Запитване

За всички медицински проблеми...
Аватар
User

PacMan

Мнения

90

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 10:04 am

Местоположение

Бургас

Запитване

Мнениеот PacMan » Сря Авг 08, 2007 1:16 pm

Продава ли се у нас moclobemide (aurorix)?
Възможно ли е закупуването му без рецепта?
Има ли други подобни на него антидепресанти на пазара?
sic transit gloria mundi (Така преминава славата на Света)

"The greatest gift you can give another is the purity of your attention." - Ричард Мос

Моят блог
Аватар
User

Dr.Mitev

Ранг

Лекар

Мнения

37

Регистриран на

Съб Юли 14, 2007 1:18 pm

Мнениеот Dr.Mitev » Нед Авг 12, 2007 2:07 pm

Съжалявам за закъснелия отговор,имах технически проблеми и нямах възможност да отговоря.Така,по въпроса - това което аз намерих като информация е че антидепресанта Моклобемид се продава и на българския пазар е с търговските имена
:arrow: Aurorix - tabl.film 100mg x 30 ,tabl.film 150mg x 30,на фирмата F.Hoffmann-La Roche Inc. ;
:arrow: Moclobemide NIHFI - tabl.film 100mg x 30 на фирмата НИХФИ АД (чайкафарма) ;
:arrow: Moclobemide Sopharma - tabl.film 150mg x 30 на фирмата Софарма АД
:arrow: Moclopharm - tabl.film 150 mg x 30; x 60 ,tabl.film 300 mg x 30; x 60 на фирмата Actavis hf.
Аватар
User

Dr.Mitev

Ранг

Лекар

Мнения

37

Регистриран на

Съб Юли 14, 2007 1:18 pm

Мнениеот Dr.Mitev » Нед Авг 12, 2007 4:27 pm

Антидепресанти: Видове и прилагани дози

Генерично-------Начална------Стандартна
наименование---доза----------доза
Amineptine--------100----------200-300
Amitriptyline------25-50--------100-300
Amoxapine--------50-----------100-400
Bupropion---------150----------150-450
Citalopram --------20-----------20-40 (60)
Clomipramine-----25-50-------100-250
Desipramine-------25-50-------100-300
Dibenzepine-------120-180----240-720
Doslepine----------75-----------75-150
Dothiepin----------25-50--------100-300
Doxepine----------25-50--------100-300
Fluoxetine--------- 20-----------20-40 (60)
Fluvoxamine-------50-----------100-250
Imipramine--------25-50-------100-300
Isocarboxazid-----20-----------20-60
Lofepramine-------70-----------140-210
Maprotiline --------25-50-------150-225
Mianserin----------30-----------60-120
Milnacipran--------50-100------100-200
Mirtazapine--------15-----------15-45
Moclobemide------150----------300-600
Nefazodone-------100----------300-600
Nortriptyline-------25-50-------75-200
Paroxetine---------20-----------20-40 (60)
Phenelzine---------15-----------30-90
Protriptyline-------10-----------20-60
Reboxetine--------4-8----------8-12
Sertraline----------50-----------50-200
Setiptiline----------3------------3-6
Tianeptine---------12.5---------25-37.5
Tranylcypromine-10------------20-60
Trazodone--------50-100-------200-600
Trimipramine-----25-50--------100-300
Venlafaxine-------37.5-75------75-375
Viloxazine---------100----------200-500
Аватар
User

Dr.Mitev

Ранг

Лекар

Мнения

37

Регистриран на

Съб Юли 14, 2007 1:18 pm

Мнениеот Dr.Mitev » Нед Авг 12, 2007 4:45 pm

Други методи за лечение на депресия
Билкови лекарствени препарати
При пациенти, които не са склонни да приемат традиционните антидепресанти, възможна алтернатива са билковите продукти. Данните за ефективността на билковите медикаменти при лечение на голяма депресия, особено тежка депресия, както и за дългосрочното лечение на депресивни разстройства, обаче са непълни (Williams et al 2000).
Съществуват доказателства от значителен брой контролирани проучвания, които показват, че екстракти от растението Hypericum perforatum (популярно наричано Билка на Св. Джон (жълт кантарион)) са по-ефективни от плацебо при краткосрочното лечение на леки до умерено тежки депресивни разстройства (Ниво А) (Kim et al 1999; Williams et al 2000; Linde and Mulrow 2001). Мета-анализ на кантарион при депресивни разстройства, обхващащ 14 проучвания с 1417 пациента потвърждава по-добрата ефективност на билката спрямо плацебо (Williams et al 2000). Наскоро проведено плацебо-контролирано мултицентрово проучване, обаче не установява преимущества на кантариона в сравнение с плацебо при пациенти с умерена до тежка голяма депресия (Shelton et al 2001a). Така че според наличните данни, кантарионът не може да бъде препоръчан при лечението на тежка депресия.
Стандартната доза хиперикум (кантарион) е 600-900 mg/d. Нежеланите реакции са по-редки при лечение с кантарион отколкото с трициклични антидепресанти (Kim et al 1999). Няма достатъчно информация за средно- и дългосрочната ефективност на билката, нито за страничните реакции (AHCPR 1999; Linde and Mulrow 2001). Съществуват данни, че хиперикум може да взаимодейства с редица лекарства, давани с рецепта (например, може да снижи концентрацията на ТАД в кръвта, както и на антиретровирусни медикаменти, които се използват при лечение на инфекция с ХИВ). Здравните работници трябва да отчитат този факт ако пациентите им приемат хиперикум или други билкови препарати. Също така се поставят под въпрос чистотата и нестабилната концентрация на билковите препарати.

Електроконвулсивна терапия
Електроконвулсивната терапия (ЕКТ) представлява електрическо стимулиране за предизвикване на епилептиформен припадък в мозъка. Ефикасността на ЕКТ при лечението на голяма депресивно разстройство е добре установена (Nobler and Sackeim 2000; Fink 2001). Серия рандомизирани контролирани проучвания доказват, че ЕКТ превъзхожда плацебо, симулирана ЕКТ и медикаментозната терапия с антидепресанти (ТАД) (Ниво А) (American Psychiatric Association Task Force on Electroconvulsive Therapy 1990; AHCPR 1993; American Psychiatric Association 2000). ЕКТ също така се асоциира с честота на ремисия от 60 до 80%, като максимален отговор типично се получава след две до четири седмици (Kennedy et al 2001). Обаче данните от сравняване на ЕКТ със СИСТ и по-новите антидепресанти са недостатъчни (Wijeratne et al 1999).
Сред индикациите за ЕКТ като лечение на пръв избор са тежка голяма депресия с психотични характеристики, тежка голяма депресия с психомоторно забавяне, “същинска” или “абсолютна” резистентна към лечение голяма депресия, отказ от храна, както и друга особена ситуация, в която се изисква бързо облекчаване на депресията (напр. при тежък суицидалитет или при бременност) (American Psychiatric Association 2000). Като подход на пръв избор ЕКТ може да се препоръча при пациенти, които са имали предхождащ позитивен отговор на ЕКТ, както и при пациенти, които по специфични причини предпочитат ЕКТ.
Все по-често ЕКТ се комбинира с антидепресанти за подобряване на отговора в острата фаза, макар данните в подкрепа на тази практика да са малко (Ниво Г) (American Psychiatric Association 2000). Недостатък на ЕКТ е, че без проследяващо лечение, ефектът от нея трае едва няколко месеца. Честотата на релапс при липса на стабилизационно лечение се оценява на 50 до 95% (Bourgon and Kellner 2000),като повечето релапси се получават през първите шест месеца. Според едно контролирано проучване на фазата след ЕКТ, paroxetine превъзхожда както imipramine, така и плацебо в предотвратяването на релапс (Ниво В) (Lauritzen et al 1996). Също се установява, че предиктори на релапс се явяват резистентност към лечението и по-голяма тежест на депресията преди ЕКТ. Следователно медикаментите, които са били използвани неуспешно преди ЕКТ, не трябва да се прилагат за предотвратяване на релапс след ЕКТ (Bourgon and Kellner 2000; Nobler and Sackeim 2000).
Въпреки че ЕКТ е много ефективна лечебна процедура, тя не се препоръчва като терапия на пръв избор при пациенти с неусложнена непсихотична депресия, поради потенциален риск при анестезията. Други отрицателни страни на ЕКТ са преходните postictal състояние на обърканост и периодът на антероградни и ретроградни нарушения на паметта, които в повечето случаи отшумяват след кратък период от време (Nobler and Sackeim 2000). В общия случай ЕКТ е безопасна процедура и освен повишеното вътречерепно налягане, няма абсолютни контраиндикации за ЕКТ. Преди прилагане на терапията, трябва да се проведе пълен медицински преглед на пациента в тясно сътрудничество с анестезиолог. Налага се предпазливост при пациенти с данни за повишено вътречерепно налягане или сърдечносъдова fragility, както и при пациенти със сърдечносъдови заболявания, напр. скорошен инфаркт на миокарда, исхемия, congestive heart failure, сърдечна аритмия или пейсмейкър, а също и абдоминална аневризма (American Psychiatric Association 2000). ЕКТ може да се проведе единствено от психиатър, който има опит с тази лечебна интервенция.
Обикновено ЕКТ се понася добре, като честотата на нежелани реакции се оценява на около 0.4% (Kennedy et al 2001). Най-често срещаните странични ефекти са обективно когнитивно нарушение (характерно преходна ретроградна амнезия, която отслабва за период от няколко седмици след ЕКТ) и субективни нарушения на (автобиографичната) памет. ЕКТ също така може да предизвика преходно повишаване на пулсовата честота, кръвното налягане и вътречерепното налягане. Редките нежелани реакции включват главоболие, болки в мускулите и гадене (Datto 2000; Nobler and Sackeim 2000). Един обширен преглед стига до заключението, че няма достоверни доказателства за това, че ЕКТ предизвиква структурна мозъчна увреда (Devanand et al 1994).
Обикновено ЕКТ се прилага в болнични условия, но практиката на извънболничното (амбулаторно) прилагане на ЕКТ се разраства, главно поради увеличаващото се използване на ЕКТ в стабилизационното и поддържащото лечение (виж Част 2 на тези препоръки (Bauer et al In Press)). Обикновено ЕКТ се прилага през ден, три пъти в седмицата, в някои страни – два пъти седмично. По-рядкото прилагане води до по-малко когнитивни нарушения, но се оказва не толкова ефективно. Унилатералната ЕКТ дава по-малко нарушения на паметта от билатералната ЕКТ, но лечението може да се окаже по-малко ефективно при някои пациенти (Sackeim et al 1993). Поставянето на унилатерален електрод изисква сила на тока шест пъти по-висока от прага на припадъка (дефиниран като най-ниска сила на тока, необходима да предизвика адекватен генерализиран припадък), за да се постигне същата ефективност като при билатералното поставяне на електроди (Sackeim et al 1987). В идеалния случай пълният курс на лечение трябва да води до ремисия от депресията и обикновено това включва от шест до дванадесет процедури. Рядко броят на процедурите надвишава 20.


Психотерапия
Както беше споменат по-горе, тези препоръки са фокусирани върху биологичното (соматично) лечение на голямо депресивно разстройство. Поради това, психотерапевтични лечения самостоятелно или в комбинация с фармакотерапия само ще бъдат споменати накратко без да се посочва ниво на доказателственост. Вместо това е дадена допълнителна литературна справка.
Психотерапията е свързана с познавателен процес, в който депресираният работи заедно със здравния специалист, за да придобие умения, които да помогнат на пациента да преодолее симптомите на депресия. Психотерапията се приема като начална възможност за лечение за пациенти с лека до умерена депресия, а в комбинация с антидепресант - за пациенти с по-тежки форми на депресия и пациенти, които имат частичен отговор на лечението с антидепресант или са имали проблеми с придържането към антидепресанта (Rush and Thase 1999). При взимането на решение дали да се започне медикаментозна терапия с антидепресант или психотерапия, трябва да се вземат предвид предпочитанията на пациента към лечение с антидепресант или към психотерапия, както и наличието на психотерапия.
Редица кратки, структурирани психотерапии са доказали ефективност в острата фаза на лечението на голяма депресия (Frank et al 2000) и при предотвратяване на релапс по време на лечението във фазата на стабилизация (Jarrett et al 2001). Тези терапии са ограничени във времето (шест до двадесет сесии) и са фокусирани по-скоро върху настоящите проблеми, отколкото върху миналото. Те наблягат на обучението на пациента относно депресията и разчитат на активно сътрудничество между пациент и терапевт. Най-добре проучените психотерапии ефективни при депресия включват: когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) (Beck et al 1979; Glogauen et al 1998; Dobson 1989; Gaffan et al 1995; Blackburn and Moore 1997; DeRubeis et al 1999; Hollon et al 1992), поведенческа терапия (Rehm 1979; Bellack and Hersen 1983; Lewinsohn and Clarke 1984; Nezu 1986; AHCPR 1993; Jarrett and Rush 1994), интерпесонална терапия (ИПТ) (Klerman et al 1984; Elkin et al 1989; Schulberg et al 1996), и системата психотерапии с когнитивно-поведенчески анализ (СПКПА) (McCullough 2000). По-малко са емпиричните данни за ефективността на други типове психотерапия (например психодинамична психотерапия), но това не означава, че тези терапии не биха постигнали резултат.
Ориентираната към решения терапия (ОРТ) се представя в едно рандомизирано контролирано проучване като ефективно лечение на депресивни разстройства в първичното здравеопазване. (Mynors-Wallis et al 2000). ОРТ може да бъде проведена от обучен неспециалист, поради което се явява финансово ефективна алтернатива на официалните психотерапии, които не са лесно достъпни, ако изобщо са достъпни в първичната здравна мрежа на много страни.

Комбиниране на антидепресанти с психотерапия
Фармакотерапията може да бъде комбинирана с психотерапия а) първоначално при започване на лечението; б) когато пациентът с депресия не се повлиява или се повлиява частично от лечението с антидепресант или в) когато пациент с депресия не се повлиява от първоначалната психотерапия, приложена като монотерапия (Paykel et al 1999; Frank et al 2000; Scott et al 2000; Rush and Kupfer 2001). Потенциалните ползи от комбинирането на фармакотерапия с психотерапия включват подобрен отговор на лечението, понижена честота на релапс, подобрено качество на живот и по-добро придържане към фармакотерапията (Segal et al 2001). Въпреки широкото приложение в клиничната практика, има сравнително малко данни от РКП в подкрепа на подобно комбинирано лечение. (Rush and Kupfer 2001). Едно ново 12-седмично проучване на лечение с nefadozone, системата психотерапии с когнитивно-поведенчески анализ (СПКПА) (прилагана на 16 до 20 сесии) и комбинацията от двете терапии, показва, че комбинираното лечение е значимо по-ефективно от самостоятелното прилагане на която и да е от двете терапии при пациенти с хронични форми на голямо депресивно разстройство (DSM-IV) (Keller et al 2000). Мета-анализ на 595 пациенти от шест рандомизирани протокола за лечение, които са били диагностицирани с голяма депресия и са получавали или когнитивно-поведенческа терапия, интерперсонална психотерапия (ИПТ) или ИПТ плюс фармакотерапия с антидепресант (комбинирана терапия), представя доказателства в подкрепа на широко разпространеното клинично мнение, че комбинираната терапия превъзхожда самостоятелното прилагане на психотерапия при лечение на тежки рекурентни депресии (Thase et al 1997). Съществуват също така доказателства, че пациентите считат комбинираното лечение за по-приемливо и са по-малко склонни да прекъснат комбинирана терапия, отколкото терапия само с антидепресант (de Jonghe et al 2001).

Терапия със светлина (Фототерапия)
Сезонното афективно разстройство (САР) е отделен подтип на рекурентната голяма депресия, което настъпва със сезонен ритъм (Rosenthal et al 1984; American Psychiatric Association 1994). Счита се, че то засяга около 5 до 10% от общата популация, предимно жени (Kasper et al 1989; Rosen et al 1990). Най-често срещаният тип САР е “зимната” депресия, при която пациентите получават симптоми на клинична депресия през есента и зимата, с пълна ремисия през пролетния и летния сезон.
Терапия на пръв избор при САР са терапия със светлина (фототерапия) или лечение със СИСТ (Ниво А) (Lam et al 1995; Ruhrmann et al 1998; Lee and Chan 1999). Серия проучвания доказват ефективността и добрата поносимост към терапия с ярка (изкуствена) светлина, сравнено със “зимна” депресия в условия без контролирано осветяване (Ниво А) (Eastman et al 1998; Terman et al 1998; Lewy et al 1998). Флуоресцентната светлинна кутия, която осигурява бяла флуоресцентна светлина с филтрирана ултравиолетова съставка и по-висок от 2 500 лукса интензитет, е предпочитаното устройство за терапия със светлина. Началната “доза” при терапията със светлина е 10 000 лукса за 30 до 40 минути дневно, прилагана всяка сутрин, за период от две до четири седмици. Съответно, при устройство емитиращо 2 500 лукса, експозицията трябва да бъде два часа дневно (Lam and Levitt 1999). Важна е правилната позиция (сядане достатъчно близо до лампата). Обикновено пациентите получават подобрение още през първата седмица, но са необходими до четири седмици, за да се получи пълен отговор. Ако няма светлинна кутия на разположение, може да се приложи “естествено лечение със светлина” при пациенти със САР, което се изразява в едночасови сутрешни разходки на открито за период от две или повече седмици. (Wirz-Justice et al 1996).
Резултатите от проучвания, които изследват ефективността на светлинната терапия при не-сезонна депресия са противоречиви. В резултат на това, терапията със светлина се предлага само като допълващо лечение при хронично голямо депресивно разстройство или дистимия със сезонно обостряне (Ниво Г) (American Psychiatric Association 2000).
Няма абсолютни противопоказания за светлинната терапия, нито данни, че води до увреда на зрението или ретината. Все пак при пациенти с рискови фактори за зрението, трябва да се проведе офталмологична консултация преди терапията. Обичайните нежелани реакции на светлинната терапия, които пациентите докладват при клинични изпитвания, включват напрежение в очите и зрителни нарушения, главоболие, възбуда или чувство, че са “пренавити”, гадене, седация, и в много редки случаи хипомания или мания. Тези нежелани реакции обикновено са леки и преходни и отшумяват с времето или при редуциране на светлинната доза (Lam and Levitt 1999). “естествената терапия със светлина” може да е неподходяща на места с по-голяма географска ширина. Комбинирането на терапия със светлина и антидепресант може да усили ефекта от лечението. Трябва да се вземат предвид обаче потенциалните фотосензитизиращи ефекти на фенотиазиновите (phenothiazine) невролептици (напр. chlorpromazine), трицикличните антидепресанти и кантариона, като на пациентите, на които се прилагат и двете терапии трябва да се препоръчат подходящи предпазни мерки (American Psychiatric Association 2000) (обширен преглед на САР е направен в Canadian Consensus Guidelines for the Treatment of Seasonal Affective Disorder (Lam and Levitt 1999)).

Антипсихотици
Голямото депресивно разстройство може да причини налудности и/или халюцинации, като те могат да бъдат или да не бъдат в съответствие с депресивното настроение (American Psychiatric Association 2000). Пациенти с голямо депресивно разстройство и психотични характеристики имат значително по-добра честота на отговор към комбинацията от антидепресант и антипсихотик, отколкото към лечението с който и да е от двата компонента поотделно (Ниво А) (Spiker et al 1985; Rothschild et al 1993). При тези пациенти се препоръчва антидепресантът да се комбинира с антипсихотичен медикамент още в началото на терапията (Ниво А) По-новите, “атипични” антипсихотици (напр. amisulpride, aripiprazole, olanzapine, quetiapine, risperidone, ziprasidone) може да бъдат предпочетени пред “класическите” антипсихотици (напр. chlorpromazine, fluphenazine, haloperidol, perazine) или clozapine от гледна точка на добрия профил на нежелани реакции и поносимост. Не съществуват обаче контролирани данни от сравнение между “по-новите” и “по-старите” антипсихотици при психотична депресия. Обикновено прилаганите дози на антипсихотиците са по-ниски при пациенти с депресия, отколкото дозите, които се прилагат при шизофрения. Тъй като някои антипсихотични медикаменти (thioridazine и droperidol), както и трицикличните антидепресанти могат да предизвикат промени в ЕКГ (удължаване на QTc), тези лекарства може да повишат риска от лекарствено-предизвикана аритмия, особено в случаите, когато се прилагат в комбинирана терапия или при по-възрастни пациенти (Reilly et al 2000).

Успокоителни /анксиолитици
Повечето рандомизирани контролирани проучвания показват, че бензодиазепините, с възможно изключение някои от triazolo-benzodiazepines, напр. alprazolam, приложени при леки до умерени депресии, са по-малко ефективни от стандартните антидепресанти в лечението на голяма депресия (Ниво А) (AHCPR 1993). Макар успокоителните (особено бензодиазепините) да са често използвани като допълнителен медикамент в световната клинична практика, много експерти считат, че депресивното състояние не се подобрява от бензодиазепини. Ново проучване докладва, че в повечето страни на около 30 и 60% от пациентите с депресия заедно антидепресант се предписва и успокоително (Furukawa et al 2001). Причината за тази практика най-вероятно е бързото начало на действие, което понижава тревожността, ажитацията и безсънието при много пациенти, както и високата честота (между 33 и 85% в проучванията) на коморбидност на тревожност при пациенти с голяма депресия.
Мета-анализ обхващащ девет рандомизирани плацебо-контролирани проучвания разкрива, че е по-вероятно комбинираната терапия с бензодиазепин и антидепресант да предизвика отговор, отколкото антидепресантът самостоятелно (63% срещу 38%). Също така разкрива, че пациентите в групата с комбинирано лечение са били с 37% по-малко склонни да прекъснат лечението в сравнение с пациентите, приемащи само антидепресант (Ниво А) (Furukawa et al 2001). При всеки индивидуален пациент, трябва внимателно да се балансират потенциалната полза от допълващо лечение с бензодиазепини и възможните негативни реакции (като седация, психомоторни и когнитивни нарушения, загуба на паметта, потенциране действието на други медикаменти с потискащ централната нервна система ефект, депресия в резултат на медикаменти, зависимост и синдроми на прекъсване).
Съответно предразположени индивиди са с по-голям риск да развият зависимост или привикване. Поради това, бензодиазепини не бива да се дават на пациенти с данни за минала или настояща злоупотреба/ зависимост с алкохол или медикаменти/наркотици. Също така при пациенти с депресия се препоръчва времето на прилагане на бензодиазепини да се ограничи най-много на четири седмици. Бензодиазепините с краткосрочно и средносрочно действие носят по-голям риск от влошаване, реакции на отнемане и зависимост, в сравнение с веществата с по-дългосрочно действие (Nelson and Chouinard 1999).
Допълващата терапия с анксиолитичния медикамент buspirone, частичен 5-ХТ1A агонист без явен риск от развитие на зависимост, може да се използва за овладяване на тревожността при пациенти с депресия (Ниво В) (Davidson 2001).

Сънна депривация
Пълната или частична сънна депривация (СД) може би е единствената интервенция срещу депресия с подчертан позитивен ефект в рамките на същия ден, като дава краткотрайно подобрение на депресията при около 60% от пациентите (Ниво А) (Kuhs and Tölle 1991; Wirz- Justice and Van den Hoofdakker 1999). Сънната депривация самостоятелно, за предпочитане пълната СД, може да се използва при пациенти с депресия, които не са на лечение или да стартира едновременно с приемането на антидепресант с цел ускоряване ефекта на медикамента. Може също така да се добави като стратегия за потенциране на провежданата терапия с антидепресант (Van den Hoofdakker et al 1994; Kuhs et al 1996). Отговорът на СД е най-ясно изразен при пациенти с колебания в настроението през деня или в различните дни (Wirz-Justice and Van den Hoofdakker 1999). Това е привлекателно допълващо лечение при голяма депресия поради това, че е бързодействащо, неинвазивно, евтино и се понася добре от по-голямата част от пациентите. Все пак, повечето пациенти, които не дават отговор, впоследствие правят релапс след една нощ сън (Wu and Bunney 1990). Обикновено антидепресивният ефект може да се повтори като се повтори пълната сънна депривация (Ниво В) (Wiegand et al 2001) или като се комбинира сънна депривация с последващо изместване фазата на периода на сън (Ниво Г) (Riemann et al 1999). Други стратегии за затвърждаване на антидепресивния ефект включват комбинирането на СД с литий, пиндолол или тиреоиден хормон (Ниво Г) (Wirz- Justice and Van den Hoofdakker 1999).

Физически упражнения
Проучвания на здрави млади хора показват, че физическата активност може да има положителен ефект върху настроението. Отворени проучвания на краткосрочната ефективност на помощна дневна програма с аеробни упражнения показват относително бързи (до 14-тия ден) подобрения в настроението при пациенти с голяма депресия (Dimeo et al 2001). Продължило 16 седмици РКП, което обхваща 156 пациенти в старческа възраст с ГДР, сравняващо действието на sertraline и на програма за аеробни упражнения, установи, че упражненията са също толкова ефективни, колкото сертралин, но групата, приемаща медикамента имат по-бързо начало на отговор (Blumenthal et al 1999). При все това нов мета-анализ заключава, че ефективността от упражнения за редуциране на симптомите на депресия засега не могат да бъдат установени, поради липсата на добри изследвания на клинична популация (Lawlor and Hopker 2001). Така че са необходими още контролирани проучвания на голяма депресия, за да се разбере по-добре ролята на физическите упражнения като допълваща терапия или като самостоятелно лечение за редуциране симптомите на депресия (Ниво В)

Нови терапевтични стратегии
Транскраниална магнитна стимулация (ТМС)
Транскраниалната магнитна стимулация (ТМС) е нова технология за неинвазивно стимулиране на кортикалните неврони чрез магнитна индукция генерирана от краткотрайно магнитно поле с висок интензитет (Pascal- Leone et al 1996; George et al 1999; McNamara et al 2001). Предварителни контролирани проучвания показват, че двуседмичното ежедневно използване на повтаряща се ТМС (пТМС) за стимулиране на левия префронтален кортекс води до подобряване на настроението при пациенти с голяма депресия (George et al 1997; George et al 2000). Контролирано проучване на 70 пациента с рекурентна голяма депресия изнася данни за краткосрочната ефективност на дясна префронтална пТМС (Klein et al 1999). Двойно-сляпо контролирано проучване на 18 пациента с терапевтично резистентна голяма депресия, показва, че лява префронтална пТМС не води до значимо по-голямо подобрение от симулирана ТМС (Loo et al 1999). Все пак, двуседмичен курс на лява префронтална пТМС дава статистически значима, макар и клинично умерена редукция на депресивните симптоми по сравнение със симулирана ТМС в група на пациенти с медикаментозно нелекувана терапевтично резистентна голяма депресия (Ниво В) (Berman et al 2000).
До голяма степен остават неизследвани нежеланите реакции и дългосрочните изменения в мозъчната функция вследствие на пТМС. В редки случаи се описва предизвикване на епилептични припадъци (Wassermann 2000).

Стимулиране на вагуса (блуждаещия нерв) (СВ)
Стимулирането на вагуса (СВ) е нова технология за индиректно стимулиране на мозъка, което се извършва в Европа от 1994 г., а в САЩ – от 1997 г. при лечение на терапевтично резистентна епилепсия (George et al 2000). СВ означава имплантиране на пейсмейкър и свързването му към левия вагус, който изпраща автономни електрически импулси през средния мозък до лимбичната и корова области. СВ дава обещаващи резултати в едно проучване на терапевтично резистентни пациенти с депресия (Ниво Г) (Rush et al 2000).

Стероидо-понижаващи медикаменти и КСХ рецепторни антагонисти
Steroid-lowering drugs and CRH receptor antagonists
Установено е, че “стрес” системата хипоталамус-хипофиза-надбъбрек (ХХН) е хиперактивна при голяма депресия, което се отразява на периферните промени на АКТХ и хидрокортизоновата хомеостаза. Предполага се, че централна свръхсекреция на кортикотропин-синтезиращ хормон (КСХ) лежи в основата на хиперактивността на ХХН системата при депресия (Nemeroff et al 1984; Holsboer 2000). В резултат на това се предполага, че системата ХХН може би е подходящ локус на периферни (стероидо-понижаващи или антиглукокортикоидни медикаменти) antiglucocorticoid drugs и централни фармакологични интервенции при лечението на депресия (Barden et al 1995).
Серия отворени проучвания и малки двойно-слепи проучвания дават доказателства, че различни блокиращи кортикостероидния синтез вещества (aminoglutethimide, ketoconazole, metyrapone) могат да имат клиничен ефект при пациенти с нелекувана и рефрактерна депресия, както и с депресия вследствие състояния на повишен хидрокортизон hypercortisolaemic conditions (Ниво В) (Murphy 1997; Wolkowitz and Reus 1999). Нещо повече, предполага се, че медикаменти, които директно влияят на регулирането на централния хормон на стреса, като кортикостероидни рецепторни антагонисти central stress hormone regulation, such as corticosteroid receptor antagonists и рецепторните антагонисти на ХХН, е възможно да се окажат нов клас антидепресанти (Owens and Nemeroff 1999; Holsboer 2001). Първото отворено проучване на антагонист на рецептор 1 от ХХН, дава някои обещаващи резултати (ниво Г) (Zobel et al 2000).

Рецепторни антагонисти на субстанция Р
Субстанция Р е изобилен невропептид както в периферията, така и в мозъка, където е локализиран в области, които координират отговора на стрес и са от важно значение за регулирането на афективното поведение (напр. locus coeruleus и амигдалата). Като се имат предвид множеството взаимодействия на субстанция Р и норадренергичната и серотонинергична системи, предполага се, че субстанция Р участва в патофизиологията на депресията и тревожността. Първото шестседмично двойно-сляпо контролирано проучване, което сравнява рецепторен антагонист на субстанция Р (MK-869), един СИСТ (paroxetine) и плацебо при амбулаторни пациенти с голяма депресия, разкрива мощното антидепресивно и успокоително действие на двете активни вещества (Ниво Г).Механизмът на действие на рецепторните антагонисти на субстанция Р като антидепресанти е неизвестен, но предклинични проучвания показват, че тяхното взаимодействие със системите моноамини е различно от взаимодействието, което се получава при прилагане на установените антидепресанти. Необходими са нови клинични изследвания, за да се докаже хипотезата, че рецепторните антагонисти на субстанция Р представляват нов клас антидепресанти или анксиолитици

Други съвременни подходи
Съществуват и други съвременни стратегии във фармакотерапията на голяма депресия, на които все още не са правени изпитания при хора, не са излезли на пазара или не са публикувани. Някои от тях следват по-традиционни патофизиологични модели на депресията и включват развитието на нови серотонинергични или норадренергични рецепторни агонисти/антагонисти (напр. селективните 5-ХТ1A рецепторни агонисти, комбинирани селективни антагонисти на серотонинови рецептори и инхибитори на обратния захват на серотонина). Други съвременни стратегии целят антидепресанти “отвъд” рецепторите и включват модулирането на пост-рецепторните механизми, напр. системите на вътреклетъчния транспортер цикличен аденозинмонофосфат (цAMФ), включително системата на мозъчния невротрофичен фактор
RANDOM_AVATAR
User

Radosslll

Мнения

1

Регистриран на

Нед Май 15, 2011 1:37 pm

Мнениеот Radosslll » Нед Май 15, 2011 1:51 pm

Dr.Mitev написа:Антидепресанти: Видове и прилагани дози

Генерично-------Начална------Стандартна
наименование---доза----------доза
Amineptine--------100----------200-300
Amitriptyline------25-50--------100-300
Amoxapine--------50-----------100-400
Bupropion---------150----------150-450
Citalopram --------20-----------20-40 (60)
Clomipramine-----25-50-------100-250
Desipramine-------25-50-------100-300
Dibenzepine-------120-180----240-720
Doslepine----------75-----------75-150
Dothiepin----------25-50--------100-300
Doxepine----------25-50--------100-300
Fluoxetine--------- 20-----------20-40 (60)
Fluvoxamine-------50-----------100-250
Imipramine--------25-50-------100-300
Isocarboxazid-----20-----------20-60
Lofepramine-------70-----------140-210
Maprotiline --------25-50-------150-225
Mianserin----------30-----------60-120
Milnacipran--------50-100------100-200
Mirtazapine--------15-----------15-45
Moclobemide------150----------300-600
Nefazodone-------100----------300-600
Nortriptyline-------25-50-------75-200
Paroxetine---------20-----------20-40 (60)
Phenelzine---------15-----------30-90
Protriptyline-------10-----------20-60
Reboxetine--------4-8----------8-12
Sertraline----------50-----------50-200
Setiptiline----------3------------3-6
Tianeptine---------12.5---------25-37.5
Tranylcypromine-10------------20-60
Trazodone--------50-100-------200-600
Trimipramine-----25-50--------100-300
Venlafaxine-------37.5-75------75-375
Viloxazine---------100----------200-500



Продава ли се някаде Amineptine?

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt