Отчаяна

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

RANDOM_AVATAR
User

anonimeniq

Мнения

2

Регистриран на

Съб Мар 05, 2011 8:54 pm

Отчаяна

Мнениеот anonimeniq » Съб Мар 05, 2011 9:11 pm

На 31г съм, имам 2 деца. Омъжена съм, но все едно съм сама. Съпругът ми, ако не е на работа е по кафетата или пред компютъра. За него все едно не съществувам. За всичко свързано с децата /подготовка за училище, болести, емоционални проблеми, отглеждане/ съм само аз насреща. Почвам да си мисля, че ми изневерява. За него съм змията вкъщи, винаги греша и го обвинявам безпричинно. Искам да се разведа, но няма къде да отида, нямам си никой зад гърба, едното ми дете е бебе, а другото на 11, в момента няма как да почна работа. Секс вече няма, или ако се случи е на 4 месеца веднъж. Почнах да мразя празниците, винаги плача като знам, че е време да се веселя, като всички около мен, но няма с кой.
RANDOM_AVATAR
User

shemmett

Мнения

34

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 2:50 pm

Местоположение

Gulf Shores

Не се отчайвай!

Мнениеот shemmett » Вто Мар 08, 2011 5:41 pm

Здравей, anonimeniq,
Тъжно ми е заради положението, в което се намираш. Домът е мястото, където човек търси разбиране, споделяне, взаимност, убежище ... и е много жалко, когато не ги открива там. Не смея да твърдя, че съм човек, имащ право да ти дава съвети, но поне мога да ти дам своята подкрепа. Не знам и мога само да предполагам какви са причините съпругът ти да се отнася така с теб, но със сигурност това не влияе добре на теб и децата... Предполагам и че от постоянното пребиваване вкъщи, ангажирана да се справяш сама с домакинството, чувството ти за потиснатост се засилва... Надявам се да не си сама през цялото време, а да имаш възможност да излизаш, да се запознаваш с други майки, да завързваш нови контакти. Може така да намериш идея за някаква надомна работа, или някой, който може да ти помага в отглеждането, за да започнеш надомна или почасова работа и някак да започнеш извоюването на своята независимост.
Само не се изолирай сама вкъщи, не се отчайвай и не ангажирай ума си изцяло с мисли, че нищо няма да се промени. Имаш две малки съкровища, които се нуждаят от спокойна и щастлива майка.
Поздравявам те по случай днешния празник, дори и да не празнуваш активно (с трапези, дивеене и всичките му там суети). Надявам се денят ти да е бил поне малко по-хубав от другите! Бъди силна и най-щастлива мама! @->->- (розичка :))
There' more for me than meets the eye ;)
RANDOM_AVATAR
User

anonimeniq

Мнения

2

Регистриран на

Съб Мар 05, 2011 8:54 pm

Мнениеот anonimeniq » Сря Мар 09, 2011 5:55 pm

Благодаря за топлите думи! Вчера получих само картичка от сина ми, в която пишеше колко много ме обича. Празник нямаше, но поне почнах да се съвземам и да излизам от черната дупка, в която от време на време попадам. Аз съм много комуникативен човек, но в моменти като този се изолирам от познатите ми, защото няма да успея да скрия болката си. А живота ме научи, че повечето хора се радват, когато имаш проблеми. Така ми се иска да мога да отида на няколко сеанса при психолог, но в провинцията е трудно.
RANDOM_AVATAR
User

shemmett

Мнения

34

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 2:50 pm

Местоположение

Gulf Shores

Мнениеот shemmett » Нед Мар 13, 2011 7:56 pm

Привет, anonimeniq,
Радвам се, че си получила признание от сина си. Няма по-искрена обич от детската:) Нищо, че е нямало празник с веселие, песни, танци (при мен също нямаше, но предпочитам един кротък и спокоен ден пред самозаставяне да изпитвам "зорлен" някаква екстремна радост :))
Важното е, че се чувстваш по-добре със себе си. Разбирам склонността ти да не показваш пред познатите си колко много те боли. Според мен е нормално да го таиш в себе си, ако някога ти е станало ясно, че не изпитват само съчувствие. Надявам се все пак сред познатите ти да има някой доверен човек, с който да можеш без притеснение да споделяш какво ти тежи. Споделената мъка е половин мъка, както казват.
Надявам се близо до теб да има къде да посетиш психолог и да имаш възможността да отделиш време и средства, особено щом ти самата би искала да се консултираш със специалист. Дано скоро да успеш да осъществиш желанието си.
There' more for me than meets the eye ;)

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron