ревнувам много

Да, и аз чувствам, че се нуждая от психологическа помощ...и ще я потърся...

Разделихме се. Срещна човека, който без малко преди месеци заради него щяхме да се разделим. Идва и със страх в очите ми казва" Искаш ли да те ядосам? Един приятел иска да го закарам до София да си хване самолета" Попитах кой е той и не можа да скрие името му.Гръм ме удари.Същия този човек от когото иска номера на сервитьорката. КАК не го е срам?И София - от където е и онази жена на която е и тел. номер, който ми попадна. Нееееее....като искаш да си ходиш- АУТ...

[Galka]

Съжалявам да го чуя, но не разбрах... неговият приятел, който е искал телефона на онази сервитьорка е поискал да го закара до софия?
Той какво ти обясни? В смисъл само това ли ти каза "искаш ли да те ядосам ала бала?"
Според теб иска да отиде в софия за да се срещне с тази жена от открития от теб телефонен номер ли?

Този негов приятел, който си сменя партньорките като носни кърпички, нали беше дал тел. номер на сервитьорката на моя вече бивш приятел.Ако си спомняте тогава приятелят ми поиска номера и този му го даде/ причината, поради която поисках помощ от вас/...А въпросния е като чичко Гугъл, всичко знае, особено що се отнася до жени.Та, този същия срещнал моя бивш и му поискал услуга да го закара до столицата,и оттам да хваща дестинация до чужбина/ но не се знаело кога, защото сега бил при жена..Всичко от преди 5месеца нахлу в главата ми, като чух името на този.Дочаках да се сети и мен да покани да се поразходя, но само с чакането си останах.И....веднага нахлуха мисли, че може би моя бивш добре му дошло да се срещне и с оная...,щом е така всеки по пътя си.

[Galka]

Явно е била последната капка в отношенията ви и в търпението ти. А той как реагира на това, че се разделяте?

Ами стана леко агресивен....Снощи дойде да ми се моли силно казано, но съм била права и той ако бил на мое място това щял да си помисли....Щял да започне отново с алкохола ако сме се разделели, обичал ме, нямало да понесе това ако ме видел с друг мъж/щото аз съм се засилила да търся мъже, много ми трябват/ и му простих...е, няма кой знае какво да прощавам, но му направих компромис. Подчертах какво не ми харесва във този човек и помолих колкото се може по далеко от такъв тип приятели..защото да обърне монетата поне за миг, ако аз имах такава приятелка, дето си сменя мъжете със сигурност щеше да ми забрани да се срещам нея...Съгласи се....Нека да излиза, естествено, че не може да стои вечно в къщи, когато не е на работа...И така...когато аз съм заета, а той не е, му поставям задачки, които трябва да се свършат.Ако не го обичах толкова много компромис-никакъв!

Здравейте! Отново съм в " задънена улица" Усещам от известно време дистанция между нас.Бяхме на почивка, от1-2месеца се събира с приятели на съседна улица, много хора, палят барбекю, чоплят семки/ по негови думи/ В место да ме покани някъде да излезем,той предпочита тяхната компания и това ме обижда.Наша санитарка, която живее в близост ми казва, в колко се прибирал, че имало и жени там.Аз не му забранявам, но това е всяка вечер.И при въпроса дали има жени- немее, само приятели.Отново имахме сканд снощи.Ей за такива дребни лъжи обяснявам.

Здравей, Маги!
С риск да не ти хареса това, което ще кажа, не мога да си замълча. Какво правиш с този човек? Мислиш ли, че изобщо имате някакво бъдеще заедно? На мен тази връзка ми изглежда абсолютно загубена кауза. Вие сте на съвсем различни планети. Не прочетох някъде да казваш, че имате общи планове за бъдещето, че искате да изградите нещо заедно. Живеете си заедно, ти се оплакваш от него, той бяга от теб, ревнувате се като побъркани и наяве аз не виждам едно стабилно семейство. Не си погубвай времето с човек, който очевидно е неориентиран в живота си и няма ясна цел за бъдещето. По-добре сама, отколкото да страдаш и да се измъчваш.

[Galka]

Здравей, Маги!
А ти говорила ли си с него за това, че не ти е приятно всяка вечер да излиза и да те оставя сама вкъщи? Подмятала ли си му да те вземе с него някой път? Или, че вместо да отиде на барбекю с приятелите си ти се иска някоя вечер да излезете на разходка примерно?

Водили ли сте разговор за това какво ви предстои като двойка оттук насетне (от решението ти да го приемеш отново)? Въобще как виждаш бъдещето ви заедно като двойка? Имате ли някакви планове заедно?

Ако става дума да градим дом заедно - не! Но тук където живеем, понеже разбира от строителство да, това ще направим, ще освежим например.Инициативата е негова.Постоянно иска да си ходим в неговия град. А относно събирането с приятели казвала съм му, че не искам да ходи, а той : какво ми остана една улица и ти" Като си свършил работата нямало какво да прави.Снощи след кавгата искаше да отидем заедно и да съм ви дела какво правели.Да, но такива дребни лъжи ме дразнят.

Галка, според него аз не съм взела решение да го приема отново, защото според него той не е съгрешил във нищо.Казвала съм му, защо не ме заведе някъде.А той" нали ходехме в хижата, в гората, нали те заведох" е, да то беше преди месец.А аз какво съм искала всеки ден ли?

А когато стане дума аз да изляза с приятелки, според него съм му го връщала и съм правела напук. " Кажи кога ще излезеш, че и аз да изляза "-негови думи.Щото се е спрял...е, да за него това не е излизане, то е само с приятели и от време на време някоя фльорца.

Впоследствие се сещам още нещо. Иначе мисли за отопление, за зимнина, кога ще правим нещо, което сме запланували, но когато искам да проведем диалог за нас двамата излиза с думите" с теб не може да се приказва, за това нищо не ти казвам, защото натякваш".Не го отричам натяквам и съм адски злопаметна, преработвам всяка една мисъл, и или се тормозя, или ще му натякна. Но кажете ми- н атякване ли е това щом според него той е " чист".
Ходих и на психолог, временно ми помогна.Само с метафори се говори.

Маги, нормално е психологът да говори с метафори. Ти сама трябва да достигнеш до истината, а не той да ти каже какво да правиш. Не знам, според мен тази връзка ви изпива силите и на двамата. Но ти наистина много дълбаеш. Имаш ли представа от къде се е появил този страх да не го изгубиш? Наистина виждам, че много си се вкопчила в него, а така ще изгубиш собствената си индивидуалност. Колкото и да не ти хареса това, което ще ти кажа, моето странично мнение, че вашата връзка няма бъдеще. Плановете напред не се градят до "какво ще правим зимнина" и дай да боядисаме следващото лято. А нещо повече. Някакво развитие и за двама ви. Той взима ли отношение във възпитанието на сина ти?

Сина ми е вече студент и повечето време е при баща си. Не смее да взема отношение, после да не съм го обвинявала за нещо. Иначе се разбират много, изслушва ме, когато имам проблем, аз него също. Казваме си кое ще е по добро и кое не, за 2 години сме изминали такъв труден път.Не знам откъде е този мой страх.Моля те, дай ми пример за това"някакво развитие и за двамата" Нещо не мога да разбера?Развитие във връзката?Как?Не можем да го постигнем, след като си нямаме доверие.Имам усещането, че си търси резервен вариант.