Искам да умра

... и други неприятни състояния и как да се справите с тях.

Модератор: mimz

RANDOM_AVATAR
User

ensename

Мнения

3

Регистриран на

Пон Авг 06, 2007 6:38 pm

Искам да умра

Мнениеот ensename » Пон Авг 06, 2007 7:22 pm

Искам да умра.Животът ми е пълен провал.Вече правих опит за самоубийство,но ме спасиха.Трудно ми е да се справям с живота.Някой може ли да ми помогне?
Аватар
User

guergo

Мнения

105

Регистриран на

Вто Яну 16, 2007 7:32 pm

Местоположение

София

Мнениеот guergo » Пон Авг 06, 2007 10:25 pm

Не и ако и ти не си помогнеш.
Добре е че осъзнаваш че имаш нужда от помощ. Значи все пак има надежда за теб.
Незнам какво ти се е случило или в каква ситуация се намираш, но мога да ти кажа само едно. Живота, това е уникално изживяване! В него се бориш, падаш и ставаш, случват ти се хиляди неща, добри и лоши и определено заслужава да се живее. Какво точно ще постигнеш, зависи изцяло от теб. Живота се живее само веднъж. И винаги има смисъл да се бориш. А след него, остава едно голямо нищо и няма и да остане и следа от твоето съществуване.
Ако обаче решиш да се бориш, можеш да оставиш след себе си трайна диря, дълбока бразда и да те помнят поколения наред. От теб зависи!
Най малкото, можеш да създадеш семейство и да отгледаш деца, които могат един ден да променят човешката история. Или пък един ден, децата на техните деца могат да направят това. Кой знае?!
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Вто Авг 07, 2007 10:03 am

Какво се е случило? :roll:
При всички положения, каквото и да е станало - просто продължавай да живееш! Винаги може да започнеш отначало, захвани се с други неща, забавлявай се, започни нови хобита :D Каквото и да е станало досега, и да си направил/а - човешко е! Важното е да се бориш, обичай въздуха в гърдите си, любувай се на птичата песен, на хората, които се усмихват по улиците! Намери своя стимул за живот, и мисията си! Просто бъди щастлив/а, хубавите емоции са само в твоите ръце (и мисли) 8)
Това, че не можеш да се оправяш с живота... Ами той няма специална рецепта, така че никой не е казал как трябва да се справяме, как не, кой начин за живеене е правилен. Ако трябва да отговаряме на този въпрос, аз бих използвала едно юридическо понятие - да си свободен означава да не се подчиняваш на никой друг, освен на закона! Тоест - не върши глупости, бъди свободен/-на, и се пусни по течението на живота, занимавай се с това, което ти идва отвътре и го искаш, интересувай се от различни неща и намери своето призвание, и някой хубав ден срещни човекът, с който си заслужава да прекараш живота си, успех, и ако искаш разкажи за какво става въпрос, защо така си навел/а глава :D
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

ensename

Мнения

3

Регистриран на

Пон Авг 06, 2007 6:38 pm

Мнениеот ensename » Вто Авг 07, 2007 11:12 am

guergo написа:Не и ако и ти не си помогнеш.
Добре е че осъзнаваш че имаш нужда от помощ. Значи все пак има надежда за теб.
Незнам какво ти се е случило или в каква ситуация се намираш, но мога да ти кажа само едно. Живота, това е уникално изживяване! В него се бориш, падаш и ставаш, случват ти се хиляди неща, добри и лоши и определено заслужава да се живее. Какво точно ще постигнеш, зависи изцяло от теб. Живота се живее само веднъж. И винаги има смисъл да се бориш. А след него, остава едно голямо нищо и няма и да остане и следа от твоето съществуване.
Ако обаче решиш да се бориш, можеш да оставиш след себе си трайна диря, дълбока бразда и да те помнят поколения наред. От теб зависи!
Най малкото, можеш да създадеш семейство и да отгледаш деца, които могат един ден да променят човешката история. Или пък един ден, децата на техните деца могат да направят това. Кой знае?!
Бях съвсем мъничка,когато баща ми започна сексуално да ме малтретира.Той ме лиши от чистота,невинност,от радостите на детството.Чувствах се мръсна,покварена,съперница на майка си,пълен боклук.Тази ужасна тайна ме съсипа.На седем години бях толкова нещастна,че пожелах да умра.Родителите ми не се интересуваха от мен и сестра ми.Почти от бебета ни зарязваха и изчезваха за дни.Помня ужаса на самотните дни и нощи,защото мислех,че са ни изоставили завинаги.Когато бях съвсем мъничка,на няколко пъти ме загубваха.Майка ми през цялото ми детство ми внушаваше,че нищо не зная,нищо не умея,че не ставам за нищо.Училището ме изтормози още повече.Нямах сили да се концентрирам,а родителите ми очакваха високи оценки от мен.Но мен ме мъчеше ужасната тайна,а и вярвах на родителите си,че съм тъпа.На 15 години отидох да уча в друг град,за да избягам от баща си.Там попаднах на хазяин,още по-долен от баща ми.Бях безсилна да се съпротивлявам и той злоупотребяваше с мен три години.Преследваше ме дори в родния ми град.За да се оттърва от него,забременях и набързо се омъжих.Съпругът ми не ме обичаше,не обичаше и детето и след една година ни напусна.След няколко години се омъжих повторно и още живея с този мъж.С него имаме дете,което обожавам.Но той също не ме обича.Никога не ми е казал нещо хубаво за самата мен,никога и в нищо не ме подкрепи.Дори когато съм с него,се чувствам ужасно самотна.
Като майка се провалих.Децата ми не бяха щастливи и не се справяха добре с учението.Сега са големи и не се интересуват от нищо,освен от компютърни игри.Изобщо не ми говорят и в нищичко не ми помагат.Не желаят и да работят.
Аз имах работа,която много обичах,но собственикът на фирмата така ме тормозеше,че се разболях.Тъпчеха ме с лекарства,от които много спях,но никой не лекуваше измъчената ми душа.Преди три години направих опит за самоубийство.Бях самотна, измъчена и отчаяна.Не знам как, но успяха да ме спасят и ми лепнаха диагноза шизофрения.Лекарите не са сигурни в диагнозата,но за всеки случай ме тъпчат с три вида лекарства.Оттогава съвсем изгубих вяра в себе си.Чувствам се заклеймена, прокълната.От месеци страдам от ужасно безсъние и вече нямам сили за нищо.Лесно се отчайвам и понякога искам просто да заспя,да изчезна,да ме няма.
Страхувам се,че ако не предприема нещо,пак ще го направя.Затова търся помощ.
Благодаря ти за усилието да ми помогнеш.
Аватар
User

PSIHOLOG

Ранг

Психолог

Мнения

198

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 12:55 am

Местоположение

Варна

Мнениеот PSIHOLOG » Вто Авг 07, 2007 11:58 am

Здравей,

чета тука поста Ви, отначало не разбирах мотивите Ви за действията Ви, естествено... Вие не бяхте написали и нищо конкретно. Сега вече става доста по-ясно както на мен така и на останалите потребители предполагам, за какво става дума. Отделно забелязвам че тук се трупатмножество фактори които вече трайно Ви влиаят. Според мен е добре да потърсите професионална помощ. Ние тук можем да Ви насочим, но според мен наистина се нуждаете от професионална помощ (не че нашия форум, не Ви предоставя професионална помощ, но просто Вие се нуждаете най-малкото от консултация, която няма как да проведем във форума). Моля пишете ми на ЛС.

Предполагам че всички Ние ще следим внимателно Вашия случай.

Поздрави.
Ако хората знаеха винаги, какво да правят, животът им щеше да е по-лесен, НО често хората знаят какво да НЕ правят, а въпреки това го правят... Какъв парадокс нали?
Аватар
User

Navyman

Мнения

83

Регистриран на

Нед Юли 30, 2006 1:31 pm

Местоположение

In tHe mIddLe oF tHe NowHeRe

Мнениеот Navyman » Пет Авг 10, 2007 1:40 pm

guergo написа:Не и ако и ти не си помогнеш.
Добре е че осъзнаваш че имаш нужда от помощ. Значи все пак има надежда за теб.
Незнам какво ти се е случило или в каква ситуация се намираш, но мога да ти кажа само едно. Живота, това е уникално изживяване! В него се бориш, падаш и ставаш, случват ти се хиляди неща, добри и лоши и определено заслужава да се живее. Какво точно ще постигнеш, зависи изцяло от теб. Живота се живее само веднъж. И винаги има смисъл да се бориш. А след него, остава едно голямо нищо и няма и да остане и следа от твоето съществуване.
Ако обаче решиш да се бориш, можеш да оставиш след себе си трайна диря, дълбока бразда и да те помнят поколения наред. От теб зависи!
Най малкото, можеш да създадеш семейство и да отгледаш деца, които могат един ден да променят човешката история. Или пък един ден, децата на техните деца могат да направят това. Кой знае?!


Какво се е случило? Rolling Eyes
При всички положения, каквото и да е станало - просто продължавай да живееш! Винаги може да започнеш отначало, захвани се с други неща, забавлявай се, започни нови хобита Very Happy Каквото и да е станало досега, и да си направил/а - човешко е! Важното е да се бориш, обичай въздуха в гърдите си, любувай се на птичата песен, на хората, които се усмихват по улиците! Намери своя стимул за живот, и мисията си! Просто бъди щастлив/а, хубавите емоции са само в твоите ръце (и мисли) Cool
Това, че не можеш да се оправяш с живота... Ами той няма специална рецепта, така че никой не е казал как трябва да се справяме, как не, кой начин за живеене е правилен. Ако трябва да отговаряме на този въпрос, аз бих използвала едно юридическо понятие - да си свободен означава да не се подчиняваш на никой друг, освен на закона! Тоест - не върши глупости, бъди свободен/-на, и се пусни по течението на живота, занимавай се с това, което ти идва отвътре и го искаш, интересувай се от различни неща и намери своето призвание, и някой хубав ден срещни човекът, с който си заслужава да прекараш живота си, успех, и ако искаш разкажи за какво става въпрос, защо така си навел/а глава Very Happy



Ето това е лошата черта на този форум...когато човек си пише тук за истински проблеми жеднага започват да валят мнения и съвети. А тук е частта където трябва да пише само и единствено PSIHOLOG и никой друг. Защото точно тея "неадекватни" съветчета са колкото излишни толкова и вредни. Разликата между ИСТИНСКИЯТ ПСИХОЛОГ и другите е че той е психолог за да изслуша проблема и да даде адекватно мнение по проблема а не някви общи приказки дет може да са вярни, НО САМО ЗА ТОЗИ КОЙТО ГИ КАЗВА.
Така че моля ви не съсипвайте идеята на форума когато се сблъскате с реален проблем а оставете това на специалистите!
Аватар
User

guergo

Мнения

105

Регистриран на

Вто Яну 16, 2007 7:32 pm

Местоположение

София

Мнениеот guergo » Пет Авг 10, 2007 5:24 pm

Da`Blow написа:
guergo написа:Не и ако и ти не си помогнеш.
Добре е че осъзнаваш че имаш нужда от помощ. Значи все пак има надежда за теб.
Незнам какво ти се е случило или в каква ситуация се намираш, но мога да ти кажа само едно. Живота, това е уникално изживяване! В него се бориш, падаш и ставаш, случват ти се хиляди неща, добри и лоши и определено заслужава да се живее. Какво точно ще постигнеш, зависи изцяло от теб. Живота се живее само веднъж. И винаги има смисъл да се бориш. А след него, остава едно голямо нищо и няма и да остане и следа от твоето съществуване.
Ако обаче решиш да се бориш, можеш да оставиш след себе си трайна диря, дълбока бразда и да те помнят поколения наред. От теб зависи!
Най малкото, можеш да създадеш семейство и да отгледаш деца, които могат един ден да променят човешката история. Или пък един ден, децата на техните деца могат да направят това. Кой знае?!


Какво се е случило? Rolling Eyes
При всички положения, каквото и да е станало - просто продължавай да живееш! Винаги може да започнеш отначало, захвани се с други неща, забавлявай се, започни нови хобита Very Happy Каквото и да е станало досега, и да си направил/а - човешко е! Важното е да се бориш, обичай въздуха в гърдите си, любувай се на птичата песен, на хората, които се усмихват по улиците! Намери своя стимул за живот, и мисията си! Просто бъди щастлив/а, хубавите емоции са само в твоите ръце (и мисли) Cool
Това, че не можеш да се оправяш с живота... Ами той няма специална рецепта, така че никой не е казал как трябва да се справяме, как не, кой начин за живеене е правилен. Ако трябва да отговаряме на този въпрос, аз бих използвала едно юридическо понятие - да си свободен означава да не се подчиняваш на никой друг, освен на закона! Тоест - не върши глупости, бъди свободен/-на, и се пусни по течението на живота, занимавай се с това, което ти идва отвътре и го искаш, интересувай се от различни неща и намери своето призвание, и някой хубав ден срещни човекът, с който си заслужава да прекараш живота си, успех, и ако искаш разкажи за какво става въпрос, защо така си навел/а глава Very Happy



Ето това е лошата черта на този форум...когато човек си пише тук за истински проблеми жеднага започват да валят мнения и съвети. А тук е частта където трябва да пише само и единствено PSIHOLOG и никой друг. Защото точно тея "неадекватни" съветчета са колкото излишни толкова и вредни. Разликата между ИСТИНСКИЯТ ПСИХОЛОГ и другите е че той е психолог за да изслуша проблема и да даде адекватно мнение по проблема а не някви общи приказки дет може да са вярни, НО САМО ЗА ТОЗИ КОЙТО ГИ КАЗВА.
Така че моля ви не съсипвайте идеята на форума когато се сблъскате с реален проблем а оставете това на специалистите!


Аз не виждам ти пък за каво спамиш темата. С тези мнения, поне извадихме истинския проблем наяве, не виждам какво лощо съм написал. Даже съм сигурен че съм помогнал по този начин. Естествено че истинската помощ я дава психолога! :idea:
Аватар
User

Navyman

Мнения

83

Регистриран на

Нед Юли 30, 2006 1:31 pm

Местоположение

In tHe mIddLe oF tHe NowHeRe

Мнениеот Navyman » Пет Авг 10, 2007 5:47 pm

Проблема е че ти си мислиш че си помогнал а всъщност не е ясно дали си казал нещо полезно. Това което го казваш може всеки да го напише, то си е един вид общоприето за правилно, въпроса е не да кажеш там нещо си дет звучи готино и успокояващо. Точно тук е мястото на психолога.
А това че си изкарал проблема да не те топли защото ти изказваш някъв общ съвет пез дори да си разбрал за какво става въпрос.
Аватар
User

PSIHOLOG

Ранг

Психолог

Мнения

198

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 12:55 am

Местоположение

Варна

Мнениеот PSIHOLOG » Съб Авг 11, 2007 8:41 am

Da`Blow, целта на този форум е психологичската помощ и взаимопомощ. Като цяло форума няма рангове (за брои постове за да не се оливат повечето хора да пишат спам мнения заради ранг). Ранга показва само какъв е съответния "писател", дали е един от всички потребители, или е Лекар, Психолог и прочие. Този ранг помага на търсещите помощ да се ориентират. Когато някои търси помощ, всички (както следя форума дават съвети - кои от личния си опит, което не е за подценяване, кои така както виждат нещата), и психолозите в този форум, които дават вече професионално мнение (до колкото могат разбира се). Само търсещия помощ има правото да прецени кой съвет за него е най приемлив, реално той трябва да взима под внимание постовете на специалистите, НО и да чете внимателно и другите постове. Предполагам че всеки е достатъчно интелигентен да прецени, тежеста на едно мнение/съвет.

Приключваме по разясненията.

Отностно проблема на ensename има ли някакво развитие?

:arrow:
Ако хората знаеха винаги, какво да правят, животът им щеше да е по-лесен, НО често хората знаят какво да НЕ правят, а въпреки това го правят... Какъв парадокс нали?
Аватар
User

silver

Мнения

27

Регистриран на

Сря Дек 10, 2008 11:05 am

Мнениеот silver » Съб Дек 13, 2008 3:36 pm

:]
~ gone with the wind ~

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt