Синдром на Търнър

За всички медицински проблеми...
Аватар
User

силв

Мнения

30

Регистриран на

Чет Юли 20, 2006 8:49 am

Местоположение

софия

Синдром на Търнър

Мнениеот силв » Сря Сеп 12, 2007 6:20 am

Ето ме и мен:)Да ви разкажа как като бях на 16 ми откриха Синдром на Търнър и ми казаха, че няма да имам деца най-вероятно. Предполагам, че не съм единствената с този проблем, а освен това всеки днес чете и слуша за стотиците бездетни семейства - е и аз си мечтая да имам семейство един ден!И все пак нека обърнем внимание в тази тема на гинекологичните проблеми, на жените възпрепятствани да имат собствено поколение.Исках ако не намеря хора с моя проблем, за да обменим информация поне да обсъдим как може да се този проблем - въпреки, че моето заболяване е генетично и не може нищо да се направи има много жени, на които инвитро или други по-леки процедури помагат. Какво мислите за това, че държавата "подари" инвтро процедури на някои бездетни семейства - за мен това си беше чиста проба лицемерие!
Ами това се превърна в тема от тип "Моята история", но все пак смятам, че проблема, който поставям е много актуален и се надявам повече хора да вземат отношение.
Изображение
това, което не ме убива ме прави по-силна!
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Сря Сеп 12, 2007 9:24 am

Много добра дискусия отваряш, Силв!
Съжалявам първо, че не можеш да имаш деца. Аз го знам отпреди де, но няма как да не изразя съпричастност и в тази тема. Това сигурно е едно от най-лошите неща за една жена, едно семейство... Но - Божа работа, така било писано най-вероятно. И все пак колкото и да се опитваме да гледаме положително на нещата - несправедливо е :( :?
Безплодието става все по-голям проблем с течение на времето. Майка ми скоро ще е на конгрес относно "Преждевременната яйчникова недостатъчност", декември ще ходи де, в София, мисля че това заболяване води също до безплодие. В страната няколко хиляди двойки с години, дори над 10 години се опитват да имат бебе и не се получава, ин-витро-то е скъпо, недостъпно за всички, и пак не винаги помага.. все пак е хубаво, че има и такъв начин за зачеване, пак е някакъв изход. Даже една бълг. банка предлага кредит за ин-витро, има реклами по билбордовете по пътищата, хубава инициатива.
Гледах един репортаж на БТВ за семействата, които не могат да имат бебе, една майка с плач каза, че нищо друго не й трябва, само едно бебенце! Това е най-хубавото и скъпо нещо за човек! Това е мисията ни...
И все пак понякога се случва, съдбата ни изпраща такова предизвикателство, това дори не е точната дума... :? Тук важат думите, че не е родител биологичният, а този който те е възпитал, отгледал и дарил с топлина, любов и ценности :) Осиновяването на едно ангелче е прекрасно дело, не само за родителите :D
Абе.. все пак добре ще е държавата да отдели пари за ин-витро за всички безплодни семейства!!! Това ще е най-доброто, което може да направи някога :wink:
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

whisper

Мнения

3

Регистриран на

Чет Дек 13, 2007 11:54 am

Мнениеот whisper » Пет Дек 14, 2007 10:00 am

здр, силв,
истинска случайност е, че поподнах на този сайт. Разбирам те много добре - сестра ми има синдром на Търнър. Откакто лекарите поставиха диагнозата родителите ми не спират да се самообвиняват, че не са направили изследванията по-рано. Това не би променило факта, че няма да може да има деца, но според лекуващите й лекари е имала шанс да порастне още няколко сантиметра /което е голямата болка на всички, защото именно заради ръста си е била обект на много обиди. В тази връзка би ли споделила как го изживя или го изживяваш ти това, защото сестра ми мн се отчужди от всички и не знам как да й помогна :cry: /. При нея освен ръста и отоците на ръцете и краката /които след лечението изчезнаха/ няма никакви външни белези, че има това заболяване. Завърши си нормално с отличен успех в елитна гимназия. Взе си кандидат-студентските изпити.

По думите на лекарката й дори проблемът със забременяването не е нерешим. Трябва да се намери донор на яйцеклетка / в случая аз/, а останалото...не знам дали е толкова лесно наистина...

Казват, че няма причина заболелите от търнър да нямат собствени деца. Така че ти пожелавам най-искрено едно хубаво и здраво бебче, когато му дойде времето :))
Аватар
User

силв

Мнения

30

Регистриран на

Чет Юли 20, 2006 8:49 am

Местоположение

софия

Мнениеот силв » Нед Дек 30, 2007 11:27 pm

aми как да ти кажа - аз не съм приемала подмятанията за ниския ръст като нещо негативно, на мен в това си ми е чара един вид, а и има хора, които са по ниски от мен! така, че нямам кой знае какви проблеми с ръста. по-скоро болестта ми помогна в много отношения отколкото ми попречи - оттървах се от няколко доста глупави връзки, а и не преспах, с който и да било. не казвам, че няма негативи - пия постоянно лекрства, а и не знам дали ще имам деца, но засега виждам повече позитивното!
аз съм си много контактна от малка и нямам никакъв проблем с хората и социализацията, разговарям с тях за проблема си и може би това ми помага - не мога да те лъжа, че се приема лесно от останалите, но на мен лично ми трябваше време да възприема проблема сама за себе си и после чак говорих с други за това. дай време на сестра си да приеме себе си такава, каквато е - медицината наистина прави чудеса, а и има толкова много други опции за бременност или вариант да бъдеш родител.
според мен като се замисля има толкова много жени без никакъв шанс за износване на дете - ето това вече е трагедия! жени без матка - направо ме побиват тръпки! така, че говори със сестра си за тези неща и и обясни всичко това - аз си водя съвсем нормален и пълноценен живот, както всяко друго младо момиче и съм сигурна, че тя ще постигне същото - просто и е нужна много подкрепа и разбиране:)

пиши как са нещата при нея:)
Изображение
това, което не ме убива ме прави по-силна!

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron