ЛУДОСТ !! ПОМОЩ !!

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

no avatar
User

Marigold

ЛУДОСТ !! ПОМОЩ !!

Мнениеот Marigold » Сря Сеп 07, 2011 8:01 pm

Искам да изкрещя как майка ми ме подлага на изключително брутален психически тормоз вече близо 10 години и аз не знам какво да направя, как да се спася.. От години страдам от тежка депресия "благодарение" на това, а тя не иска да приеме, че тя е виновна за състоянието ми и не се разкайва за това, не иска да ми помогне и поне да се реваншира, макар че никога няма да успее да го направи, но поне отчасти, вместо това продължава да ми крещи, че аз съм виновна!! За какво?!!?! Че съм се родила? Че на нея не й изнася, че сама си е провалила живота, но вече има дете, което не понася, защото "носи гените на оня ненормалник"?!?!??! Какво съм виновна, че съм се родила и че нося нечии гени?!! Тя ме мрази заради това, мрази ме в червата и не престава да ме тормози! Сигурно ще се запитате защо поддържам контакти с нея още.. Защото съм зависима! Психически съм зависима и непрестанно чувствам нужда от подкрепата на майка си, въпреки че знам, че няма да я получа! Но всеки път търся контакт, не по моя воля, това е по-силно от мен самата! Аз изпитвам такава силна нужда от покрепа от майка ми, която дори не мога да опиша! Просто една морална подкрепа, просто да седне да си говорим за нещо глупаво, ако ще, но с нормален тон, като НОРМАЛНИ хора! Може да ви се стори, че преувеличавам, но нито една дума, която си разменим не е нормална, защото тя крещи ПОСТОЯННО, и като казвам постоянно, това имам предвид! Крещи и ме обижда по най-грозни начини, с най-грозни думи и словосъчетания! А главата ми сякаш някой я удря с чук, при всеки неин звук, който изкрещи, имам чувството, че някой пробива ушите ми с отвертка, която стига до мозъка ми и ръчка вътре!! Не мога да повярвам, че ви описвам всичко това.. Толкова е лично то за мен, но вече не мога да го тая в себе си.. А зависимостта ми си я обяснявам с това, че когато бях малка, майка ми много ме обичаше и не ме отделяше от нея, или поне аз си мислех, че ме обича, защото не разборах, а тя ме е третирала като кукла, с която да си запълва времето през жалкия си нищожен живот, в който не е успяла да се реализира, за което аз ни най-малко не съм виновна!! И когато куклата порасна.. вече не й е нужна, защото има собствено мнение.. Тя е вманиачена в това да командва, смята, че трябва живота ми да протече и аз да се превърна в нещо, което тя да моделира, както на нея и харесва.. Сами разбирате предполагам нелепостта на това и че няма да стане! Много объркано ви представих всичко, извинете ме.. Но в главата ми също е объркано!.. А това че ме третираше така като малка сега ми се връща тъпкано точно защото сега чувствам тази зависимост, че не мога да се справя сама, че задължително ми трябва подкрепа.. Отделно от това тя не престава да ми набива в главата колко съм тъпа, как за нищо не ставам, от мен нищо няма да излезе, няма да постигна нищо, това за което мечтая не може да се осъществи и мечтите ми са абсолютни глупости и безсмислици.. И НЯМАЛО как да се осъществят! За сметка на това, ако съм правела каквото ми казва "и ако съм умна" съм щяла да стигна далеч....... Знам какви огромни глупости са всичко, което казва, знам, че не съм тъпа, макар че по време на депресията често започнах да се чувствам така, започнах да чувствам как оглупявам буквално, но дори да знам, че не е така, думите й подсъзнателно дълбаят..
Не знам повече какво да кажа.. Последното, което мисля ще напиша засега е, че мисля, че тя самата е психичноболна, но от тези, които пред другите много добре се прикриват, които са наизустили някакви уж интелектуални теми и хората не могат да познаят.. Но аз знам.. знам какво е, когато се срещнем извън обсега на други хора, какъв ад е.. Въпроса ми е, къде мога да потърся помощ, как да я накарам да се лекува, защото съм й казвала това, че има нужда от помощ и тя всеки път като чуе ще ме разкъса и не иска да се лекува! Само много рядко като че ли се е заслушвала и е признавала, че има нужда от лечение, но ако тръгна да задълбавам, макар и много внимателно и деликатно, тя в един момент пак откача и започва да крещи, думите й са несвързани, това което казва няма логика в него, причинно-следствени връзки липсват! Моля ви, дайте ми съвет какво да правя, защото ще откача повече, отколкото в момента! Аз съм момиче, пълнолетна съм от няколко години, но когато това започна точно бях в началото на пубертета и това ми повлия унищожително на развитието, особено в тази възраст.. Тогава не знаех за институции като Закрила на детето, нямаше към кой да се обърна, защото живеехме сами двете в нов град, бях като затворница, чийто ужас никой не може да види, бях в един кошмар без изход! Започнах да говоря прекалено несвързано.. Спирам засега.. просто имам нужда от помощ.. благодаря ви..

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt