ревнувам много

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Re: ревнувам много

Мнениеот Galka » Пон Фев 16, 2015 5:01 pm

Разбира се, че е нужно време. Но през това време освен всичко трябва и да има и опити да не се случват така нещата. Похвално е много, че искаш да вложиш силите си в това и както казха и преди е похвално, че искаш да го пребориш. Има ли желание и работа по въпроса нещата ще се случат и ще се наредят.

Благодаря за комплимента, но ние двете специално не сме психолози, много сме далеч дори.
Аз съм учила художествен текстил и правя бижута (и администрирам форума).
Форумът е за помощ и взаимопомощ. Ние предлагаме второто :D споделяйки своите мисли (кой от преживяно, кой просто споделяйки гледната си точка и така).

Някои от психолозите, които пишат във форума са PSIHOLOG и mimz, MAD DOGS, no в момента са възпрепядствани и затова нямат възможност да пишат.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Вто Фев 17, 2015 10:33 am

Вече пета страница се пише за моя проблем, ако е прблем/или е само в моята глава/...
Изпитвам голям страх, че може да се влюби в друга, че може да ме отхвърли, за това гледам да съм перфекцонистка във вясяко едно отношение, но понякога не се получава.Не знам защо, но ми е приятно, когато усещам, че ме ревнува. Ето след два дни съм нощна, и може би ще излезе на кафе/ макар да е изморен от работа/, но това не е затвор, аз не мога да му кажа да не излиза. Не смея дори да му се обадя, да не каже, че го следя. Карам го той да се обажда.
Казвам се честно, мисля, че и на друго място го бях писала, проклинам всички замесени в тази истрия, защото много добре знаят приятелите му, че има сериозна приятелка, че живее с нея.Знам, че и приятелите му имат огромна вина за това. Дано някой ден страдат като мен.Защото аз никога не бих замесила приятелка в подобна интрига, при положение, че знам, че обича друг. Никога не бих търсела тел.номер за приятелка, да се оправя сама/ако е така както казва той/.Поставям се от другата страна.
Този страх го изпитвам, откакто научих това, преди това си живеех спокойно, без следене, без такива мисли.
Аватар
User

hissi

Мнения

1974

Регистриран на

Сря Сеп 06, 2006 11:27 am

Местоположение

Благоевград

Re: ревнувам много

Мнениеот hissi » Вто Фев 17, 2015 10:54 am

Сега ще напиша нещо, което със сигурност няма да ти хареса, но целта е да ти отворим очите, а ти очевидно искаш да си стоиш със затворени.
Казваш, че пета страница обсъждаме проблема ти. Да, ти имаш проблем, но със себе си. Кажи ми, защо проклинаш странични хора? Ако някой има достатъчно разум в главата си, никой няма да слуша за каквото и да е, особено да му се бъркат в отношенията с половинката. Разбираш ли ме? С какво са виновни другите хора, че ТОЙ се е поддал? Хайде, стига вече си ровила, престани! Съсипваш се!
Това, че ти не би направила нещо и се поставяш на мястото на други хора, не значи, че И ДРУГИТЕ трябва да мислят като теб. Всеки е различен. Извървял е различен път в живота си, минал е през различни неща. Не можеш да очакаваш от другите, че ще реагират като теб.
Спри се вече! Успокой се, укроти се и си живей живота. Стига с това следене! Ако не му вярваш и не ти е спокойно, ами зарежи го и дишай свободно без някой да те ревнува, без ти да ревнуваш и да следиш като хрътка. Сега ще ми кажеш - много го обичам, не мога да живея без него. Да, ама това живот ли е? Постоянно следене, ровичкане, натякване за минали грешки... АЗ не бих живяла така отново, защото вече минах веднъж и за нищо на света не си пожелавам да живея пак в такъв ад!
Сега ще ти разкажа нещо за себе си - имах връзка, която беше 3 години и половина с човек, когото много обичах. Той ми изневери, заряза ме и се ожени в рамките на година за момичето, с което ми изневери и вече са родители на прекрасно момиченце. Никога, никога, никога, ама никога не съм им пожелавала да са зле, да ги проклинам да са нещастни и т.н.Бях месеци наред в депресия, дори повече от година, но нито веднъж не казах Дано са нещастни и дано тази, дет ми го отне страда! Това е изборът, който е направил той. Мен не ме засяга. Знаеш ли какво е приятелят ти постоянно да те обвинява в мними изневери, а междувременно той да го направи? Имаш ли представа колко боли? Особено като включиш и психически тормоз - следене на телефони, колко време съм еди къде си, не излизах с приятелки, не ползвах социални мрежи, пълен затвор. Хайде, стегни се вече! Преживей го!
Живей си живота, радвай се на себе си и на сина си. Но ако искаш промяна - промяната зависи само и единствено от теб. Ако сама не можеш да се справиш - намери начин да се свържеш със специалист - психолог, с когото ще започнете консултации и той ще ти помогне, но това е само, ако имаш желание да се промениш.
Успех! :)
"Научи се да подбираш мислите си така, както подбираш дрехите си. Това е сила, която се развива. Ако успееш да владееш ума си, само така ще контролираш и живота си."
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Вто Фев 17, 2015 11:02 am

Имах нужда някой да ми се скара...., но в никакъв случай не го следя вече! Кой му звъни, на кого се е обаждал- не ме интересува! А от сега нататък няма да ме интересува дори къде ходи, не, че досега съм го питала. :)
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Re: ревнувам много

Мнениеот Galka » Вто Фев 17, 2015 11:14 am

Аз наистина не знам какво да ти напиша повече. Тъкмо си мислех, че вече ще си по-спокойна поне малко и изведнъж се връщаме назад на първа страница. Вместо да правиш стъпка напред се връщаш три назад. И продължаваш да дълбаеш в някакви предположения. Не можеш да обвиняваш някого в нещо без да имаш конкретно доказателство, а ти отдавна си му сложила бесилото.

Честно да ти кажа направо се ужасявам от клетви. Няма по-грозно нещо от това да кълнеш хора. И то интелигентна жена да си позволява да кълне и да иска някакви хора да изпитат болка. :shock:
Тези приятели на твоята половинка не са го натиснали насила за нищо. А и в крайна сметка в какъв грях точно са го вкарали те? Ако човек си има глава на раменете не би се подлъгал по никого.
Освен това всички неща в които ги обвиняваш и него и приятелите му са предположения.

Не знам какво друго да те посъветвам наистина. Всичко останало го казах в другите си постове. И пак - животът е твърде кратък за да се съсипваме сами. Радвай се на онова, което имаш и се опитай да обръщаш внимание на малките жестове, на хубавите неща, които той прави за теб. Покрай други неща човек често забравя да обръща именно внимание на тях, а те често показват много обич.

Желая ти успех!
Поздрави!

П.П. Не е достатъчно обаче само да се напише "няма вече да го следя" и т.н. трябва и да се почувства. Наистина да не изпитваш нужда от това.
Това, че иска да излезне с приятели след работа е чудесно. Няма значение, че е изморен. Човек има нужда понякога да си отдъхне от напрежението на работа и т.н.
Ти може да не харесваш приятелите му, но за него те са близки. Няма нищо лошо в това. Опитай се да се сближиш с тях като примерно организираш ти нещо когато и двамата сте свободни. примерно да приготвиш вечеря и да ги поканиш у дома. Или да отидете да изпиете някъде по бира.
Освен това не е нужно да го караш да ти звъни като е навън. Всеки човек (мъж или жена) има нужда от своето време за себе си. Някои обичат да го прекарат сами, други обичат да са с приятели (по мъжки или женски). Това е.
И отново да ти кажа както в първите страници. Чудесно е, че той излиза когато ти си на работа защото не иска да отнема от общото ви време.

Животът ви ще е много по-спокоен ако не се хващаш за всяка негова дума, жест, дъх и пр.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Вто Фев 17, 2015 11:45 am

Прекалявам-да, с писанията си....може би да кажа нещо/ и в живота съм така/, но не го казвам от сърце....Знам, че не е сгрешил, знам това, знам, че не е залитнал, и това го нам със сигурност! Всеки него жест ми показва и го усещам, че ме обича! Загрижен е за мен и това усещам...И аз усещам, че не трябва и не бива да го следя, а и не искам....
Хиси, това е ужасно, което си преживяла! Успех е, че си се преборила, наистина е тежко....,много!
Галка, никога не съм го карала да ми звъни или пък да го задължавам. Всеки си има своите анажименти... :)
Звъни ми, когато тй пожелае и ми казва, че му липсвам....естествено същото ме пита и той- изпросено от негова страна-той дали ми липсва на мен... :)
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Re: ревнувам много

Мнениеот Galka » Вто Фев 17, 2015 11:54 am

"Не смея дори да му се обадя, да не каже, че го следя. Карам го той да се обажда."

Аз затова го казах това :) Защото останах с това впечатление от тези твои думи.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
Аватар
User

hissi

Мнения

1974

Регистриран на

Сря Сеп 06, 2006 11:27 am

Местоположение

Благоевград

Re: ревнувам много

Мнениеот hissi » Вто Фев 17, 2015 12:16 pm

Маги, преборих се, защото исках да се измъкна от това. Дълго време нямах сили да затворя страницата, но мои близки хора ми помогнаха, най-вече PSIHOLOG и Galka. Но пак ти казвам, трябва сам да го поискаш, да ти дойде отвътре, да го осъзнаеш. Докато очите ти са затворени и си заслепен, няма как нещата да се променят. Мен много ме беше страх, че ще остана сама, че няма да си намеря подходяща половинка (неща, които той ми втълпяваше с години), и затова не намирах смелост да се откъсна. Но за мое щастие, той направи това с изневярата и така беше по-лесно, просто той ме заряза, аз бях готова и това да простя. След години осъзнах каква услуга ми е направил, че е постъпил така. Направи ме по-силна. Сега съм сама, не съм имала сериозна връзка от тогава, вече 3 години, но това не ме отказва. Излизам, срещам се с мъже, но просто още не съм срещнала моя човек. Има много мъже като него, които са ревниви, властни, когато видя, че срещу мен стои такъв, плюя си на петите и повече не се занимавам с него. Осъзнах какво НЕ Е любовта. Сега чакам животът да ми поднесе най-голямото щастие - да съм обичана и да съм обичаща жена. Аз съм по-малка от теб, почти на възрастта на приятеля ти, но ти казах, че всеки човек е изживял различни неща. Докато не се научиш да обичаш самия себе си, нещата са много трудни.
Намери ли някакво хоби, което да ти допада? Ще споделиш ли с нас дали тези дни намери време само за себе си да направиш нещо, което да те радва? :)
"Научи се да подбираш мислите си така, както подбираш дрехите си. Това е сила, която се развива. Ако успееш да владееш ума си, само така ще контролираш и живота си."
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Вто Фев 17, 2015 12:41 pm

Хиси, моят живот е много динамичен. Хобито ми е работата, "влюбена" съм в работта си, макар и нарегната, с пациенти и прочие.... А време за себе си намирам, да отида на фризьор например, да се поглезя, като си купя дреха..Беше споменала и за спортуване, вървя много, обичам да вървя, а за фитнес мисля, че нямам нужда, освен да се разтоваря психически,но за това все не намирам време.А време за себе си намерих преди два дни, то не беше само мое, а на двама ни....
Аз мисля/това е мое мнение, разбира се/ , че човек, който обича не може да изневери. Все нещо ще го спре и от мъжкия, и от женския пол. Но като губиш, не знаеш какво печелиш! Отворила си нова страница в живота си, затворила си старата.Пожелавам ти да намериш щастието си, да намериш истинската любов, заслужаваш я!
Аватар
User

hissi

Мнения

1974

Регистриран на

Сря Сеп 06, 2006 11:27 am

Местоположение

Благоевград

Re: ревнувам много

Мнениеот hissi » Вто Фев 17, 2015 1:35 pm

Хубаво е, че сте намерили време за себе си :) Много се радвам :)
Знаеш ли, когато бях изпаднала в такива странни моменти, започнах много да чета книги, те ме откъсваха от тъгата и обсебващите мисли, предполагам, че на нощна смяна имаш възможност да почетеш, когато пациентите спят :)
"Научи се да подбираш мислите си така, както подбираш дрехите си. Това е сила, която се развива. Ако успееш да владееш ума си, само така ще контролираш и живота си."
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Вто Фев 17, 2015 4:15 pm

И аз обичам да чета, но не ми остава време. Всичко е плод на фантазията ми, правим си общи планове, повече даже по негова инициатива, а човек, който не мисли да е с другия човек едва ли ще прави планове. Но.....единственото сигурно нещо в живота е, че нищо не е сигурно
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Сря Фев 18, 2015 10:32 am

Надявам се да не ви отнема много време да прочетете това, което ще ви разкажа, защото ми се искаше да започна от началото.Аз съм мед. сестра в психиатричо отделение. С приятелят ми се запознахме точно там. По време на брака си той се е отдал на запои, оженил се е не по любов, а след развода си е изпаднал в "дупка", от която никой не е могъл да му помогне да излезе. Просто не е виждал смисъл в живота, а точно тогава най-близките му хора са се отдръпнали.Имал е проблеми с полиции, съдилища, правел е глупости по време на запоите си, и побоиник си е падал. След запознанството ни коренно се промени, мисленето му се промени, помогнах му с думи и с любов да излезе от "калта".Сега не иска, не желае да помирисва алкохол, дори на мен вечер ми сипва за да пийна някой коктейл/аз съм по тях/за да се отпусна.Та така...беше пациент, пламна между нас голяма любов, не в началото разбира се, а постепенно. Аз имах връзка тогава с друг човек, да си призная не го обичах.Оставих го, защото не мисля че е редно на два стола. Намерих си квартира.7 месеца се виждахме с любимия, защото живееше на 20 км, от моя град.Обаждаше ми се през час, идваше всяка седмица, но за по 1-2 дена.Аз също не съм родом от тук, преди 6 години дойдох и тук се разведох.Да не се отклонявам. Бях му стимул за да започне на чисто. Пожела да живем заедно, защото не издържал да се виждаме на седмицата един път.Намерих му работа в града, понеже е и работохолик и след няколко месеца го повишиха.Нямаше и шофьорска книжка, аз също. Миналата година реших да изкарам, покрай мен и той. Но....започна едно състезание между нас кой пръв ще вземе.....Явихме се и двамата на листовки-взехме ги-без грешка. Покрай мен и той започна да чете.Понеже е мъж ли не знам, а аз имам претърпяни две катастрофи с бившия ми съпруг, който е любител на високите скорости.След листовките всеки ден ходеше на кормуване, аз попаднах на неподходящия инструктор/ не беше в ред, все ми говореше за катастрофи, тоя се блъснал, оня се блъснал, пускаше ми криминални хроники в колата/Приятелят ми взе книжка много бързо, докато аз още се влачех по кормувания, едно, че нямах и време да ходя всеки ден. И....показах слабохарактерност и се отказах. Не се явих на изпита по курмуване.Уплаших се.Започна в мен лека завист, че той взе книжка, а мен ме е страх, дори да се явя на кормуването. Още повече, че тоя на нищо не ме беше научил, както се искаше на изпита, и трябваше да дам още толкова пари за да ме научи друг.Както и да е....Наскоро си купи и кола....С една дума...ЗАПОЧНА ДА ЖИВЕЕ, А НЕ ДА СЪЩЕСТВУВА. Намери си и нова среда и казва, че разчитал повече на приятелите си тук, отколкото в неговия град.При наскорошен разговор между нас каза, че всичко, което е постигнал го дължи на мен и какво щял да прави ако не съм била аз.
Да добавя -повече печеля аз/ доколко една мед. сестра може да печели в Бг, но работя и на две места и в псиатричен кабинет/, но финансово той сам си се оправя и за книжка, и за кола....като разбира се аз се грижа повече и за храната, и за сметките....нали сме двама и трябва да се пдкрепяме.
Това е накратко историята ни. Беше пациент, влюбване, обич....и имам чувството, че ако го оставя отново ще се върне в старото си положене-"в калта"....
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Сря Мар 04, 2015 10:27 am

Здравейте, момичета и честита Баба Марта! Да сте живи и здрави и все така да помагате на хората, които се нуждаят от психологическа подкрепа!
При мен нещата вървят добре, всяка сутрин се събуждам с думите-Обичам те Любов моя...
Вече гледам по малко да си спомням за неприятните емоции, прави много за мен и то се усеща и вижда. Но....все още се дразня, като отиде при приятелите си/в мое отсъствие/, да не каже някой -хайде, сега дайте да сваляме....Вчера бяхме поканени да излезем, но няма с тях нито една жена, аз какво да правя и отказах. Казах му да отиде ако иска, да разбере, че не го спирам, той естествено отказа...През този период ходихме до неговия град, и дъщеричката му дойде, след две седмици ще отидем до моя....Прави ми впечатление, че казва-хайде да СИ отидем, за сина ми казва -нашето момче, за колата-нашата кола...Вече не се нуждая да ровя в телефона му, макар понякога да ми се иска да го направя. Благодаря ви за подкрепата тук! Дано сте щастливи!
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Re: ревнувам много

Мнениеот Galka » Сря Мар 04, 2015 1:20 pm

Честита Баба Марта! Много се радвам, че нещата при теб са се поуспокоили вече и, че сте добре.
Като мине още малко време и въобще няма да се сещаш за кофти емоциите. Много е хубаво, че сте си починали, че сте се видяли с децата си, че гледате на живота си като на "вашият живот заедно", а не поотделно. Обичайте се много и не се оставяйте на мрачни мисли. Гледайте си се заедно :) Много се радвам на тази развръзка.
А ти не се притеснявай от това, че приятелите му са сами и са само мъже. Не пречи да излезнеш с тях. Току виж сте открили и общи интереси.
А колкото до мислите ти, че приятелите му ще го накарат да се сваля с девойки... не е задължително да се случва това. Просто не го мисли. :)
Много, много щастие и любов ви желая на двамата.
Надявам се оттук насетне само хубави неща да споделяш и по-малко лоши.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

magg-i

Мнения

66

Регистриран на

Нед Фев 08, 2015 3:36 pm

Местоположение

Търговище

Re: ревнувам много

Мнениеот magg-i » Чет Мар 05, 2015 10:29 am

Искам да споделя нещо. Вчера вечерта излязох с приятелка на кафе, а приятелят ми го нямаше-беше да слага газова уредба на колата цял ден и аз реших да изляза. Тй като се върна, мен ме нямаше, звънна ми веднага по телефона и ме попита къде съм и, че се е прибрал. Естествено аз веднага се прибрах, и ви казвам разпъна ме на кръст да ме разпитва къде съм била, с кого и т.н. След което взе, че си науми, че съм се държала студено към него и пак с кого съм била...Не му казах, искам си свободата, както аз не го разпитвам, така и той не искам да ме разпитва. Досега знаех само болницата и вкъщи-този път....Попитах го аз разпитвам ли го така, а той -ами питай ме де...ами не искам...Какво ще кажете за това...
ПредишнаСледваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron