депресия

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

RANDOM_AVATAR
User

toni4_01

Мнения

1

Регистриран на

Сря Апр 13, 2011 8:16 am

депресия

Мнениеот toni4_01 » Сря Апр 13, 2011 8:31 am

здравейте моля ви помогнете ми
моят приятел изпадна в депресия той е в чужбина в момента аз съм в бг и не мога да му помогна това са симптомите:
1 не спи добре стряска се на сън
2 загуби интерес към всичко нищо не го радва
3 казва че не ме обича и не чувства нищо нито към мен нито към живота въобще
4 липса на желание да излиза
5 чувство за вина
6 липса на желание да общува с хората да се обажада в бг на приятелите си
7 чувства се безполезен
8 болки в коремната област той има язва и пие лекарства "ранитидин"взема.
моля ви дайте ми съвет какво да правя и как да му помогна. Той не желае да говори с мен. нежелае да говорим за проблема как да постъпя посъветвайте ме моля ви. Благодаря предварително! тази депресия продължава вече 5 месеца това забравих да кажа благодаря ви
Аватар
User

Аналитична Психотерапия

Мнения

6

Регистриран на

Чет Окт 18, 2012 4:19 pm

Депресия

Мнениеот Аналитична Психотерапия » Чет Окт 18, 2012 4:42 pm

Всеки от нас познава чувството на тъга и празнота. Използваме депресията за различни настроения, но какво всъщност представлява тя?

Меланхоличните моменти, които ежедневно съпътстват живота ни все още не са депресия. Това са миговете, в които нищо от важните за нас неща няма значение, раздразнителни сме, затворени за социално общуване, защото смятаме, че никой няма да ни разбере. Обикновено тези състояния си имат причина, колкото и скрита от нас да изглежда тя. При всеки причината е различна, но все пак всички сме първо хора и душевните ни потребности са колкото различни, толкова и свързани.

Ако открием причината това променя емоционалния ни фон и състоянието ни. Често е нужно само една малка крачка, но - в правилната посока.

Истинската депресия настъпва, когато дори не подозираме, че сме в нея. Когато мрачните мисли станат реалните „очила” през които виждаме света. Когато безропотно изпълняваме дейности, които не харесваме.

Известно на всички ни е, че има много теории за причините на депресията – от невробиологични до социални, икономически, морални и т.н. Тук няма да се спираме на терминологичните дефиниции на всяко от тях, а ще се опитаме да разберем самата същност на депресията и механизма, по който тя работи...

В основата си депресията е обърната навътре агресия. Автоагресия, разрушаваща собствената ни душа. Обикновено върви ръка за ръка с вината, чувството за безсилие, срама от собствените ни мисли. Копнеж, болка или просто чувство, което не сме изразили пред когото и когато е било нужно. В резултат – натрупваме го в себе си.

Този процес става несъзнателно и до голяма степен е свързан с типа темперамент, по който всеки от нас го преживява. Както и със всичките си болки от минали събития в нашия живот. Някои от нас избухват лесно и бързо им минава, други преглъщат тихо и натрупват в себе си обидата. Експанзивните и екстровертни личности по-лесно преодоляват напрежението, именно защото го изразяват външно. Интровертните за разлика от тях изживяват този процес вътрешно, съпроводен с много болка и обида. Често тя е толкова силна, че блокира въобще реакциите им и външно дори няма да забележим, че са разстроени. Тук урока на екстровертната личност е здравословното изразяване на чувствата си, а на интроверта – смелостта да разкрие себе си външно.

Основна заслуга за това е така нареченото „възпитание”, което не е нищо повече от „служба в името на другите”. Именно там най-често изгубваме себе си за сметка на другите. От малки ни учат, че да си възпитан, означава да премълчаваш, да се раздаваш, да не отказваш. Какво става пък ако изразим гласно съпротивата си – може ни отхвърлят. И така, години след години търпим, правейки нещо, които не е по вкуса ни. Изпълваме се с толкова вътрешна ярост, но знаем, че не можем да я изразим. Тялото ни е буквално като замръзнало. След време този гняв се преобразува с тъга, а тъгата в апатия. Сега вече нищо няма смисъл, защото когато е имало ние сме предпочели да замълчим, вместо да се кажем „Не.” На досадната съседка, на „може ли да те помоля за заем”, на....., на......

Вината и срама в най-добрия случай е осъзнаването на предателството, което правим пред себе си. Осъзнаваме го, но не можем да го променим. Резултата е вътрешен ступор – застиване на едно място. От там и чувството, че никой не би ни разбрал. Тогава какъв би бил смисъла!?



Въпрос на личен избор е, но в такъв момент разговор с подходящ подкрепящ и безпристрастен човек би ни подействал много по-облекчаващо от всякакви антидепресанти, защото не можем да направим човек "химически щастлив". Може този разговор да не ни даде готова рецепта за действие, може дори да не е еуфоричен, а просто честен...
Аналитична Психотерапия


http://psychotherapy.alle.bg/

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt