Моята история и положение.

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

RANDOM_AVATAR
User

acousticjama

Мнения

4

Регистриран на

Чет Сеп 15, 2011 11:15 am

Моята история и положение.

Мнениеот acousticjama » Пет Сеп 16, 2011 5:55 pm

Ще ви споделя моя случаи ,без обаче да навлизам в деитаили ,защото имам изключителни затруднения да си подреждам мислите в текст и ще ви бъде изключително тежка задача да се справите с прочитането.Надявам се да споделите какво мислите.

Проблемите при мен реално датират още преди появата ми на бял свят ,поради факта ,че маика ми нито за миг не е спряла да пуши и според думи на роднини и да пие алкохол.На 2 сам получил топлинен удар ,след като са ме забравили на 40 градуса в количката.Израстнал съм в много тежка семеина среда, без семеини ценности(веднаж не сме сядали да вечеряме като семеиство ,освен на празници ,но всеки път е завършвало сас скандали), с родители алкохолици,ставаики ежедневен свидетел на домашно насилие.Често насилието се е изсипвало и на мои гръб.Както и да е ,това не ми пречеше да бъде изключително изявен и популярен в училище 1-5 клас.Бях капитан на футболен,баскетболен,волеиболен отбор.Бях лидер на класа,отличник на класа ,явявах се по олимпиади.Накратко бях много амбициозно дете с изключителен състезателен дух.Отдавам го главно на факта ,че по това време несъм осъзнавал какво точно се случва у нас ,а и родителите ми имаха изключително успешен бизнес и пътуваха много.6-7 клас обаче ,нещата се промениха сериозно ,след като родителите ми загубиха много пари и проблема им с алкохола се задалбочи, като веече присъствието им у дома беще почти нон стоп.
В този период предполагам започнах да натрупвам първите си комплекси, породени главно и побоищата на които ставах ежедневен свидетел и униженията които търпях предимно от баща ми.
Все пак продължих да бъде амбициозен и винаги имах някаква цел ,която преследвах до дупка ,макар и детска.
За съжаление в този период открих за себе си енда промяна в характера ми ,която предполагам в била защитна реакция на ставащото у нас, а именно ,че започнах да лъжа и да си измислям доста.
8-12 клас бих го определил като възходящ период ,в които съм създал наи-хубавите си спомени в живота и към които се връщам винаги,като последен изпълнен с позитивни емоции период в живота ми до момента.В 10 клас родителите ми успяха да преодолеят финансовите проблеми ,за момент спряха и да пият.Аз по същото време се захванах сериозно със фитнес ,като в края на 12 клас имах оферти за снимки от известни фотографи в чужбина.Бях пределно мотивиран и амбициран с ясен план какво искам да правя с живота си оттук нататък.Същата година прекарах наи-прекрасните си момента на абитурентския бал и втората абитурентска вечер.Имах много и добри приатели, бях добър ,позитивен и усмихнат човек с добро самочувствие ,дори повече от добро.
Всичко се сгромоляса за мен ,след като се върнах от море(последното ми море от тогава до сега 2007г).Не искам да навлизам в каквито и да е подробности ,защото нещата ме карат да се чувствам изключително зле, но за 4 години се превърнах от супер позитивен човек, търсещ предизвикателства всеки ден, човек с желязна воля и тнт ,до човек ,които не изпитва нищо към никои и към нищо.Напоследък дори ходенето на тренировка се превърна в нежелание .Предпочитам да се прибера и да си седя в нас ,или да взема 2-3 ксанакса и да проспя 2 дни..
Забравих да спомена ,че мислите за слагане на краи на живота ми все по-често присъстват в съзнанието ми, но нямам нужния кураж явно.Плах експеримент си направих преди 2 месеца ,когато взех 10 ксанакса 0.5мг 10 деанксита и още 2 други силни преспивателни в големи дози, но небях на себе си 3 дни и нищо повече.

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron