v tsurkvata da ti pomognat.Opitai se da pro4ete6 Bibliqta,ne edin 4ovek koito go e napravil kazva 4e se e po4ustval du6evno po spokoen.Dpusni Bog v sarceto si i Toi 6te ti pomogne.na men vinagi mi e pomagal.vqrno nqmam mnogo priqteli no horata me obi4at,imam prekrasno semeistvo,tova mi stiga.Tvoqt problem e 4e ima6 nujda ot podkrepa i liubov.Nau4i se da obi4a6 horata i 6te ti e po lesno.Molq te opitai tova koeto ti kazah,nqma da stane vednaga,no imai tarpenie.Jelaq ti mnogo uspeh i dano ti bqh polezna

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron