Наистина не знам какво се случва с мен

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

RANDOM_AVATAR
User

CruellaDevill

Мнения

2

Регистриран на

Вто Юни 05, 2012 12:54 pm

Наистина не знам какво се случва с мен

Мнениеот CruellaDevill » Вто Юни 05, 2012 1:08 pm

Дори и не знам как да започна. На пръв поглед нямам причина да се чувствам зле - на 31 години съм, изглеждам относително добре, имам работа, образована съ, определят ме като умна и забавна....НО.....аз нямам воля за живот. От няколко години насам не се чувствам полезна...нито на себе си, нито на другите. Чувствам се излишна, непотребна, изхабена. Наскоро приключих връзката си...10 годишна, изключително сложна и бурна връзка. Знам, че трябва да е така, по - добре е може би...но с тази ми връзка си отидоха всичките ми мечти и желанието да правя нещо. Започнах да съществувам....да бъда страничен наблюдател на собствения си живот....Това не е от сега, започна за 1 път преди 6 години, когато се разделихме за 1 път...и когато за 1 път започнах да разбирам /но не и да си признавам/, че човекът, който обичах не беше този, за който го мислех....С течение на времето нещата се задълбочаваха...лъжи, изневери, гадни, подли номера, пренебрежение....забравих какво е да бъдеш желан, обичан....и въпреки всичко аз не се отказах да се боря. За миг не го оставих, подкрепях го дори, когато го напуснах....защото беше без работа, беше в труден момент....В един хуба ден той ми каза - аз искам да опитаме да оправим всичко това...и аз повярвах, той се обаждаше всеки ден и ме увещаваше ак всичко ще бъде наред, как ще отидем на почивка за Великден...докато един хубав ден не си изключи телефоните, а аз разбрах, че всъщност живее с 18 годишна ученичка....на която позволи не веднъж да ме направи за смях и да ме унижи..продължава все още. Изведнъж забрави всичко, което бях направила за него, забрави как миналата година ме молеше да не го напускам, дори когато една от многото му ме потърс да ми каже, че е бременна от него...а аз рухнах....просто рухнах. От 3 месеца почти не спя...почти не се храня. Станах затворена, избягвам да излизам навън, защото имам чувството, че хората ме сочат с пръст....дори не мога да си вдигна главата, спрях д агледам хората в очите.....спрях да се усмихвам. КОгато стана земетресението предо 10 дни, той дори не се поинтересува дали съм жива.....а когато аз поинтересувах - не ми вдигна телефона. За мен беше шок....Казват - Няма незаменими хора....но хората не са вещи....не може просто един ден да решиш, че някой не ти трябва и да го изхвърлиш като боклук. Миналата година записах магистратура, в момента съм в сесия...а не мога да мисля за нищо....бувално за нищо...просто искам да избягам...започнах да не си върша задълженията в работата...у дома съм призрак...Казват, че времето лекува....но не е вярно.....от ден на ден става по - зле...а аз просто си искам живота обратно....6 години мечтах да се изнеса на квартира и си наех жилище...толкова се радвах...Вчера, излизайки от там си казах - Какво правиш....ти няма да се справиш....нищо няма да с еоправи......Мисля и мисля къде се объркаха нещата...аз винаги съм била честолюбива, независима...а изведнъж се загубих...и започнах да живея чужд живот....и вече дори не съм сянка на себе си....Имам нужда от помощ, но наистина не знам дали има кой да ми помогне....Искам си животът обратно....
Моето отсъствие е толкова дълго, че присъствието ми вече няма никакво значение!
RANDOM_AVATAR
User

CruellaDevill

Мнения

2

Регистриран на

Вто Юни 05, 2012 12:54 pm

Мнениеот CruellaDevill » Вто Юни 05, 2012 1:17 pm

Понякога се гледам в огледалото....и не познавам човека, когото виждам...Вървя по улиците, а хората, които срещам са само силуети...Виждам и какво причинявам на приятелите си, на семейството си....но просто не намирам за какво да се хвана...Наистина, нямам обяснение какво се случва с мен...Просто понякога имам чувството, че умирам....от известно време се моля да изпитам някаква емоция, каквато и да е....само да е емоция...но всичко е празно...Преди около месец срещнах човек, който ми даваше всички тези усещания, за които бях мечтала през последните 10 години...а на мен просто не ми трепваше нищо....И си мисля.....ще свърши ли някога всичко това?!
Моето отсъствие е толкова дълго, че присъствието ми вече няма никакво значение!
Аватар
User

mimz

Ранг

Психолог

Мнения

38

Регистриран на

Нед Мар 16, 2008 2:19 am

Местоположение

София

Мнениеот mimz » Пет Юни 15, 2012 9:23 pm

Здравей, CruellaDevill

Човешкият живот преминава през различни периоди. Периоди, които имат начало, както и край и ни водят от един етап към друг етап от живота ни. Когато се намираме в тежък момент, негативните ни емоции и преживявания ни карат да мислим и чувстваме, че едва ли не това е завинаги, че така ще бъде занапред или че сме в безизходица. Това обаче не е вярно. Не забравяй, че това е моментно състояние, етап, процес, и ако минеш през него по правилния начин, можеш да преминеш като през врата към следващ, много по-пълноценен, различен етап от живота си. Етап, в който да бъдеш по-свободна, пълноценна, щастлива и истинска.

От думите ти прави впечатление, че говориш и отделяш доста внимание на другите и най-вече на това какво мислят за теб. Ситуациите и преживяванията, които описваш са ясен индикатор, че е време да си зададеш въпроса - своят живот ли живееш или нечий чужд ? За себе си ли живееш или за някого друг ? Какви са мечтите ти, желанията ти, копнежите ти и следваш ли ги ? Кои са страховете ти и доколко ти пречат да имаш пълноценен живот и да бъдеш себе си ?

Проблемите и трудностите, които имаме показват сферите, в които е нужно да се развиваме. Всички се учим, въврвим напред. Независимо колко щастливи или успешни ти изглеждат някои хора - всички, абсолютно всички, срещат трудности и имат проблеми, защото това е заложено в човешката природа - да среща трудности и да се развива. Да преминава през етапи в живота си, да се трансформира. Не си сама и бъди сигурна, че изход има. Разгледай живота си. Спомни си какво ти носи най-голяма радост и нестихващ ентусиазъм. Вървиш ли към него или си го отблъснала от живота си ? За себе си ли живееш или по калъпа на някого друг ? Защото ние можем да сме щастливи и свободни единствено, когато сме себе си.

И да, правилно си отбелязала - времето нищо не лекува. Миналото е обречено да се повтаря, ако ние самите не се променим и не го променим. Но бъди сигурна в едно - човек може да промени живота си. И ще цитирам Уилям Гласър - "Още при първата си среща с всеки клиент аз подчертавам ясно и категорично, че ние сме в състояние да променим единствено самите себе си и собствения си начин на живот. А човешките същества могат да се променят. Повечето хора, които доброволно търсят консултации или психотерапевтична помощ, са мислещи и компетентни. Те търсят щастие и личностно удовлетворение, а не само удоволствия. Работата на консултанта или на терапевта е да им покаже и да ги убеди, че всеки човек може да направи от живота си нещо повече от това, което е в момента." Уилям Гласър, Теория на избора

С най-добри пожелания,
Мария
Всеки проблем, страх и негативен модел на поведение има първопричина, която може да се открие и освободи. Повече на http://hypnotherapy.alle.bg и http://kymsebesi.blogspot.com

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt