ЕДНА ПРИКАЗКА ОТ MAD_DOGS

Всичко за изкуството във Вашия живот... това ще е едно уютно местенце на което ще можете да споделите това, което правите с всички :)

Модератор: hissi

Аватар
User

MAD_DOGS

Ранг

Психолог

Мнения

316

Регистриран на

Вто Авг 01, 2006 5:43 pm

Местоположение

ВАРНА

ЕДНА ПРИКАЗКА ОТ MAD_DOGS

Мнениеот MAD_DOGS » Пон Окт 08, 2007 6:32 pm

Ако имате нерви да го изчетете надявам се да ви хареса. Ако чуя положителни отзиви и неистов напор за продължение ще пусна и други части от "Пограничната земя" и това наи вероятно ще е "Тръбачът от Ун`каси".А ако чак толкова ви е харесало може и да ви досадя с трилогията "КРИСТЪЛЗ" която включва :"Черното сърце","Господарят на сенкити" и "Дяволският огън"


ЕДНА КРЕПОСТ...
ЕДИН ПРИНЦ....
ПОСРЕДНИЯТ....


Пясъци...Дюни...Полета пълни с пустиня... Жега... Лешояди... Гладни лешояди!... Сянка... Човешка сянка. Нещастникът съвсем приличаше на сянка. Само дето се движеше.Значи в него все още имаше живот.Малко живот. Човекът се спря под илюзорната сянка на някакво мършаво дърво.Не,че това щеше да го предпази от жегата,но все пак... Човекът отметна качулката на плаща.Едри капки под покриваха лицето му,а то беше грозно.Не,че беше кои знае колко отвратително,но представете си,че Създателят,ако точно той беше майстора на тази грозотия,много е бързал.Взел е по погрешка неподходящ материал,да речем пън. Попаднала му е под ръка брадва,че и тъпа на всичкото отгоре.И после на две на три е оформил лице. Човекът си харесваше лицето,е така си мислеше преди да се натъкне на Машината.Тя му беше предложила ново лице ако и помогне.Съгласи се. Сега съжаляваше, само дето беше малко късно за това.Договорът с Машината пареше като огън във вътрешния му джоб.Изготвен бе по всички правила на магията и подписан с кръв.Шамън въздъхна и престана да мисли за това.Върху хилавото дръвче бе кацнал лешояд и безгласно отваряше и затваряше клюна си , предвкусвайки човешкото месо.Човекът го погледна изподвежди и го подкани да слезе.
-Утю,тю,тю,тюю.-опита се да го подмами Шамън.-Малко си хилав но кой ще ти предиря. Ако знаеш какъв глад ме мъчи , хич няма да стоиш толкова наблизо.
Очите на лешояда се разшириха от ужас.Той полетя,избягвайки умело хвърленият камък. Обикновенно нормалните хора неправеха така.Само дето Шамън вече небеше обикновен човек а Разбойник.Не,че бе убил или ограбил някого.Просто така наричаха всички, които неможеха или неискаха да си намерят работа.Нормална работа , като ринене на конски фъшкии или чукането на камъни.Разбойниците по природа бяха добри хора само дето единственото нещо което можеха да правят свястно беше яденето , пиенето,пеенето на фалшив глас и бурните танци.Но за такива неща вече никой не плаща.Носеше се слух,че първите разбойници били хора от Гилдията на Саблетанцьорите.Преди Войната с Машините те забавлявали Владетели, Крале и дори самите Богове.Сега малцина от разбойниците помнеха това макар все още да изпълняваха ритуалите с които са се представяли пред Боговете.Още се опитваха да танцуват изящните танци със съби.Но всичко бе само бледо копие на уменията им от преди войната.Машините опустошиха света и на никого не му бе до празненства.Хората мразеха Саблетанцьорите заради ревностната им поддръжка на Боговете.В Последната битка имено те,сегашните разбойници,удържаха крепостта Бранник,срещу разлютилите се човеци,които искаха да нахлуят в Огсантовата земя и да погубят Боговете.Воината беше свършила преди векове.Но хората все още неможеха да забравят омразата си към Боговете и техните защитници.Сега омразата бе поизбледняла и поизместена от страх.Шамън,известно време,бе живял в Роб Риг.Съвестно бе учил танците със саби.Беше се научил дори да играе и танца на Десетте копия и Самотната тояга.Постигна и нелоши резултати като Лъкопевец.Успяваше да задържи шест стрели едновременно във вуздуха,за да изсвирят те мелодията си.Беше толкова добър,че си спечели Зелена татуировка на дланта.Още само една степен и можеше да получи синя. Но грозното му лице попречи.Разбойниците неможеха да го приемат. Мислеха , че зад веселият му нрав се крие зла душа.Смятаха го за двуличник и страняха от него.Издебнаха го и при първата грешка го изгониха.За малко да го убият.Спаси го застъпничеството на Майсторите които или се бояха от него или виждаха доброто му сърце.От тогава се скиташе из Бу'ман ри докато не се натъкна на Черната вода и страшно я беше загазил. Машината го бе подмамила,изкушила и измамила.Е,все още нищо небеше свършило,то тъкмо започваше и щеше да се види кой кого.Той Машината или тя него.Между другото слънцето залезе и захладня. Какво захладня , беше си направо ледено студено. Шамън се загърна в сивите си парцали и тръгна.Определено сега се вървеше по-лесно отколкото през деня.Дори ускори крачка за да се стопли.Скоро трябваше да стигне човешкото поселище. Топъл чай и нещо за хапване.Да,нещо за хапване.Човешкото поселище трябваше да е тук някъде.Ако все още съществуваше. Наоколо бе пълно с Кучета на Преизподнята а те мразеха хората.Ако бяха нападнали поселището нямаше да има нито чай,нито храна. Шамън се вкисна при тази мисъл и на ум изпсува Кръстияните.Те бяха прекалено стиснати за да изпратят насам дори един единствен Рицар-Лариндан.Странно.Поселицето го нямаше. Каменната пътека си беше тук а поселицето не.Шамън неискаше да си помисли,че се е загубил.Спря под синкавият диск на луната и се огледа.Пясъци.Гадни синьо черни пясъци.Всъщност те си бяха съвсем жълти но мракът на нощта ги правеше да изглеждат по иначе.Добре де,призна си той,загубих се и какво. Обърна се и зяпна от почуда.Поселището бе точно там където трябваше.Зад гърба му.През цялото време се бе отдалечавал от него.Шамън доволно потри ръце.Топъл чай, храна.Храна.
* * *
Кошмарът го изтръгна от уюта на съня и го запрати в ледените обятия на пустинната нощ.Лагерният огън отдавна се бе превърнал в шепа топла пепел.Сега единственото,което го пазеше от студа бяха дрехите и плащът.Изправи се.Започна да се разхожда из лагера си не толкова за да се стопли а за да раздвижи все още съненото си съзнание.Сънувал беше нещо кошмарно но не си спомняше нищо друго освен натрапчивия глас, който го подканяше , "Ела!... Ела!... Ела!..." Къде трябваше да отиде?Бръкна под дрехите си и измъкна малката кутийка на машината.Внезапно го напуши смях.Наричаше това нещо машина а то бе играчка.Машините бяха страховити творения с метални кости, огнено сърце и отровен дъх,който мразеха човеците. Кутииката донякъде бе машина,защото вътрешностите и бяха от метал,като на всички останали машини но тя немразеше човеците.
Дъхът и небеше отровен и нямаше огън в сърцето.Беше просто една играчка.Лордън пъхна малкото ключе в отвора на гърба и го завъртя.Двата скъпоценни камъка разположени като очи просветнаха.Кутииката се затресе и зажужа.Вдигна я към лицето си и отчетливо и зададе въпросът си
-Къде трябва да отида?-магьосникът Вадас,който му я беше дал казваше , че тя неможе да го чуе и отговорите и бяха просто смислов израз на низ от сложни изчисления.Лордан не го разбра и по тази причина не му повярва.На яраката лунна светлина видя как в малкото прозорче с шеметна бързина се сменят различни думи докато най-накрая една се спря.
-"У дома"!-прочете я на глас той.
Играчката възприе гласа му като нова команда и думите отново пробягаха по прозорчето.
-"Върни се"?!-с изумление прочете новата дума.Само след миг тя се смени.
-"У дома"!Да се върна у дома?Май си права отдавна не съм си бил в къщи.
Грабна оскъдния си багаж и се затича през пясъците.Винаги бе съжалявал , че не можа да се научи да язди.Не,че нямаше желание просто нямаше кон , който да го изтърпи върху гърба си повече от секунда.Баща му всеки път клатеше неразбиращо глава и мърмореше,че такава нетърпимост конете проявяват само към машините.На Лордън винаги му ставаше обидно след подобно изказване.Не,че някой го наричаше машина,просто му беше криво.Все пак беше принц а един кон неможеше да се научи да язди.До крепостта Яинемак имаше около ден усилена езда а на него щяха да са му нужни два дни усилен бяг.Затича се през синкавия пясък,чудейки се за къде ли бърза.Крепостта бе там от години и още години наред щеше да си бъде все там.Но сънят го човъркаше отвътре и го караше безпричинно да бърза.Стъпките му оставяха едва доловима следа,която вятърът бързаше да заличи...
* * *
Мракът напираше откъм пустинята.Напираше да погълне човешкото Поселище.Той правеше тези опити от години но то устояваше.Така както устояваше на Кучетата от Преизподнята и ордите свирепи войни на Шибалба.Поселището се състоеше от няколко паянтови построики достатъчни да приютят морни пътници,товарните им добичета,а също така и ханджията с безбройните си синове и дъщери,които упорито бранеха собствеността си срещу всякакво посегателство.Шамън предпазливо отвори вратата и преди някой да го забалежи вече се бе вмъкнал вътре.Дори свари да седне и да изпие чаша поизстинал чай чиито собственик гледаше не там където трябва.Примъкна се към огнището, където се бе насъбрала обичайната компания от скитници,авантюристи,наемници и търговци.Пиеха чай,ръфаха печени пилета и си разказваха страшни истории за машини и герои.Подходящ начин да вмъкне своята история без особен риск.Все пак предпазливостта преди всичко. Ларинданите не пращаха патрули толкова далеч в пустинята,но все се намираше някой младок да предприеме по-далечно пътешествие за да докаже смелостта си.В далечният край на кръчмата където светлината от огнището хвърляше само сенки,забеляза фигура с
черни дрехи и блестящ меч.В началото не го разтревожи самата фигура.Който и да беше,то той бе просто човек.Но мечът...Това небеше меч като меч.Острието бе тъмно и набраздено със сребърни линии,които безсмислено се движеха успоредно една на друга.Прекъсваха се и пак продължаваха увиваики се около десетки инкрустирани скъпоценни камъни.А камъните,като живи,току премигваха , сменяха си цвета или за миг лумваха в ярка светлина и загасваха.Към дръжката на меча , камъните ставаха все по-нагъсто и по-големи.Накрая ефеса завършваше с огромен камък,който ниго за миг незастиваше в един цвят.Толкова истории бе слушал за такива оръжия,че веднага го позна.Това беше Некован меч.Магия и Машина в едно.Жив,мислещ и до известна степен самостоятелен.Шамън за миг си помисли да избяга.Да зареже цялата тази работа,да тегли една майна на Машината и новото си лице и да си спъсява живота.Само дето тези работи неставаха така.Договорът дето го подписа с Машината пламна като цял мангал с жарава и стотици кинжали го забоцкаха на всевъзможни места.Магията здраво го държеше и нямаше да го остваи да се изплъзне.Затвори очи и се опита да превъзмогне болката и да облисли за последно начина
си на действие.Край огъня поредният разказвач довършваше историята си. Беше негов ред да подеме някакъв разказ.Подхвана го на тих глас,така,че собственика на меча да не го чуе. Точно това привлече почти всички присъстващи в кръчмата.Историята доста бе напреднала,когато изведнъж се възцари мъртва тишина и едва изречената дума изкънтя като изпусната камбана върху метален под.Всички впиха погледи в Шамън.После някой се разся.Смехът беше нервен повече от страх отколкото от нещо смешно. Скоро всички се размяха и той прерастна в истински весел смях.Един наемник плесна дружелюбно Шамън по рамото.
-Лъжеш мой човек!Машините отдавна са мъртви.До една!
-Нима?-Шамън се изправи и започна да рови из многобройните си джобове.-Тогава нека многоучената ти глава ми каже от къде е това?
Върху масата тупна лъскава метална кост.Присъстващите уплашено се дръпнаха колкото се може по-далеч от нея.
-Свети кръст!-кръчмарят,който беше от кръстияните започна трескаво да прави кръстни знаци с пръсти и шепнешком да се моли.
-Лъскава кост от Машина!-зашепнаха останалите.
-Трябва да е от жива машина.Виждал съм,такива но те бяха ръждясали.И дете можеше да ги счупи с голи ръце.Но това...
Наемникът побутна коста и тя падна на пода издрънчавайки като нещо много тежко.
-Казвам ви!Намерих жива Машина.Поочукана е тук таме и краката и са пречупени та неможе да се движи,но си е жива.
-Трябва да викнем Ларинданите,за да и видят сметката!-провикна се кръчмарят.
-Бе , ти луд ли си?Тя дава мило и драго за черна вода.-дръпна го Шамън-Виж тука!
Върху масата се изсипа цяла шепа блестящи черни перли.Плъзнаха се по масата и западаха по пода.Присъстващите се втурнаха да ги събират. Блъскаха се и се ритаха. Просветнаха ножове.
-Траите бе глупаци!-викна Шамън.-Ще се изколите за шепа перли. Машината може да ви даде колкото и каквото искате.На мен ми ги даде за две шепи черна вода.Помислете си какво може да ни даде за цяла кофа.
-А ти що не си и дал кофа?-попита някой.
-Щото нямах,затова.
-Чувал съм,че Машините са покрити с купища скъпоцени камъни.
-Добре си чул.Тази имаше само едно око ама от голям,като тъпата ти глава,диамант.
-Да вървим да я икормим!-викна наемникът.
-Ама , че си тъп!-скастри го Шамън.-Трябва да я храним.Да и даваме от черната вода по лъжичка.А тя ще ни дава за всяка една по шепа перли,диаманти изумруди.
-А когато стане силна?-настоя наемникът.-Когато се нахрани и огънят в сърцето и се разгори ще ни направи на кайма.
-Тъп си като крава.-Упорстваше Шамън.-Знаеш ли колко черна вода трябва да изпие една Машина за да стане силна?Стотици кофи.Ние ще и дадем десетина и тогава ще я накълцаме на парчета!
Присъстващите не бяха много убедени в това.Шамън изсипа нова шепа черни перли върху масата,после още една и още една.Хората несмогваха да ги грабят с алчните си пръсти.Недоверието им се беше изпарило,като махморлук от главата на пияница докопал бутилка старо вино.
-Къде е тази твоя машина Шамън?Води ни при нея!-викна с нескрит ентусиазъм наемникът.-Колкото и далеч да е ще пробягам проклетото разстояние и на четири крака!
-Защо,като можеш да яздиш?-изсмя се Шамън.-Кръчмарю,кон за всеки, който може да язди.Тръгваме веднага!
Кръчмарят хич неискаше да се раздели с конете си но две шепи бясно гонещи се черни перли по тезгяха окончателно промениха мнението му. Наемниците и авантюристите тръгнаха към конюшната следвани от по-лените търговци и плашливи скитници.Един просяк, укпял кой знае как да се докопа до шепа перли,се отскубна от навалицата и се втурна към задния изход,следван не от преследвачи а от подигравателни викове. Нещастникът толкова беше уплашен,че неразбра как ръка в бронирана ръкавица прегради пътя му.Тук бе пълно с отблясъци и сенки,и той неможеше да види лицето на нападателя си.Протегна напред пълните с перли шепи и захленчи.
-Вземете ги господине,само не ме бийте!
Нежна и изящна ръка,с повече пръстени от необходимото,взе една от десетките перли. Глас,принадлежащ по скоро на момиче отколкото на страховит воин , подкани скитника да си върви.Онзи се опули от изненада и побърза да се изнесе преди този странен воин да е променил мнението си.
Кейлън седна отново на масата и с нескрит интерес заразглежда черната перла.Такива неща бяха рядкост.Дори на пазарите за бижута не се срещаха.А този човек сякаш носеше хиляди в торбата си.Кейлън беше рицар-Лариндан и знаеше прекалено много неща за Машините за да се хване на лъжата му за размяна на черна вода срещу перли.Не,че не беше се случвало човеци и Машини да сключват договор.Но никога не е било Машина да даде скъпоцени камъни срещу каквото и да е ,защото камъните бяха съставна част от самата нея.Липсата дори само на едно малко камъче,не по-голямо от главичката на кърфица,можеше да я убие.Не,тук се криеше нещо.Или тези перли не бяха истински или...Мислите на момичето бяха прекъснати от леко пробождане в дясната ръка.Камъните по пръстените и затанцуваха в странен танц от цветове.Некованият меч искаше да говори с нея. Кейлън вдигна оръжието и внимателно го постави на масата.Послездраво стикна дръжката му.
"-Какво има Чей Ием?Тъкмо бях спипала правилната нишка на мисълта!"
"-Остави размишленията , Момиче-рицар.Време е да действаш.Колкото повече мислиш, толкова опастността става по-голяма!"
"-Каква опастност?Ти каза,че тук нищо не се случва!Така се възмути като тръгвах насам,че дни наред мълча.Какво се е променило сега?"
"-Човекът с кривото лице."
"-Какво за него?"-не скри любопитството си Кеилън.
"-С него имаше Машина!"
"-Машина ли?"-изненада се тя-"-Няма толкова малка машина,че да се скрие в торбата му, колкото и бездъна да изглежда."
"-Срежи перлата и ще получиш отговор по лесно отколкото бих могъл да ти дам с думи."
Кейлън постави перлата на масата и вдигна мечът.Острието се плъзна по повърхността на малкото черно кълбо и потъна като в масло.В сумрака на ъгала,в който се гушеше масата просветнаха искри като от огниво.Момичето като,че ли долови лек вик от агонизираща машина.Звукът заора в мозъка и предаван по веригата от скъпоцени камъни вградени направо в плътта на дясната и ръка.Черната перла се разполови и на слабата светлина от огнището във вътрешността и пробляснаха тънки сребристи нишки,тръгващи от един мъничът диамант.Това не бяха черни перли а малки Машини.За такива дори старите белобради лариндани нищо не знаха.Кейлън захвърли на масата десетина медни монети и тръгна припряно към конюшната.Трябваше да проследи този човек и да разбере какво е намислил.Той и тези негови миниатюрни машини.
* * *
Бу Ман'ри-земята където водата чезне , тук чезнеха и много други неща.Някога,много отдавна тук са се издигали величествени гори и прекрасни градове.Сега дърветата бяха по-редки и от сянката на лешояд,носещ се високо в небето,търсейки някое окаяно живо същество за да го отърве от страданията му.Бу Ман'ри изобилстваше от пясък,кости и нищо.
Та точно тук в центъра на Нищото се издигаше крепостта Яйнемак.Лордън забави крачка за да се наслади на величественото и появяване иззад следващия хълм.Отдалеч крепостта приличаше на полузарито в пясъка яйце.Колкото повече се приближаваше,толкова повече неща се разкриваха пред очите му.Яинемак нямаше стражеви кули и зъбери.От гладките му крепостни стени стърчаха подвижни тераси,които при нужда се прибираха и оставяха навън да стърчат единствено внушително количество остриета,пики и куки.Яинемак беше непревземаем.Дори и Кимичтините-прочутите войнишпиони, за които нямаше прегради и тайни признаваха,че немогат да проникнат зад стените му.Лордън невярваше много на това.Той си мислеше,че просто в крепоста нямаше нищо,което да заинтересова когото и да било за да наеме Кимичтин,които да го открадне.Наближаваше пладне и слънцето започна да пърли земята,превръщайки я в пещ.Лордън ускори крачка.Огненият полъх на вятъра изтръгна и последната капчица влага от тялото му.Още само час и навън нямаше да може да остане нито едно живо същество.По това време на деня дори и Кучетата на Преизподнята идваха близо до крепостта за да се скрият в оскъдната сянка на стените и. Хората и Кучетата на Преизподнята бяха стари врагове.Стари като враждата между хората и боговете.Но колкото и заклети врагове да бяха когато,обедното слънце разпалваше огненият си диск те сключваха примирие Лордън беше виждал как стар страж загубил в безкрайните битки с Кучетата на Преизподнята,крака си,дава вода на едно от тях от собствената си манерка.Лордън вдигна очи към небето и се закани с ръка на Огрипа-този който поздравява с огън.Така наричаха слънцето по това време на деня.Крепостта вече се издигаше пред него като планински връх.Стражниците още неможеха да го видят но бойните кучета вече го бяха надушили.Тишината на пустинята се изпълни с протяжният им вой,който надаваха само когато надушваха Машина.Лордън ускори крачка защото зад него Огрипа палеше пясъците на пустинята.Вече и конете долавяха присъствието му и той чуваше как тревожно цвилят.Колкото повече се приближаваше толкова повече се засилваше суматохата в крепостта.Стражевите тераси се спуснаха и върху тях застанаха стрелци с готови за стрелба лъкове.Огънят на Огрипа ставаше все по-силен и по-силен,изтръгващ от пясъщите и последната сълза влага.Маранята танцуваше и се кълбеше,рисувайки дракони и еднорози.Митични същества или просто неща.Лордън се шмугна в плътната сянка на крепостните стени и се подслони под арката на входната порта.Зад него Огрипа натискаше с жежката си десница пясъците , карайки ги да стенат.Дрехите върху гърба на принца започнаха да се втвърдяват от убийствената жега. Лордън удари по металния гонг,разположен в средата на каменната врата.Звънът,поде думите му и ги отнесе високо.
-Сянка и вода за застигнатия от Огрипа,добри хора!
-Няма сянка за тебе Боголюбецо и вода няма да ти дам!-долетя отгоре гневен глас.-Върни се в пустинята и дано Машините сварят тялото на смазка.Подушвам ги гадините как бродят наоколо.Подушвам ги!
-Подушваш старите си чорапи Олокун.-изхили се Лордън.-Кой знае от кога не си ги прал. Сега ме пусни да вляза преди баща ми да научи,че си държал човек на портата,когато Огрипа пече земята в адския си огън!
-Принцът се върна!-радостно викна стражникът.-Озъптете проклетите кучета.Гадините не се научиха да различават своя господар от Машините.
Портата на замъка безшумно се дръпна встрани,потъвайки в стената. Движението и беше леко и плавно.Малцина бяха тези,които знаеха , че за задвижването и бяха необходими десетина яки мъже.Лордън пристъпи в плътната сянка на двора.Някой веднага набута в ръцете му манерка с почти ледена вода.От плътните сенки излезе кралят следван от двамата си военачалници.Върху гърдите на всички висяха кръстове от черно дърво знак за принадлежноста им към вярата на Кръстияните.Кралят носеше и неголям медальон от прозрачен жълт къмък в чийто център имаше вертикален прорез.Всички наричаха това украшение "Окото на дракона".Носеше се слух,че има някаква мистична сила,но никой не знаеше каква точно.Лордън се поклони.Макар и негов баща,Драрм беше преди всичко крал.
-Вадас те очаква!-обяви сдържано кралят.
В гласа му се криеше някаква досада и яд.
-Да не се е случило нещо?
-Тук винаги се случва нещо.-промърмори Кралят.-Старият вещер е надушил нещо но неиска да го сподели дори с мен.Каза,че ще говори единствено с теб.Дано това,което го тревожи да е нещо незначително, защото от навъсената му физиономия направо ме побиват тръпки.Гледа така сякаш иде краят на Света и Машините са изпълзели от Работилницата отново.
-Да са се мяркали Кучетата на Преизподнята?-попита Лордън.
-Не са се вясвали насам откакто ти замина!Това наистина е странно но не е необичайно . Най-добре върви да видиш какво тревожи Вадас!
Вадас беше магьосник.Никога не си го призна но всички знаеха,че е. Беше дошъл преди години и след дълъг ръзговор с краля получи право да се подвизава в най-дълбокото подземие на крепостта.През повечето време никой не знаеше какво прави но случеше ли се да излезе на светло то бе за да обяви появата на някаква беда.Подземието,където се подвизаваше Вадас беше дълбоко под пясъците.Вътре беше ледено студено.Лордън потрепера от внезапния хлад и започна трескаво да пристъпя от крак на крак за да се стопли.
-Знаех , че ще дойдеш!-звукът от гласа на Вадас се заблъска изтясното помещение, създавайки илюзия,че идва от няколко места наведнъж.-Надявах се да го направиш по-рано.Дори и сега мисля,че може би съм закъснял.Трабваше да накарам баща ти,но той вече е прекалено стар.Не стой на вратата а ела тук при паното с камъните.
Лордън трябваше да прекоси цялото помещение за да стигне до магьосника.Вадас дори не го погледна.Вниманието му бе приковано върху огромно пано от скъпоцени камъни, прилежно изработени като кубчета и наредени едно до друго като огромна шахматна дъска.Някой камъни светеха,други не,а трети току си сменяха цвета.
-Какво съм те учил за паното от камъни?-изстреля въпроса си Вадас.
-Казвал си ми,че изобразява Бу Ман'ри.Тези сивите са Яинемаг.Онази поредица от лазурит е "Реката,която недостига морето".
-А тези черни камъни?
-Черното езеро,от което извира "Реката,която недостига морето".
-Какво е значението на червените и зелените?
-Зелените камъни са живи същества.Диви животни,търговци,разбойници или хора,като мен и теб.Червените камъни са Машини.Живи машини.Никога не съм виждал върху паното да светят червени камъни.
-Тогава гледаи хубаво,защото може да ти е запоследно.-в гласа на Вадас се усещаше напрежение.-Тук до Черното езеро,какво мислиш за тези пулсиращи от зелено в червено камъни?
-Може паното да се е повредило?-Лордън знаеше,че това е невъзможно -Не се опитваш да ми кажеш,че Машините са намерили начин да се съчетават с живи същестава нали?
-А нима Ларинданите не са точно това?Човек и машина в едно?Виждал си цвета им върху паното.Камъните светят с ярко зелето в едва доловима червенина по края.Но това тук...?!В един момент е зелено в друг червено.Искам да отидеш там и да ми донесеш от водата на Черното езеро.
-Всеки можеше да го направи!-не разбираше Лордън.
-Не всеки!Само ти и баща ти.Но не мисля,че той би успял.Вземи това.
Вадас му подаде стар Лариндански кинжал,който един от войниците бе намерил някъде в пустинята.Лордън се отдръпна сякаш му подадоха жива змия.Още помнеше как бе обгоряла ръката на войника.
-Оправил съм го.Само не го хващай за острието.Може да среже корпуса на всяка известна ми машина и да изпепели скъпоцените камъни в главата и.Качи се на покрива при Фаркарите и вземи един от планерите им.Зная,че не си много добър в летеното но няма време.Не си се научил да яздиш нали?
-Знаеш,че не мога да яздя.-Лордън взе ларинданския кинжал и внимателно я прибра в дървената кания.
Цялата тази работа не му се понрави много.Имаше нещо обаче,коетого караше да изпитва и малко задоволство,планерите.Може и да не бе най-добрият Фаркар,но обичаше да се рее над жежките пясъци.
* * *
Конюшните бяха притихнали и пусти.Шамън и приятелчетата му бяха вдигнали не само конете на съдържателя но и всички фенери.Някъде в дъното , нещо просветваше , хвърляйки повече сенки отколкото светлина. Момичето се приближи предпазливо като постави ръка върху дръжката на меча си.От сенките изплува лице,което съвсем точно можеше да се определи като кръстоска между конска мутра и грозен човек.
-Крайно време беше,да се сетиш да доидеш!-нацупено заговори лицето.-Преди малко тук се изсипа една тумба идиоти и взеха всички коне.Неколцина се опитаха да ме оседлаят и получиха няколко поучителни ритника.Дори и проклетото конярче тръгна с тях.Забрави да ме натимари и виж само какво ми е сложило в яслата!Сено!Сено представи си!Къде се е чуло и видяло един чокър да яде сено?
-Ял си и къде къде по-гадни неща.-саркастично се усмихна Кейлън.
-И това е било,но там в пустинята.Тук в цивилизацията човек се надява поне на шепа царевица.Ще ми вчешеш ли козината?Нещо се е оплела и страшно ме дразни.
-Вятърът ще ти я оправи.Я клекни да те оседлая!
-Да ме оседлаеш?Ще ме яздиш посред нощ?Няма да го бъде!
-Ще го бъде и още как!Виждаш ли на стената онзи бич?От истинска волска кожа е а не от конопено въже.Възнамерявам да го взема и хубавичко да ти нашаря гърба.
Мълчейки възмутено,чокърът приклекна за да може момичето да постави по-лесно седлото върху високият му граб.Когато тя приключи той дори коленичи за да може по-лесно да се покачи на гърба му.Чокърите бяха създадени в древни времена когато хората все още воюваха с Машините. Когато боговете създадоха Ларинданите-хора с части от машини в себе си възникна и нуждата от животно,което да ги носи.Обикновените животни се
плашеха от тях така както примираха от ужас пред Машините.Тогава боговете създадоха чокърите,нито коне нито хора.Тела силни и пъргави като на ездитни животни и разум като на човек.
Луната се губеше зад черния хоризонт а някъде зад високите върхове на Сас По'по слънцето надигаше огнения си лик.Чокърът тръгна с провлачена стъпка натам,накъдето го насочваха юздите.
-По-бързо Кенд!Тръгнали сме работа да вършим!
Чокърът ускори крачка.Сега бързината му се равняваше с тази на най-добрият кон , но създанието можеше и по-добре.Момичето го бодна с върховете на шпорите.Кенд се закова на място.
-Сложила си шпорите!Каква простащина!Отказвам да те нося.Ти си толкова невъзпитана. Ще те изпортя на старшия Лариндан да знаеш.
Кейлън знаеше два начина да се справя с вечните оплаквания,хленч и неспирен поток на поучения , които чокърът обичаше да бълва.Бе опитала със сила.Не се получи.Трябваше да го подкупи.Бръкна в кесията на пояса си и извади малка искряща бучица захар.Подаде я на Кенд.Той с такава бързина я грабна с грапавия си език,че почти и смъкна кожата.Бавно и с наслаждение сдъвка бучицата после изведнъж се стрелна напред с неподозирана бързина. Съвсем скоро щеше да настигне Шамън и приятелчетата му.Следата , която оставяха беше толкова ясна,че човек нямаше начин да я загуби.Изведнъж дирята свърна в страни и се изгуби в каменистата повърхност.Колкото и да се напрягаше Кейлън неможа да открие следите им.
-Кенд можеш ли да подушиш дирята им?
-Че аз да не съм ти ловджийско куче?-възмути се той.-Но за две бучки захар може и да стана.
Момичето извади само една.Чокърът я грабна.
-Стисла!Свили са зад онази скала ама хич не те съветвам да ходиш там.Аз лично няма да отида.
-Няма ли?Нима те уплаши миризмата на тази сбирщина?
-Абе от тях не ме е страх , но онова дето попива миризмата им и я променя направо ме ужасява.Що не питаш Некования.Той по-добре ги разбира тези неща.
-Да не искаш да кажеш,че там има Машина?-учуди се момичето.
-Абе не е точно мирис на Машина но едно мога да ти кажа,всяко животно би се държало далеч от нея все едно е.
Кейлън слезе от чокъра и извади меча.Промъкна се до скалата и погледна зад нея.Пред нея се ширна Черното езеро.Брегът му не беше обрасъл с растения.А с неща,които ги наподобяваха само,че вкаменени.Няколко дървета висяха над черната и лъскава повърхност а пречупените им клони лежаха сред корените им,проблясвайки като парчета кристал.В единия край на езероте се издигаше мост , който повече приличаше на арка която разделяше водата на две.Точно там накаква финна материя като изтъкана от тънки метални нишки и кристал задържаше гъстата черна вода.От другата страна имаше бистра и вероятно годна за пиене вода.Кейлън беше чувала за това езеро.Онази част с чистата вода наричаха Чистилището.Това бе и единственият източник на влага в околността.На времето от тук бе минавал оживен керванджийски път.Хората бяха престанали да идват насам заради слуховете и приказките за ужаса скрит в Черното езеро.Когато старшият Лариднан и нареди да проучи Черното езеро и се стори,че това ще е скучна работа но ето , че взе да става интересно.Тя се промъкна по-близо,скривайки се зад някакво странно растение, което приличаше на сноп забити в земята копия.От тук по-добре можеше да види какво правят Шамън и приятелчетата му.Бяха се натръшкали по земята гърчеики се като отровени. Конвулсиите на един от тях внезапно престанаха.Той стана доближи се до черната вода и започна да гребе с пълни шепи и да ги лепи по главата си.След малко гърчовете на всички престанаха и те като първия започнаха да лепят черната гадост по главите си.Пръстите на Кеилън инстинктивно се свиха около дръжката на Некования.
"-Водата е жива Кейлън!Стой настрана от нея!"
"-Водата не може да е жива Чей Ием.Да не искаш да кажеш,че цялото това езеро е едно голямо подобие на черните перли които Шамън носеше?"
"-Не точно , но много вярно.Аз зная това място!"-некованият меч нямаше глас и чувства но съзнанието на момичето се изпълни с печал.
"-Това е Ремонтилницата.От Последната битка насам много Лариндани и Машини са я търсили но никой не я е намирал.Върни се и разкажи на Ларинданите за нея.Ще трябват стотина от вас и поне деситима от нас за да победим Машината на дъното на езерото. Мокар,че може вече да е почти равна по мощ на Ларинданите.Очевидно е намерила начин да се съчетава с живи същества.Върни се бързо при хората си момиче-рицар.Върни се!"
"-Не,трябва да разбера защо човек помага на Машините!Никоя Машина не е оставяла жив човек след себе си.Тук има нещо.Не искам да изправя Ларинданите пред заплаха,с която няма да са в състояние да се справят.
Кейлън отново погледна към езерото.Почти всички хора бяха нагазили във водата и бавно навлизаха навътре,потъвайки все по-надълбоко.Шамън седеше на брега и гледаше.Момичето за миг долови погледа му.В него нямаше злорадство и наслада от това което ставаше.Очите му излъчваха съжаление и безсилие да се опълчи срещу неизбежното.Трябваше да говори с този човек.Но преди това трябваше да го изненада и плени.Местността беше прекалено открита.Дори растението зад,което се криеше бе толкова
рехаво , че се чудеше как не са я видели досега.Шамън беше прекалено погълнат от мислите си за да я забележи.Но когато и последният човек изчезна от погледа му , освободеното му от мисли съзнание веднага я усети.Шамън трепна.Ръката му се стрелна към дръжката на меча.Нещо го възпря.Бавно насочи длан напред,сякаш искаше да я спре да не се приближава.Жестът беше доста странен.Кейлън се загледа в бинтованата му длан. Превръзката небеше заради рана.По скоро прикриваше нещо Под бинта се виждаше боядисаната му в зелено длан.Този човек беше Саблетанцьор.Цветът на дланта му доказваше , че е Зей'Дан една степен под това да стане майстор на меча.Кейлън се спря. Не беше разумно да се захваща с такъв човек.Какво ли правеше един саблетанцьор при Машините?
-Върви си Лариндан!Нищо не можеш да направиш за Погълнатите.А едва ли се опитваш да спасиш мен.Аз няма да вдигна ръка срещу теб ако ти не вдигнеш ръка срещу мен.
Шамън и обърна гръб.Стъпи върху черната вода.Повърхността се огъна под тежеста му но неподдаде.Той тръгна към средата на езерото,където върху малък каменист остров се издигаха останките на древна кула.Шамън отново се обърна и направи жест да си върви. Кейлън седеше неразбиращо на брега.Този човек можеше да я убие въпреки,че тя носеше Некован меч.Защо я остави?Та нали тя можеше да извика други Лариндани и заедно да унищожат Ремонтилницата?Може би той искаше точно това?Но можеше и да е капан. Някой я дръпна за яката.Кейлън бързо се обърна.
-Странен тип нали?-нервно предъвка думите си чокъра-Надявам се,че няма да повториш трика с ходенето по водата.
-Теб това какво те засяга?Нали не те карам да идваш с мен?
-Да,но ще трябва да остана тук и да те чакам а от това ме побиват тръпки. Защо не си устроиш наблюдателен пост а аз да изтърча до Линг Лонг и да доведа стотина Лариндани,а?
-Би било добра идея само ако знаех с какво си имаме работа.Трябва първо да сляза в Ремонтилницата.
-И как смяташ да го направиш?Доближиш ли се до водата тя ще се надигне и ще те сграбчи.Ако можеше да летиш нямаше да има проблем.
-Не мога ли?-думите на Кенд я накараха да си спомни нещо.
На врата си носеше сребърен медальон,изработен като глава на сова с огромни кръгли очи. Бяха изработени от едно цяло парче син камък. Жената,която и го бе дала,твърдеше,че този камък е парче от Кълбото на Съгласието и дава на притежателя си магическа сила да се превръща в животно.В началоно Кейлън не и беше повярвала.Но когато го показа на Старшия Лариндани той падна в краката и,удряйки чело в пода.И я поздрави като една от Дъщерите на Не'морта.Тогава разбра,че историята за Кълбото на Съгласието е истинска.Извади медальона.Стисна го здраво и вдигна очи към небето.Огромна черна птица летеше без да движи криле.Силна светлина угаси човешките и сетива и тя усети,че вече лети.
-Да се върнеш ей!Ще те чакам!
Гласът на чокъра полетя след малката сребърна сова,която размахваше крила към скалистия остров насред езерото.
* * *
Жарта в светлината на Огрипа намаля и Лордън вече можеше да отлети с някой от планерите към Черното езеро.Металната конструкция върху която бяха опънати парчета здрав плат проскърцаха жално,докато той се засилваше по рампата.Последва рязко пропадане,което както винаги накара мусколите му да потръпват от напрежение.Пустинният вятър сух,като речно корито и топъл като дихание на саламандър,го поде и издигна високо.
Планерът постепено набра скорост,превръщайки пейзажа в леко размазана картина.Скоро мракът щеше да погълне слънцето и полетът щеше да стане труден.Вятърът задуха по-силно ставайки почти леден.Светлината намаля и скоро съвсем изчезна.Денем , Лордън се ориентираше по-добре но в нощ като тази,когато дори звездите се криеха той , неможеше да види дори очертанията на планера около себе си.Протегна ръка и отвори малката кутийка, която Вадас му беше дал.От вътрешността и заструи мека но студена светлина. Върху парче пещерен мъх стоеше яйчена черупка пълна с вода.В нея плуваше малко листо от пустинен храст а върху него лежеше черна метална игла.Всеки път щом сменеше курса листото започваше да се мести и тънкият връх на иглата посочваше верния път.Нощта,като,че ли се проточи и ако Вадас не му беше дал да изпие една от ободряващите си напитки сигурно щеше да заспи и да падне от планера.На изток мракът се пропука и огънят на утрото плъзна по небето.Скоро светлината му позволи да види околноста под себе си.Ако предположениета на Ларк,старшият фаркар беше вярно всеки момент трябваше да види Колът и Въжето.Бу Ман'ри беше безплодна и почти равна местност,с изключение на огромната скала , обветрена така,че прилича на дървен кол побит в купчина пръст която на свой ред се бе свлякла,наподобяваики навито около него въже.Това наричаха Колът и Въжето.Когато съзря това страно образование на хоризонта Лордън си помисли,че е почти невъзможно да се приземи точно върху Колът.Скоро разбра,че първото му впечатление го е излъгало.Колът беше достатъчно голям една малка армия да си спретне лагер.Нещо засенчи пеизажът в ляво.Но щом принцът съсредоточи вниманието си върху него рабра , че това огромно черно нещо всъщност е езерото,което търсеше.Отвъздуха ясно се виждаше неправилната му форма на осмица и странния мост. Въздушното течение подхвана планера и го насочи точно към Колът и Въжето. Приземяването не беше от най-добрите.Конструкцията на планера скърцаше и стенеше сякаш я разпъваха между четири коня.Когато се съвзе от твърдия удар върху скалата и облакът от прах,който беше вдигнал се разсея , разбра,че нищо не е сполетяло планера.А неговите контузии се свеждаха до изранените колене и длани.Ходенето след толкова много часове висене в неудобна поза му подействаха убодрително.Черното езеро се намираше на дъното на странна долина,която едва ли имаше естествен произход.На Лордън му напомняше за малките кратери , които бе намирал около Яинемак след някоя от редките гръмотевични бури.Скалите бяха опърлени и на места дори стопени.Сред едрите зърна пясък се валяха и зеленикави капки стъкло.Като нищо на дъното на езерото можеше да има огромна топка стъкло , само дето Лордън неможеше да си представи каква ли гръмотевична бура е трябвало да се вихри тук за да има толкова много стопени скали и пясък.Промъкна се към брега бавно и предпазливо.Наоколо не се виждаше нищо заплашително но някъде дълбоко в съзнанието му един глас непрекъснато му нашепмаше да внимава.Въпреки това той изненадващо налетя на тримата стражи.Не беше ги видял не защото се криеха а защото стояха неподвижно.Със жълто пепелявият цвят на кожата си те почти се сливаха с пясъка наоколо.Лордън като човек израснал в пустинята където редовно се налага да си спасяваш живота , неможеше да бъде сварен неподготвен.Острието на мечът му вече описваше смъртоносна дъга а кинжалът му потъна до дръжката в плътта на стражите преди още да са бяха помръднали.Лордън се отдръпна с увереноста,че е успял да ги изненада.Тримата жълтеникави типове продължаваха да стоят изправени а от раните им неструеше кръв.Едва сега разбра , че това което беше взел за черни шлемове верху главите им е нещо друго.Приличаше на гъста и черна смола.Тя покриваше очите и се спускаше по гърбовете им като на места сякаш влизаше и в кожата.Там плътта бе червеникава и възпалена.Раните,които Лордън им беше нанесъл се запълваха със същата черна материя.Там където на нормален човек биха се намирали очите , черната пихтия неочаквано потрепна и се изду на мехури.Стражите се нахвърлиха върху Лордън.Той успя да отскочи в страни.Каква ли полза от това.Мечът му неможеше да ги нарани.Усещаше,че тези стражи щяха да го преследват упорито дни наред.Нямаше друг избор освен да употреби ларинданският кинжал,който Вадас му даде.Стражите не бяха машини но оръжието можеше да убива и митични същества.Успя да избегне поредната тромава атака.Мина в гръб на единия и хванал с две ръце дръжката на кинжала го заби в черната маса,там където трябваше да е черепа.Избухналата ярка светлина го заслепи. Когато се съвзе разбра, че двамата оцелели стражи са застанали от двете му страни и се канят да го разкъсат с голи ръце. Внезапно зад гърба им се надигна нещо огромно и черно,което сякаш се оформяше от самата повърхност на езерото.
-Оставете го!
Стражите замръзнаха на местата си.
-Той има лариндански кинжал и уби Четиридесети.-отвърна единият от стражите без да помръдне устни.
-Някакъв си нещастен Лариндан,не ми е потребен.-повиши глас Нещото което се бе надигнало от езерото.-Един от Синовете на Не'морта е проникнал в мен.Трябва да го хванем!
Стражите обърнаха гръб на Лордън и скочиха в езерото.Нещото се надвеси над него. Разгледа го с интерес и със съжаление отбеляза.
-Извади късмет , човече.Нямам време за теб.Но скоро и ти ще станеш част от мен.
Докато се усети,всичко около него изчезна.Лордън седна на земята и разтърка очи , надявайки се всичко това да му се е привидяло.Не беше така.В краката му лежеше жълтеникавото тяло на убития.Наведесе да го разгледа и видя , че задната част на черепа липсва.Там където трябваше да бъде мозъкът имаше парче кристал с заоблени ръбове. Някъде дълбоко,в него в някаква кухина се блъскаше като затворник в клетка,парче черна пихтия. Лордън потръпна.Възможно ли е тази черна маса в кристала и онова върху главите на стражите да е същото,което се плиска в брега на езерото?Можеше ли черната вода да е жива?Машини и живи същества в едно.Но къде са металните кости?Къде е огненото сърце и отровният дъх?Да, всичко това беше загадка.Най-добре да отнесе този кристал и черната течност на Вадас.Той знаеше какво да прави.Загърна находката си в плаща и потърси с очи ларинданския кинжал.Оръжието лежеше до тялото. Острието беше стопено а в разцепената дръжка се виждаха жълти,сиви и сребристи кръгове от непознат метал.Лордън взе всичко и тръгна към Колът и Въжето.Цялото му тяло трепереше от напрежение и страх.Щеше да се успокои,когато се окажеше високо във въждуха далеч от това Черно езеро
* * *
Сребристата сова се издигна над черната повърхност и се зарея над скалистия остров.От тук останките на кулата изглеждаха като бездънен кладенец в,който влизаха изтъркани каменни стъпала.Кейлън се поколеба за миг.Дали да възвърне човешкия си образ сега или да продължи да бъде сова.Реши , че птичите очи се справят по-добре от човешките в тъмното.Совата се спусна в подземието,което бълваше горещ въздух като от комин на пещ. Някъде в дълбините острото зрение на птицата долови бледо сияние.Доближи го и видя взидани в стената четири полирани камъка.Бяха един срещу друг и Кейлън непредпазливо попадна между тях.Ярки потоци светлина пронизаха тялото на птицата. Нямаше болка.Кейлън просто усети силата,която я издърпва от магическата и същност. Човешкият и образ се строполи на каменния под.Десетина жълтокожи стражи с черна пулсираща маса вместо очи се хвърлиха отгоре и.Некованият меч сякаш сам изскочи от ножницата , озовавайки се в ръцете и.Острието затанцува по жълтите тела като оставяше след себе си черни линии,а когато проникваше по-дълбоко в плътта,просветналата светлина като от паднала светкавица изгаряше всичко наоколо.Но вместо да намалеят,стражите ставаха все повече и повече.Кейлън падна под тежеста на телата им.Някой изскубна меча от ръцете и.После го захвърли защото дръжката беше прогорила ръцете му.Вързаха момичето здраво след което го повлякоха по коридора.Некованият меч стоеше в ъгъла и леко потръпваше като отрязано пипало на октопод,което все още не е разбрало,че е отделено от тялото.Сред сенките проблесна чифт червени очички,после още един.Дузина очи гледаха след отдалечаващите се стражи.Когато те изчезнаха в мрака, няколко чифта сивкави мършави ръчички се пресегнаха от сенките.Вдигнаха меча и го отнесоха в мрака.Кейлън неможеше да види къде я водат.Един от стражите я беше хванал за косата и държеше главата и наведена.Разбра,че са попаднали в някаква зала по това , че сумракът в коридора се бе сменил с някаква ярка светлина.Стражите я пуснаха и тя се срина на колене.Един страж остана до нея,продължавайки да държи главата и наведена. Някой застана пред нея.Тя неможеше да види кое е той защото виждаше само ботушите му.
-Казах ти да си вървиш!-гласът на Шамън я стресна-Изправи я!
Стражът я вдигна за косата така,че само върховете на пръстите и останаха да се опират в пода.От това положение ясно можеше да разгледа тавана.Бе попаднала във вътрешността на някаква машина.Стените бяха от метал , тук там имаше почернели и пропукани скъпоцени камъни,от които безжизнени висяха стопените краища на медни нишки.Няколко искрящи камъка се разместиха и в тавана зеина черен отвор.Мракът в него запулсира и се изду. Проточи се като огромна капка.После се изви като пипало и се спря пред лицето на момичето.Краят се разпука и от там надникна черно като безкрая око.
-Той е мой!-отвсякъде долетя глас.-Пипнах го най-после!
-Това не е той!-раздразнено отвърна Шамън-Синът на Не'морта е мъж!
А това тук е момиче.Не правиш ли разликата тъпа Машино?
-Но аз усетих присъствието му!-машините нямаха чувства но тази почти уподоби гняв.-И сега продължавам да го усещам.Парчето от Кълбото на съгласието е тук.Какво значение има дали го носи мъж или жена?
Кеилън пребледня и прехапа устни за да не извика от отчаяние.
-Усещаш!-изхили се Шамън.-От кога Машините имат сетива?Сега ще ти покажа аз на теб какво си усетил.Ела тук!По близо!
Шамън привлече вниманието на черното око към златната значка на момичето.То се приближи прекалено близо.Рубиянският камък върху Ларинданската значка просветна. Няколко струи пламък успяха да се забият в черното око преди то да се отдръпне достатъчно далеч.
-Тя е Лариндан,глупава Машино!Преследваше ме и почти ме настигна на брега.-той ритна един разхлабил се камък , който се откъсна сред съсъка на малки мълни.-Заради нея ли вдигна цялата тази патардия?Сега другите Лариндани ще започнат да я търсят.Какво ще правиш когато те намерят,а?
-Да ни намерят!-поправи го гласът.
Въздухът затрептя и от нищото изплува свитък изписан с червени и все още незасъхнали черни букви.
-Споразумението ни е скрепено с магия!Умра ли аз умираш и ти.
-Донякъде си прав!-свъси вежди Шамън.-Но само след ден няма да е така.Срокът ти изтече.Аз изпълних почти всичко.Къде ми е новото лице?
Черното пипало се сви сякаш го бяха шибнали с камшик.
-Трябва ми време!Трябва ми още материал!
От тавана се проточи черна нишка към главата на момичето.Кейлън се замята усетила , че се насочва към очите и.Нещо сребристо се стрелна покрай лицето й и нишката изчезна.
-Нея не!-твърдо заяви Шамън.-Тя е моя.Днес ти докарах поне петдесетина мъже.Трябва да ти стигнат.
-Тя е жена.Материалът в нея е по-свеж.
-Точно така,тя е жена и аз я искам такава каквато е!
-Какво ме интересува какво искаш ти!-машината започваше да се ядосва.-Само да дам знак и ще сварят тлъстите ти меса на смазка а от кожата ти ще ушият ремъци.
-Що не вземеш да опиташ?-Шамън извади свитък от джоба си.-Тук пише че се зедължаваш да се грижиш за моето удобство.Е това включва и жени.
-Досега не си водил жени.От къде да ти намирам!
-Ето,че сега си доведох.Стража хвърлете я в килията.
Стражът я повлече все още стиснал я за косата.Кейлън не знаеше да плаче ли или да се радва.Отърва се от съдбата да бъде погълната от една Машина.Но дали Шамън нямаше да се окаже по-лош?
* * *
Вадас обикаляше около парчето кристал като гладна хиена около мърша.Вадеше разни странни неща от един съндък,насочваше ги към кристала и затворената в него мазна черна течност или гледаше през тях.За миг се спираше и започваше да мърмори нещо,напълно забравил за Нещото върху масата.Лордън ставаше все по-нервен и по-нервен.Откакто бе долетял от Черното езеро , Вадас не беше проговорил.В прегърбеното състарено тяло се усещаше напрежение,което се предаваше и на принца.Вадас изведнъж грабна един тежък чук и набързо потроши кристала.Черната течност вместо да се разлее по масата се събра в плътна топка.Човекът извади изпод дрехите си Лариндански кинжал и разряза кълбото надве.През разреза проблеснаха искри.От сърцевината се показа голям колкото орех скъпоценен камък.Вадас стовари чукът и върху него.Камъкът се пропука и почерня.От разбитата му повърхност се издигна облаче синкав дим с мирис на изгоряла коса.Лордън неиздържа на глождещото го любопитство.
-Какво е това Вадас?
-Нима досега не си се сетил?-очуди се той.
-За какво да се сетя?Явно в Черното езеро има Машина но защо онезитипове със странния цвят на кожата и служеха?Нали човеците и Машините се мразят?
Вадас присви разочаровано очи.Явно бе очаквал принца да се досети за нещо но той не бе успял.
-Помниш ли,че ти говорих за Ларинданите?Те са хора с части от машини в себе си за да придобият магическа сила и да могат да се противопоставят на Машините.Машините са по-силни от нас.Не спят и не усещат умора.Само дето не са достатъчно бързи и мислят малко бавно.Ларинданите са по-ловки и мислят по-бързо от машините благоданериние на втъканите в плътта си магически камъни взети от Машини или изработени специално за тях. Когато ми донесе това парче кристал веднага се сетих,че това дето е на дъното на езерото не е просто Машина.Това е една от Ремонтилниците.Явно не всички са били унищожени.
-Работилницата ли?-почти извика от уплаха принцът.
-Не глупаво момче.Не Работилницата.Някой хора не правят разлика .Работилницата е противоположността на Градината.От нея са се родили всички Машини , така като само в Градината никнеха Нековани мечове.Ремонтилницата е една от неподвижните Машини. Били са пръснати навсякъде из Бу Ман'ри за да поправят повредени в боя Машини.Ако Работилницата бе оцеляла,никой нямаше да успее да я победи сега. Кръстияните изгориха Градината и ограничават броя на Ларинданите.Те мразят всичко създадено от боговете и несъзнават,че най-голяма беда идва от Машините.Тях си ги саздадохме сами.
-Ще трябва дяволски голям Лариндански кинжал за да се убие всичката онази Черна вода.
-И легион Лариндани въоръжени с Нековани мечове няма да се справи.
-Тогава какво ще правим?
-Само Машина може да убие друга Машина.
-Дори и баща ми няма да ти разреши да построиш машина.
-Защо да я строя!Ти ще бъдеш Машината Лордън.
-Аз ли?-принцът трепна.-Не е време за подигравки Вадас!Вярно , че животните се страхуват от мен така , като се страхуват от Машините но това нищо не означи.
-Така ли мислиш?-усмихна му се Вадас.-Баща ти знаеше какво те чака.Рано или късно то ще се случи.Затова те остави да скиташ надалеч от крепостта. Вие кръстияните сте готови да обявите за божие творение всичко , което неразбирате.А което неразбирате го унищожавате.Ти Лордън си следващия Син на Не'морта.Трябва да се съгласиш да те превърна в машина
-Да ме превърнеш в Машина?!Ти гнусен Боголюбецо!Само да чуят хората какви ги дрънкаш ще поддържат дни наред кладата ти.
-Ето виждаш ли?И ти барзаш да гориш без да си разбрал.Нима предпочиташ да изгориш мен,стареца вместо да спесиш хората си?Машината скоро ще дойде и тогава нищо няма да я спре.Тя е намерила начин да се съчетава с хора,и ще бъде толкова силна колкото отряд Лариндани.Ще се стрие на прах стените ви а от хората ти ще направи още машини.Това ли искаш,кръстиянино?Нима дървото убило бога ти е по-скъпо от хората,които ти вярват и очакват да се грижиш за тях?
Лордън се улови,че е стиснал в длан малкия медальон от черен камък изработен като кръст.Острите ръбове се бяха впили в дланите му и по дрехите му капеше кръв.
-Ако ме превърнеш в машина,ще стана ли боголюбец?
-Ще променя само тялото ти,Лордън.Никой неможе да промени умът ти.
Дори и сред Ларинданите има кръстияни.Само Разбойник-Саблетанцьор никога не се е прекланял пред дървото унищожило боговете.
-Добре Вадас,направи от тялото ми машина.Надявам се това да спаси хората ми от участта да бъдат втъкани в Ремонтилницата.
-Аз също се надявам иначе и аз и ти и хората ти ще бъдем мъртви.
Старецът хвърли в лицето на принца шепа сребрист прах.Светът се размаза и краката му омекнаха.Лордън се почувства така сякаш плува в солено езеро.Падаше прекалено бавно.Останалото бе само чернота.Вадас разгърна старателно навитата кожа.Върху тъмната и повърхност заблестяха малки инструменти със зловещи остриета.Отвори малко черно сандъче.Отвътре изригна поток от всевъзможни цветове.Пръстите на стареца извадиха шепа полирани съкпоценни камъни и прилежно ги подреди.Взе остър инструмент наподобяваш трион и отряза пръстите на принца.
* * *
Килията за разлика от всяко друго място,което успя да види бе не от метал а от обикновен камък.Тук дори липсваха шпионските очи на Машината.Кейлън се бе свряла в един ъгъл.Некованият меч го нямаше.Бе уплашена.Докато стоеше изправена пред Шамън и Машината се бе опитвала да събере смелостта си.Сега,когато остана сама сред тези каменни стени разбра , че от смелостта и няма и следа.Безвремието на това място се бе увило около нея като плащ.В тъмницата можеше да е часове но можеше да бъдат и дни. Съзнанието и периодично потръпваше от болка.Спуканите при залавянето и камъни,втъкани в ръката и,молеха да бъдат поправени.Но тя нямаше инструменти,с които да облекчи страданието им.Единственото,което можеше да направи е да откъсне от плътта си най-повредените за да неизмъчват съзнаието и.Върху ръката и зейнаха грозни кървави петна от
които стърчаха сребърни нишки,а в умът и се усещаше някаква празнота.От време на време през умът и се стрелваше мисълта за бягство но тя я забравяше още преди да се е оформила.Вратата бе от плътно и дебело цяла педя дърво.Сякаш не само времето но и самият въздух тук бе застинал.Кейлън го усещаше като плътна маса , която я притиска отвсякъде. Надеждата умирала последна-повтаряше си тя но надежда за какво?Изведнъж въздухът се раздвижи и до слуха и достигна хор от тънки и пискливи гласчета.Те като , че ли се приближаваха и пееха дори.Скоро започна да различава и думите.
-Ний сме храбри Кимичтини,Вайн наш е командир.
Плъхът-Войн той е и не ще го ти сразиш.
Ний сме храбри Кимичтини,нас не ни лови смъртта.
Нас не ни морят капани,ни отрова,ни стрели.
Ний сме храбри Кимичтини и от нас не ще се скриеш ти.
Тайните си няма да укриеш...
Песента изведнъж секна.Кейлън учудена видя,че от сенките са излезли дузина същества не по-големи от педя.Те се спряха от присъствието и.Мъничетата се бяха прегърбили под тежестта на нещо грижливо увито в парче кожа.Водачът им събра смелост и се приближи. Кейлън с изумление видя,че пред нея стои плъх и на всичкото отгоре върви на два крака. Върху главата му като малка шапчица стоеше лъскава черна капка.Това бе същото черно вещество,което жълтокожите стражи носеха на главите си.
-Жив човек!-плъхът я огледа поставил ръце на кръста-Какво правиш тук?Ти не си погълната.Какво си ти?
Преди момичето да успее да отговори , плъхът се покатери върху рамото и.Малките му лапички издърпаха сребърното синджирче.Любопитните му очички с интерес разглеждаха малката статуйка на сова.
-Тя е дъщеря на Не'морта,Кимичтини!-обяви водачът им.
Плъховете оставиха товара си и застанаха на четири крака привели моцунки към пода.
-Слава тебе Дъще на Не'морта!Слава!Ти си дошла да ни избавиш от тиранията на Машината и гадните погълнати.
Най-после Кейлън се съвзе от първоначалната си изумление.
-Никого не съм дошла да спасявам.Не виждате ли , че самата аз съм пленичка.
-Много умно от твоя страна,Дъще на Не'морта.Да се оставиш да те пленят за да научиш тайните на врага си и да го победиш отвътре.
-Да,да тя е умна!Да,да тя е хитра!-заповтаряха всички.
Водачът им махна с ръка и те престанаха да викат.
-Прости ни , но ние намерихме нещо.Може да е твое.Сигурно си го скрила за да не го намерят Погълнаните.Прости ни,ако сме ти попречили.
Той махна с лапа и плъховете придърпаха напред кожата.Развиха я и отвътре заблестя некованият меч.Кейлън посегна към оръжието и вратата се отвори.Момичето едва успя да разпрознае в застаналия на прага човек Шамън.Мечът сякаш сам се озова в ръката и. Кейлън зае бойна позиция.Знаеше , че няма шанс да победи един саблетанцьор но нямаше да му се остави жива.Шамън изгледа острието насочено към него.Погледна я в очите после отмести поглед към сенките,от които надничаха очите на плъховете.Изсумтя презрително и вместо да нападне прибра двете саби.Кейлън продължаваше да го гледа с готов за удър меч. Едва сега разбра какво е различното в човека.Парцаливите му дрипи бяха изчезнали.Сега носеше дрехи от чиста , мека кожа подсилена на раменете и китките с черен лак върху които горяха сини пламъци.Лявата му длан не беше бинтована и ясният зелен цвят на татуировката сякаш светеше в сумрака.Шамън седеше гордо изправен без да трепне.Момичето ясно виждаше тъмните петна върху дрехите му.Не беше лак а засъхнала кръв.Съвсем наскоро Саблетанцьорът се бе убил някого , но кого?Плъховете изскочиха от скривалището си и наобиколиха Шамън.Заподскачаха и започнаха да го превъзнасят.
-Слава тебе,Шамън Разбойноко!Слава тебе Танцьор на Меча!Слава тебе убиецо на Погълнати!Машината те мами,Шамън!Мами те!Успя ли да намериш новото си лице?
-Млъквайте плъхове нещастни.-наруга ги той като на шега.-Нямам време да се разправям с вас.А ти престани да сочиш това нековано острие към мен.Той може да не разбере правилно нещо и да ме обгори.А аз съм достатъчно грозен и без да смъкваш няколко пласта кожа от лицето ми.
Кейлън свали меча.Тук ставаше нещо,което все още и обягваше.
-Колко дни ме държиш тук?
-Два , но ако се бавим току виж станали три.Ремонтилницата прати Погълнатите заедно с Чуконосата да превземат Яйнемаг.Тръгнаха преди ден.Ако чокърите ви наистина са толкова бързи колкото разправят може и да ги изпревариш и да предупредиш хората.Нека се махат от там.Тя неиска тях.Трябва и само принцът.Намери го и го доведи тук.
-Няма да го направя!
-Вие Ларинданите не се ли кълнете да пазите човешкия живот дори той да принадлежи на Кръстиянин богоубиец?
-Клели сме се.Но няма да доведа тук никой човек.По добре да загинат отколкото да станат погълнати.
-Вярно е,че е по-добре да са мъртви но каква полза от мъртви хора.
Принцът трябва да е тук за да се пребори с Машината.
-Как един човек ще се пребори с Машина като тази?Та това е Ремонтилницата.Чеи Ием каза , че дори сто Лариндани с десет нековани меча няма да могат да я победят.
-Некованият меч е прав.Но принцът е Син на Не'морта.Ти , аз и той може и да се справим.
-Ти ли?Ти си довел тук стотици хора,които сега са погълнати.Как мога да ти имам вяра?Ти си предател.По-лош си от Кръстиянин.
-Вярно е.Предадох много хора на Машината.Не,че нямам оправдание за това но едва ли ще го разбереш.И ти като останалите виждаш само лицето ми.Грозно лице,зъл човек.Такава поговорка има в пустинята.
Шамън несъзнателно прокара пръсти по лицето си.Кейлън видя,свитата му в юмрук лява длан.Беше твърда като камък а през пръстите му се процеждаха капки кръв.Момичето започваше да разбира.Машината бе предложила на Шамън ново лице.Това за него означаваше всичко.Хората искаха богатства и слава,но единственото нещо което,той си бе пожелавал бе ново лице.Машината не можеше да му даде такова.Тя го бе измамила и обвързала с магически договор.Но магическите договори нетърпяха неизпълнение.Всеки , който ги нарушеше търпаше сурово наказание.Как ли Машината се надяваше да се измъкне?
-Недей да стоиш така!-гласът на Шамън я изтръгна от размишленията и.-Върви и предупреди тези хора.Погълнатите могат да бъдат убити и с обикновено оръжие ако им се отрежат главите.Но с тях има Машина.Викат и Чуконосата.Може да стрива камъни на прах и да събаря стени дебели две стъпки.Повярвай ми,видял съм го!
Кейлън излезе през врата,държейки се на разстояние от Шамън.Вярваше на Саблетанцьора но тук все още имаше няколко неясни неща,които я измъчваха.Но сега нямаше време да ги изяснява.Пътят навън беше чист. Обезглавените тела на погълнатите се валяха навсякъде.Уменията на Шамън да върти сабята будеха възхищение.Изкачи се по камените стъпала и щом зърна слънцето ръката и се сви около медальона на совата.
Кенд замислено дъвчеше няколко стръкчета блуткава трева.Започваше да му дотяга цялото това чакане.Ако Кейлън не се появеше скоро щеше да я зареже.Ама този път наистина.Няма да се върне като последния път. Направи го само защото онези жълтокожи простаци се опитаха да го хванат.Е,един от тях остана без глава и това разколеба останалите.Все пак копитата му бяха обковани с желязо.Нали бе бойно животно.Върху една скала кацна малка бяла сова.Кенд я изгледа подозрително.
-Ако си ти,Кейлън,дано да носиш захарче щото много съм ти сърдит!
Совата изчезна и на нейно място се появи момичето.
-Нямам време за глупавите ти припирни Кенд.Трябва да стигнем до Яинемаг преди погълнатите.
-Да нямаш предвид онези жълтокожи тъпанари дето минаха от тук преди ден?-чокърът бе извил почти неестествено врата си за да гледа в лицето момичето,което вече седеше на гърба му.-Та с тях имаше Машина.
-Тръгвай вече,досада такава.-кресна му Кеилън.
Чокърът провлачи крак в някаква посока.Момичето го перна с плоската страна на меча.
-Препускай,твар мързелива.От бързината ти зависят човешки животи.
-Не мога.Току що преядох.
-Ей сегичка ще ти изпразня ненаситния търбух.-мечът го бодна в хълбока.
-А какво стана с захарчето ми?-попита той вече набирайки скорост непостижима за никой кон.
Пустинята край тях се разтегли и заприлича на рисунка с водни бои изтървана в река.
* * *
Празнотата в главата му се изпълни със звуци.Опита се да ги разпознае и те веднага изчезнаха.Шумът,който дразнеше съзнаието му идваше толкова отдалеч,че той само го усещаше.Отпусна се.Неискаше да гадае що за звуци са това.Тогава те нахлуха с пълна сила в главата му.Идваха някак изкривени,сякаш подслушваше на дълга метална тръба. Звън на метал.Заповеди издадени с така трескава бързина,че думите не се долавяха а се различаваше само интунацията им.Пращене като от горящо дърво.Звуци,които смътно напомняха някакъв език.Мракът в главата му започна да се разсейва.Звукът избледня. Лордън се изправи.Болеше го главата.Цялата лява половина на тялото му бе изтръпнала и почти нищо неусещаше.
-Събуди ли се най-сетне?-Вадас вдигна очи от чертежа.
-Сънувах странен сън.Искаше да ме превърнеш в машина...
-Не беше сън,принце.Аз те превърнах в машина!-прекъсна го Вадас.
-Но аз съм си съвсем същия.Както преди!-възрази Лордън.-Само лявата половина на тялото ми е изтръпнала.Нищо нечувствам с нея.
-Напротив Лордън.Ти чувстваш прекалено много неща с лявата си половина. Съзнанието ти все още неможе да се справи с всичката тази информация.Затова го усещаш като липса на чувствителност.
Лордън се подпря на масата за да стане.Върховете на пръстите му усетиха структурата на дървото.Докоснаха всяка жилка в него.Знаеше с какво е полирана дори от какво дърво е изработена и кога.Принцът се отдръпна и вдигна към очите пръстите си.Върховете им бяха от черен камък , в който проблясваха сребърни жилки.Във всяка една фаланга бяха вградени разноцветни камъни , които просветваха или меняха цвета си.От тях по повърхността на кожата му тръгваха плетеница от сребърни,златни и медни нишки.Тази странна върволица от метал се изкачваше по подлакътника му.Наместа се срещаше с други камъни, подаващи се от кожата или потъваха в нея на едно място за да излезе на друго. Лордън докосна предмишницата и рамото си.Върху тях също имаше гладки камъни,но нарядко и по-големи.Плетеницата от нишки се увиваше около врата му като някаква странна огърлица и плъзваше по главата криейки се из косите му.От темето му се спускаше сплит от медни нишки , които покриваха лявата половина на лицето като дантела. Единствено окото му не бе покрито а стоеше ококорено,лишено от клепочите си заменени с масивен златен пръстен.
-Значи сега съм истинска машина.-въздъхна Лордън.-Не виждам по себе си никакви оръжия и остриета.Как ще победя Ремонтилницата?
-Ти имаш всички оръжия , които са ти необходими.Не се съмнявай в това.-окуражи го Вадас.-Но се страхувам
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.
Аватар
User

MAD_DOGS

Ранг

Психолог

Мнения

316

Регистриран на

Вто Авг 01, 2006 5:43 pm

Местоположение

ВАРНА

Мнениеот MAD_DOGS » Пон Окт 08, 2007 6:35 pm

-Ти имаш всички оръжия , които са ти необходими.Не се съмнявай в това.-окуражи го Вадас.-Но се страхувам,че вече няма какво да защитаваш.
-Какво искаш да кажеш Вадас?До преди час всичко си беше както трябва.Не може да се е променило кой знае колко.
-Ти не си спал само час.Спиш от три дни.Слънцето ще залезе всеки момент а от обед баща ти и стражите се сражават с Погълнатите.
-Значи звуците , които дочух са от битката?!-Принцът се изправи и понечи да тръгне към вратата но краката му не го издържаха.
-Зная,че искаш да се биеш с Погълнатите но няма смисъл да го правиш. Знаеш колко трудно е да бъдат убити а ти още нямаш сили.
-Но ти ми обеща,че ако се оставя да ме превърнеш в машина ще спася народа си.
-Народът ти е вън от опасност принце.Сутринта при нас дойде един лариндан и ни предупреди за Погълнатите.Хората ти напуснаха крепостта. Останаха само войните,които неискаха да се отделят от баща ти.
-Но защо баща ми е останал?Можел е и той да замине.
-Не ,Лордън, не можеше.Той трябва да свърши нещо много важно точно тук и точно сега.Ела ще те заведа при него.
Тишината на подземието се смени с шума от далечна битка.Някога белите коридори на замъка сега бяха почернели от пожара ,който продължаваше да бошува там където все още имаше какво да гори.Гледката на порутената вътрешност на замъка се стовари като чук върху съзнанието на принца.Той вървеше след Вадас без да разбира накъде го водят.Всичко тук му бе чуждо.Не можеше да открие нищо,което поне малко да му напомня за замъка в който бе израснъл.Шумът от битката се засили и започнаха да срещат групички от ранени войници , които се надигаха щом минеха покрай тях.Сред тях се зараждаше шепот,който постепено прерастна във възторжен вик.
-Принцът...Принцът...ПРИНЦЪТ СЕ ВЪРНА!
Вадас хвана Лордън за ръката и го накара да върви по-бързо.Скоро стигнаха до фронта на битката.Стражата се опитваше да удържи едно стълбище , което както изглежда беше единственият подстъп към етажа. Внезапно дървените стъпала лумнаха и се сгромолясаха под тежестта на Погълнатите. Стражата нададе възторжен вик и победоносно заразмахва оръжията си.
-Ваше Величество!-провикна се Вадас.
Един от войниците се обърна.Лицето му бе опушено,косите опърлени а върху главата му нямаше дори шлем.Лордън едва позна баща си без корона Кралят се приближи и прегърна сина си. После свали медальона с"Драконовото око".
-Вадас е направил това , което трябва.Надявам се да е достатъчно и да победиш Ремонтилницата.Сега ти си крал и Син на Не'морта.
Лордън видя как много от войниците потрепериха,дочувайки това име.Но нито един от тях не произнесе ритуалните думи за пречистване.За тях вече нямаше значение дали кралят е Кръстиянин или Боголюбец.До сутринта всички щяха да са мъртви.Единственото нещо,което имаше значение беше хората от замъка да имат време да избягат колкото се може по-далеч.Вадас взе медальона и извади плоския оранжев камък с вертикален прорез в средата.Постави го в пръстена,който обримчваше лявото око на Лордън.Чу се леко изщракване.Принцът затвори дясното си око и огледа света през скъпоцения камък. Реалността вече не изглеждаше такава каквато я разбираше. Нещата , които обикновено бяха видими за очите сега изглеждаха безплътни.Но виждаше неща,които никога не би и предположил, че може да види с очите си.В съзнанието му проблесна образа на някакво момиче. Дясната и половина светеше като посипана със звезди.Лордън покри лявото си око с длан.Огледа присъстващите с нормалното си око.Да,сред войниците наистина имаше момиче но освен,че бе облечено в черни дрехи и носеше меч с нищо не се отличаваше от девойките които принцът познаваше.
-Коя е тя?-обърна се той към Вадас.
-Тя е ларинданът,който дойде за да ни предупреди.Тръгнай с нея за Ремонтилницата.Тя е била в нея и ще успее да те заведе на точното място
-Как ще се измъкнем от тук?
-Нагоре,принце,нагоре.
На покрива се покачиха само Вадас,принцът и момичето. Останалите войници продължаваха да се бият срещу Погълнатите.Върху терасата за излитане ги очакваха трима фаркари,които се суетяха около странен планер.На Лордън му стана смешно за миг,когато го оприличи на лъжица с криле.
-Прекалено е тежък,Вадас.Няма да може да полети!
-Тежестта му няма никакво значение принце.Важното е да ви отнесе по-бързо до Черното езеро.Управлява се като обикновен планер.Когато набереш височина дръпни този лост.Скрил съм някои хитринки в него.
-Не е някоя Машина нали?-навъси се Лордън.
-Разбира се , че не!Просто купчина пружини и зъбчати колела,които завъртат тази перка. Нали знаеш играчките на децата дето се въртят от порива на вятъра.Тази перка ще се върти сама.Сега тръгвай.Фаркарите ще те издърпат докато набереш скорост.После ще те откачат.Дано стигнеш навреме и когато убиеш Ремонтилницата да завариш поне един жив човек.
Капакът на страния дървен планер щракна и Вадас махна с ръка за сбогом.На Лордън му се стори,че старецът изглежда промемен.Не бе нисък и прегърбен.Като,че ли въобще не беше чак толкова стар.Поиска му се да го види още веднъж но трите планера вече го дърпаха по терасата.Скорощеше да е в небето,набирайки височина.
* * *
Шамън стоеше на малкото каменно островче.Взираше се в далечния бряг на езерото. Слънцето отдавна бе умряло,пронизано от черните копияЗа вечерта.Звездите се скриха зад мастилените облаци предусещайки зловещите събития , с който щеше да е пълна тази нощ. Минаха два дни откак момичето тръгна.Ако не дойдеше скоро всичко щеше да тръгне на зле.Срокът упоменат във вълшебния договор изтичаше след часове.Ако дотогава принцът не дойдеше на този остров,магията щеше да унищожи Шамън,независимо от това дали Машината е изпълнила своята част или не.Вярно,че после магията щеше да унищожи и Машината но това бе слаба утеха.Шамън въздъхна.Отправи взор към бездънния мрак на небето.Толкова му се искаше да отправи гореща молитва към боговете но знаеше,че те ще си запушат ушите.Никой не би помогнал на един Саблетанцьор,предал клетвата си да не оставя след себе си жива Машина.
-Ще дойдат,о танцьор на Острието.Вярвай на лариндана.Вярвай!
Шамън привде глава към земята.В краката му щъкаха неспокойно плъхове със светнали от напрежение очи.
-Спасявайте се мишки!Поне вие можете да отървете кожите.
-Ние сме кимичтини!Никои кимичтин не е обърнал гръб на опасността.-изправи се водачът им и се тупна с лапичка в гърдите.-Ние ще се сражаваме до тебе,Танцьор на Боговете.Ще победим или ще загинем.
-Ще се сражавате с Машината?Та нали ако не беше тя ние с теб нямаше да можем и дума да си разменим.
-Така е!Но тя искаше да открадне умовете ни и да ни направи зли.Ние нищо не и дължим освен омраза.Беше ни добре когато нямахме разум,защо ни трябва да се тревожим за съдбата на света и да спасяваме човеците.Когато бяхме обикновени мишки просто трябваше да внимаваме да не ни хване котката.А сега проблемите се множат като глава на Хидра.
Шамън не отговори.Загледа се към далечния бряг на езерото.Водата бе станала неспокойна.Повърхността и се гънеше като подпухнало тяло,пълно с червеи.Мракът се сгъсти и огнените копия на гръмотевиците засъскаха по брега на Черното езеро.Парещи капки заблъскаха по камъните като пролетна градушка.
-Виж Шамън!-извика водачът на плъховете.-Виж в небето своето спасение!Виж птицата, която лети без да маха с криле!
Човекът вдигна глава.В разбушувалото се небе се движеха само облаци.Поредната светкавица озари за миг нощта и той го видя.Очертанията му бяха прекалено правилни за да е творение на природата.Това нещо бе направено от човешки ръце , беше най-страният планер , който някога бе виждал и летеше точно насам.Няколко от небесните копия преминаха прекалено близо до него.Сякаш се опитваха да го пронижат.Шамън свъси вежди. Едва ли боговете биха се опитвали да убият един син на Не'морта. Саблетанцьорът погледна към останките на старата кула.От нея се издигаше верига,която стоеше изправена към небето.Човекът напрегна зрението си и видя , че веригата не е подържана от магия. Една малка Машина бясно размахваше комплект остриета за да се задържи във въздуха.Няколко светкавици пронизаха небето и се устремиха към проточилата се верига. Блъснаха се в метала и потекоха към Машината,която ги укроти и ги избълва по посока на планера.Ремонтилницата го беше усетила и сега един от Механоидите и се опитваше да го спре.Шамън се хвърли към развалините,където чезнеше краят на веригата.Прекалено късно. Две огнени копия пронизаха планера, подпалвайки го като борина.Веригата се разпадна на парчета от удара на саблетанцьора.Загубил опора си Механоида се понесе към повърхността на островчето.До земята достигнаха само парчетата,които сабята на Шамън бе пожалила.Макар и горящ,планерът не се отклоняваше от курса.Клатеше се неестествено и току се въртеше около надлъжната си ос.Но напредваше непоколебимо към малкото парче суша сред Черното езеро.Премина опасно близо до Шамън,пръскайки във всички посоки горящи трески.С такава сила се заби в скалите , че огънят,който го бе обхванал загасна като духнат пламък на свещ.Шамън се приближи до купчината отломки.От там вече излизаха двамата пътници.Момичето го забеляза и по лицето и се плъзна нервна усмивка.
-Не очаквах да те заваря тук,Шамън.
-А къде другаде да отида?Съвсем скоро или Машината ще ме убие , или ако оцелея ще ме убият останалите саблетанцьори.
Сред мрака на нощтта и танца на светкавиците лицето на Шамън изглеждаше по грозно и страховито от всякога.Сякаш от легендите се бе пръкнало някое от митичните чудовища, създадени от боговете.
-Какво си ти?-сепна се Лордън щом видя този странен лик.
-Аз съм причината да си тук , Принце-Дракон.Когато свършим и ако все още искаш ще разбереш какво съм кръстиянино.-усмихна се криво Шамън.
Шамън им направи знак да го последват.Кейлън вече бе идвала тук но почти нищо не помнеше от спускането си в подземието.Тогава то тънеше в мрак а сега бе осветено като за празник.Разпозна само голямата зала,в която Машината я бе разпитвала.
-Тук Принце-Дракон ще се сражаваш с Машината.-заяви саблетанцьорът.
Едва сега Лордън осъзна , че бе тръгнал без никакво оръжие.Шамън забеляза колебанието му.
-Не са ти необходими мечове и кинжали.Ти самият си достатъчно оръжие.Не зная с какво точно ще се слъскаш но едно мога да ти кажа,ще се сражаваш вътре в Машината.Трябва да проникнеш в мислите и.Там в света който тя сама си е изградила ще се биете.Ще прилича на сън.Но когато се уплашиш няма да можеш да се събудиш.Илюзиите вътре в мисълта на Машината убиват така истински както острието на кинжал.
Шамън посочи черния кръг върху стената.Там имаше пет дупки големи колкото да си пъхнеш пръста.Лордън разбра , че от него се иска именно това,да си пъхне пръстите в тях. Черните върхове на новата му ръка потънаха в тъмната материя.Внезапна ярка светлина го заслепи.Стотици звуци се опитаха наведнъж да атакуват слуха му.Той не чу нито един тон.Тялото му загуби тежестта си.Лордън почувства,че лети.Беше невероятно докато не се сблъска с плътноста на илюзията,която изби от ума му всичко.Всичко...
* * *
Кейлън видя как по тялото на принца премина нервна тръпка.Стотици миниатюрни светкавици обвиха тялото му.Влизаха под кожата или излизаха от камъните , присадени в плътта му докато тялото му се изви под неестествен ъгъл и замря.
-Мъртъв ли е?-попита момичето и посегна да го докосне с ръка.
-Все още не.-Шамън хвана ръката и.-Но ти ще бъдеш ако го докоснеш. Имаме още работа.Той може и да не победи Машинато но ще я изтощи достатъчно.Тогава ще дойде нашият ред.Ще я нараним,колкото се може повече.
Той извади меча си и го стовари върху един по-голям къмък монтиран в стената. Светлината,която ги заливаше отвсякъде едва забележимо намаля. Кейлън и Шамън тръгнаха по някакъв коридор.Трошаха всеки камък до който можеха да се докопат.След тях светлината намаляваше все повече и повече. Улисани в това те слизаха надолу,там някъде,където се намираше сърцето на Машината.Овалната зала изникна някак ненадейно. По металните стени нямаше камъни и сплитове.В центъра и , закрепен за пода и тавана с масивни вериги стоеше тежък златен обръч.В средата му некрепен от нищо висеше пръстен от Каа'ри.Кейлън знаеше , че някога,много отдавна,когато боговете се разхождали сред хората , такива пръстени носели най-добрите саблетанцьори. Двамата се приближиха до центъра на залата. От тавана се спусна финна мъгла. Завихри се и оформи лице.
-Накъде си тръгнал Шамън?-скара му се видението.-Защо ми вредиш?
Кеилън извади некования си меч.Шамън я спря.
-Какво е това?-попита го тя.
-Моето лице!-отвърна той.Истинското се бе втвърдило като камък.
-Времето ти изтече , Машино!Аз изпълних своята част от сделката,Принца-дракон е тук. Къде е моето лице?
-Лицето ти е тук разбойнико.Ела в мен!Вземи си го ако можеш!
-Не ни беше такава уговорката.-Шамън извади договора.-Тук с кръв и смазка е написано: "Ще ти осигуря лице което да можеш да носиш в Света".Аз мога да дойда в теб и да нося там новото си лице но това няма да е Света.Защото думата Свят означава сътвореното от боговете.Ти си просто Машина,творение на човешки ръце.Това вътре в теб само прилича на Света но не е.Дай ми лице,което да нося в Пограничната земя!
-Можеш да имаш ново лице само вътре в мен!
Шамън насочи договора към призрачното лице , сякаш хартията бе някакъв магически жезъл.Виолетовия огън погълна призрачните очертания и проби дупка в тавана.С едно движение на ръката му пламъкът обходи залата,топейки металните плочи по стените. Остатъците от договора бавно догаряха в ръката му докато се превърнаха в шепа пепел.
-Искаше ми се да направя това при сърцето на Машината.-въздъхна той.
Приближи се до златня обръч който все още висеше от тавана и заоглежда саблетанцьорския пръстен.Синкавата мъгла здраво го държеше във въздуха. Но в самото пространство затворено от пръстена от Каа'ри нямаше от това магическо поле.
-Трябва да взема този пръстен.Твоят принц има нужда от помощ.Дай му своя меч.
-Как да му го дам.Та той е в несвяст.
-Трябва да го забиеш в някои от камъните по стените. Некованият знае къде. Сбогом.Надявам се да изкупя греховете си.
Шамън промуши пръст в пръстена.От синкавата материя се проточиха сребърни нишки.Проникнаха в плътта му и го свързаха с пръстена...
* * *
Кейлън разбра,че е останала сама,когато напуснатото от съзнанието тяло на Шамън , увисна безжизнено по средата на залата.Ръката и се уви около дръжката на некования меч.
"-Чеи Йем,чу ли какво каза саблетанцьорът?"
"-Да , Момиче-рицар.Той говори вярно.Да се върнем при синът на Не'морта.Там ще намерим,това което ни трябва."
Кейлън бавно и предпазливо се прокрадна по пустия коридор обратно към залата. Знаеше,че тук няма никой който да и навреди но тишината и погасналите светлини пораждаха в нея напрежение.В залата , принцът все така бе вкопчил ръка в черния кръг на стената.Момичето отново докосна дръжката на меча си.
"-Момиче-рицар , погледни от дясната страна на сина на Не'морта.Виждашли камъните, които не са по-големи от нокът?"
"-Виждам ги,Чей Йем.Металът към,който са прикрепени е леко вдлъбнат в средата."
"-Забий ме точно там.Натискай докато острието престане да потъва.После ме остави и най-добре се махни от тук.Ти с нищо повече неможеш да помогнеш."
Кейлън хвана дръжката с две ръце.Вдигна меча над главата си и удари.Рой искри се посипаха върху главата и като дъжд.Момичето затвори очи.Натисна с всички сили дръжката.С разтърсващ нервите писък , мечът потъна.От разкъсания метал като съскащите змии изкочиха мълнии.Вкопчиха се в тялото на Кейлън.Отначало изпита болка но тя премина почти веднага.Огнените пръсти на мълниите я стиснаха здраво.Момичето се дръпна но не можа да излезе от тази призрачна хватка.Внезапен ослепителен блясък я запрати чак в другия краи на залата.До нея падна медальонът с форма на сова.Той сияше в ярко синьо.Светлината му бе толкова силна , че изглеждаше като затворен в стъклена сфера. Кейлън протегна ръка.Сиянието се стрелна към протегнатите пръсти.Впи се в тях чак когато я позная се оттегли обратно в медальона. Момечето го окачи на врата си и се изправи.Некованият меч бе казал,че тя с нищо не може да помогне.Не беше прав. Можеше,ако намери сърцето на Машината.Кейлън се огледа.Видя , че залата доста се е променила.Част от стените бяха вдлъбнати и изкривени а друга направо липсваше.Зад обшивката от метал не се подаваше грапавата повърхност на камъка а чернотата на коридор, който водеше застрашително надолу.От него се носеше огненият дъх,извиращ направо от сърцето на Машината...
* * *
Лордън се изправи и избърса полепналите по лицето му песъчинки.Светът около него му беше познат.Бу Ман'ри-земята,където водата чезне.В познатия пеизаж имаше нещо, което дразнеше съзнанието му и го караше да бъде нащрек.Пясъкът беше неестествено фин и прекалено бял.В краката му имаше купчина камъни,поразително приличащи на яйца от камилска птица.Когато разрови пясъка около тях , разбра,че това са детски черепи.Стоеше не върху пясък а върху стрити на прах човешки кости.Това не беше Бу Ман'ри.Беше съзнанието на Машината.Лордън настръхна като таралеж при опастност.Към него загърната в пелерина от отровен дим и водна пара се носеше Машината , стривайки на пепел всичко през което минаваше.Всевъзможни средства за осмъртяване се подаваха от желязното и тяло.Тя с настървение ги размахваше във всички посоки.Лордън посегна към пояса си , където обикновено висеше меч.Там нямаше нищо.Спомни си думите на Вадас."Ти самият си оръжие." Само дето не каза коя част от него е оръжието.Машината вече беше близо.Принцът усещаше раздвижения въздух от оръжията и.В последния възможен момент се претърколи в страни.Грабна един от черепите и го запрати.Той се разтроши в металното и тяло без да причини вреда.Така нямаше да стане.Незнаеше какво да прави и затова побягна.Машината изгледа Лордън с огромното си рубинено око и изчезна.Принцът се обърна да види преследвача си и се спъна в поредната купчина кости.Няколко остриета изсвистяха над тялото му.Лордън отчаяно запълзя,опитвайки се да се отдалечи от Машината , която кой знае как се появи точно пред него.Нещо огромно и подобно на птица се спусна от небето.Сграбчи го и след кратък полет го остави на земята.Когато се съвзе видя до себе си човек с невероятно голяма пелерина.
-Кой си ти?Какво правиш тук в умът на Машината?
-Аз съм Шамън!
-Не си!Аз видях Шамън.Лицето му не може да се сбърка.
-Зная как изглеждам в Света,Принце-Дракон.Не е необходимо да ми го напомняш. Това,което виждаш е лицето,което Машината искаше да ми продададе срещу твоя живот. Мога да го нося само в умът и.А договорът ни не включваше това.
-Помогни ми,Шамън.Не мога да победя Машината.
-Можеш,Принце-Дракон!Можеш но не знаеш как.Синовете на Не'морта могат да се променят. Ти си Драконът.Така,че престани да лазиш и стани дракон!
-Не зная как!
-Това около теб е илюзия.Представи си това,което искаш да бъдеш.Гледаи мен!Винаги съм искал да летя но никога не бих могъл да го направя,но тук...
Шамън се затича към Машината която настъпваше.От гърба и се отделиха малки кристални кълба осеяни с бясно въртящи се остриета.Миг преди да стигне до нея , Шамън скочи.Усилието , което вложи не би било достатъчно за да прескочи и паднало дърво но той полетя.Плащът му се разтвори като криле на птица и той се устреми към небето.В ръцете му проблеснаха хищните остриета на сабите му.Премина през механоидите
като сокол през ято птички.На земята се посипа дъжд от кристални парчета и прекършени остриета.Шамън се приземи далеч от Машината.Лордън го виждаше ясно но изведнъж разбра,че саблетанцьорът стана прозрачен.
-Машината ме изхвърля от умът си.Запомни какво ти казах,представи си това,което искаш да станеш.Представи си!
Шамън вече бе по-прозрачен и от мираж.Незнайно откъде появил се порив на вятъра го разпиля като къщичка от карти.Машината вече бе прекалено близо.Принцът можеше да види зловещия блясък в окото и.В умът му започна да се оформя образ,който бе видял върху един стар гоблен в подземието на Вадас.Черно-златист дракон , нападащ Машина.Образът на дракона беше почти като истински и сега това видение изпълваше съзнанието му до краен предел.Внезапно му се прииска да удари прясъка с опашка.Дощя му се да разпери криле,да литне и бълвайки огън да разтопи Машината.Светът около него се изкриви , сякаш очите му бяха изместени върху слепоочията.Докато едното око следеше Машината другото с притеснение гледаше дългата черно-люспеста опашка и едно неправилно полегнало на земята крило. "Свето дърво богоубиец ,та аз съм дракон!" мисълта
накъса съзнаието му на малки късчета.Едно от остриета на Машината се протегна и удари тялото му.Лордън потрепера.А стоманата вместо да го прониже се строши на две. Драконовата кожа беше по здрава и от рицарска броня.Принцът скочи към Машината.В последния момент се изви и тежката му опашка избумтя по корпуса и.Металът изпращя и се вдлъбна.Няколко остриета заиграха по тялото му.Повечето удари бяха безполезни но някои от тях проникнаха достатъчно дълбоко за да го заболи.Принцът ритна със задни крака Машината така,че почти я зарови в пъсъка.Извърна се с лице към нея.Източи шия и напъна мощните си дробове.Огнената струя лизна корпуса.Металът почервеня,и потече като малки капчици,които се втвърдяваха по пътя си към земята.Машината разри пясъка около себе си.Металните и челюсти се раздвижиха и към принца се устреми зловонен дъх пълен с хлад.Лордън се напъна и блъвна убийствена жега.Машината продължи да навява хлад срещу му.Драконовият огън постепено затихна.Принцът усети в устата си парченца криджис , които бързо се топяха изпълвайки го със студ.Поредният опит да издиша огън се провали.Напорист пристъп на кашлица го повали на земята.Машината се метна отгоре
му.Сграбчи го с две от металните си подобни на рачешки щипци ръце.Едва сега Лордън разбра , че дори и като страховит дракон височината му ненадхвърля човешкият ръст. Машината се извисяваше страховито над него, продължавайки да бълва парченца криджис и да го ръга и сече с всевъзможни остриета.Лордън се замята.Завършващите с масивни нокти ръце и крака задраскаха неистово по корпуса на Машината.Металът се раздираше но отвътре се показваха нови плочи метал.Принцът разбра , че това е краят.Нищо от това, което Вадас бе вградил в тялото му нямаше да помогне защото му липсваше нещо съвсем малко. Толкова малко , че направо го хващаше яд.Машината нададе вик.В началото Лордън си помисли че вика от радост,предвкусвайки смъртта му.Когато звукът заглъхна разбра,че това е вик на болка.Щипците отхлабиха хватката си и дракона се измъкна.Бързият поглед върху бойното поле му подсказа,че се е намесил нов противник.Няколко от механичните ръце на Машината лежаха прекършени.Два големи,зелени на цвят камъка се бяха спукали. От вътрешността им изригваше,като кръв от прерязана артерия,синкав дим и огън.Лордън се огледа и видя един висящ в нищото меч.Принцът се протегна към него и той послушно залепна за ръката му.В мига,в който докосна дръжката,драконът и меча сякаш се сляха в едно.Лордън скочи към Машината.Прелетя над нея сцепваики я на две с некованото острие.Тя се разпадна на малки парченца така както се разбягва настъпан мравуняк.Светът около принца се накъса и започна да се разпада.Тогава усети,че тялото му на дракон чезне.Миг по-късно отново бе човек.Съвсем скоро и това тяло изчезна,оставяики съзнанието му само в мрака на нищото...
* * *
Кейлън направи няколко крачки в тъмния коридора.Жегата тук беше непоносима и тя се чувстваше така сякаш плува в собствените си дрехи. Мракът отпред кървеше в заревото на буен огън.Продължи да върви напред подпирайки се на стената.Когато стигна до залата дъхът и секна.Пред нея стоеше огромно и черно чудовище.Челюстите му непрекъснато се движеха, поглъщайки всичко.Сред чезнещите в огъня кошове с въглища,парчета или цели каруци , Кейлън съзря и части от човешки тела.Не беше хапвала цял ден но стомахът и се сви в невъзможни напори да повърне.Пред нея Сърцето на Машината продължаваше неуморно да се храни.Върху чудовището проблясваше един единствен камък.Ако успееше да го строши Сърцето щеше да престане да се храни,а без храна огъня в него ще загасне и Машината ще умре.Кейлън извади ларинданския си кинжал.Оръжието изглеждаше смешно малко в сравнение със Сърцето.Момичето се прицели.Кинжалът потъна в черния камък без звук.Кейлън стисна зъби от яд.По лицето и се стекоха сълзи на ярост.Вдигна една буца въглища и я запрати по камъка.Тя изтропа безпомощно по гладката му воръхност. Механичните ръце на Сърцето замряха посредата на движението си.Безкрайно предъвкващите челюсти увиснаха и черният камък се взря в нея.Както око на хищник се налива с кръв при вида на жертвата си така и черният камък се изпълни с кървави нишки. После заплака.Кейлън с недоумение гледаше капките,които веднага щом достигнеха пода се втвърдяваха.Чак сега разбра,че Черният камък се е пропукал.Миг покъсно той се пръсна изпълваики залата с водна пара и смрадлив дим.Задушена от това смъртоносно дихание, Кейлън падна на пода Замъгленото и съзнание видя някаква неясна фигура да изскача от беснеещите пламъци и я вдигна на ръце.
* * *
Шамън се движеше леко сякаш не носеше на рамо човешко тяло.Въпреки това му се струваше , че пламъкът на пожара го преследва.Току блъвваше през някоя шахта,точно когато се кани да стъпи на нея или опърляше наметалото му.Когато влезе в залата,където остави Принца-Дракон,не можа да я познае.Металът по стените беше нажежен до червено и се стичаше като разноцветен водопад.После видя проснатия по средата човек , който все още стискаше некования меч.Шамън приклекна на едно коляно.Подхвана го под мишницниците и го повлече навън.Двойният товар му идваше малко нанагорно но не можеше да ги изостави.На половината път,принцът се посъвзе и макар да преплиташе крака пооблекчи товара му.Навън небето бе все така облачно и гръмотевиците неспираха да тътнат.Чистият въздух поосвежи всички.Съвсем скоро момичето започна да диша по-леко.Когато поднесе към лицето и шишенце с отвара,която бе купил преди време тя така подскочи,че замалко да го събори.
-Какво стана?-попита Лордън,докато разтриваше слепоочията си сякаш се опитваше да изтрие някакъв спомен.
-Мисля,че убихме Машината!-гласът на Шамън беше неуверен.
-Аз мисля , че угасих сърцето!-думите породиха неспирна кашлица у момичето.
-Ако това което си мислим е вярно трябва да се махнем от този остров.Дори и мъртва тя продължава да убива.Виждал съм мъртва Машина да погубва с огън убилите я войници.-отвърна Лордън.
-Прав си!-съгласи се Шамън.-Вие вървете.Преобразете се и отлитайте. Водата е все още жива.Не бих си помислил да плувам в нея.Ще стоя и ще чакам смърта си.Мисля,че си я заслужих.
Лордън видя в очите на Кейлън сълзи.Момичето се накани да каже нещо,когато между два тътена на гръмотевици всички ясно чуха песен.
-...Ний сме храбри кимичтини,
нас не ни лови смъртта.
Нас не ни морат капани
ни Машини зли...
Сред проблясците на мълниите хората видяха най-странната лодка на света.Колкото и чудата да беше конструкцията и от метал и дърво, екипажът,който я управляваше беше не по-малко странен.Десетки плъхове пробягваха по палубата или се катереха по мачтата за да оправят въжетата и платното.Лодката се удари в брега и песента на плъховете секна. Вождът им се изправи пред човеците.
-Поздравявам ви с победата о,Принце-Дракон унищожител на Машииния ум!Слава тебе Дъще на Не'морта гасителко на Сърцето!Привет и на тебе Танцьор на меча!За нас ще е не малка чест да ви помогнем да се махнете от това окаяно място.
Тримата бяха толкова изненадани,че неразбраха как са се качили на лодката.Вятърът изду единственото платно и те се понесоха над мазните черни като бездната вълни.Някъде зад тях се извиси огромен огнен стълб.Никой не се обърна да го види защото светлината,която ги заля и така беше ослепителна.Нямаше и какво да се гледа назад. Страната лодка спряна брега и чудатият и екипаж веданга изчезна в мрака на нощта.Едва
стъпили на земята тримата видяха неочаквани посрещачи.Черитите фигури загърнати в наметала и покрили лицата си с качулки,безмълвно се поклониха. Докато Лордън и Кейлън ги гледаха с подозрение , Шамън веднага ги позна.Той коленичи и понече да свали салбетанцьорският си пръстен.
-Не,ние а пръстенът избира кой да го носи!-заговори първата фигура
Ръката и се вдигна и всички видяха върху безименият и пръст същият пръстен от Каа'ри. Лордън се вгледа в ръцете на останолите и видя подобни пръстени в различни цветове. Сега разбра,че пред него са разбойници или по-точно Маистори от различните гилдии.
-Фаагирите предрекоха , че сред нас ще се появи човек,зъл отвън и добър отвътре,чието име ще означава Съвест,но дойде ти."Санката вътре в мен"това е твоето име на древния език,Шамън.От друга страна,"Съвест" на същия този език се превежда като,"Сянката на душата",а"Душа"означава,"Вътре в мен".Ти наистина беше зъл отвън.Да,Шамън,хората не правят разлика между грозен и зъл.Но ние правим.Обучихме те защото фаагирите предрекоха,че този човек ще стане причина да загинат стотици хора но в замяна на това ще спаси хиляди.Имаше опастност да стане и обратното.Когато ти встъпи в сговор с Машината,ние се уплашихме,че сме те загубили.Но ти победи и макар да жертва стотици хора,превръщайки ги в погълнати,спаси хиляди други живеещи в Яинемаг.Ти си Боготанцьор,Шамън,един от малцината,които с деиствйята си ще оформя Света.Пази човеците от Кръстияните и Машините.Един ден те ще разберат,че си добър.Непозволявай на омразата си да вземе връх защото тогава ще стъпиш встрани от Верният път и тогава...
Говорещият млъкна.Плътен мрак го погълна заедно със спътниците му.Шамън усети как нещо се надига зад него.Извърна се и видя как черната вода се усуква и извива за да изплете огромна човешка фигура.Прекалено дългите и ръце се мятаха във всички посоки,опитвайки се да го достигнат.Очи от огън се взираха в него за да го изпепелят.Шамън се почувства нищожен.Желанието му за борба внезапно се изпари и той сведе глава сякаш я полагаше на дръвник.Ръце като остриета се стленаха да отнемат живота му.Но преди да стигнат до него те паднаха отрязани.Шамън вдигна глава.Видя , че между него и езерото бяха момичето стиснало в ръка некованият меч и Принцът-Дракон , който бе оформил едната си ръка като драконова лапа.Черната фигура се разпадна.До съзнанието на Шамън достигна глас:
-Шамън...Шамън...ШАМЪН!...ЩЕ ТЕ НАМЕРЯ КЪДЕТО И ДА СИ!
Лордън се обърна към него.
-Какво беше това?
-Сянката вътре в мен,моята тъмна половина.Такъв ще стана ако стъпя в страни от Верния път.Вие ме спасихте от самият мен.Сега аз трябва да спасявам хората от самите тях.-Шамън си тръгна без да се сбогува.Знаеше,че пак ще ги види.
Кейлън и Лордън дълго гледаха в нищото там където Шамън изчезна.
-Трябва да се върна вкъщи.Трябва да разбера дали баща ми е жив.
-Ще те науча да летиш.-отвърна му Кейлън.-Трябва само да си представиш...
Буреностното небе се разкъса и първите утринни лъчи уловиха в мрежата си златен дракон и сребърна сова танцуващи по небето.
* * *
От далеч Яйнемак изглеждаше като счупено яице,от което се е излюпила тлъста черна зния.Димът от пожарите се издигаше право нагоре сякаш бе усукан с магия.Сред руините се лутаха десетина оцелели войници,които се опитваха да спасят нещо от отминалото величие на крепостта.Вадас седеше на един камък и разсеяно хранеше чокър с ментови пръчици.Върху пясъците падна черна сянка.Миг по-късно се превърна в нервно потропващ сред развалините дракон.Щом погледите на Вадас и дракона се срещнаха последния изчезна,превмръщайки се в човек.
-Щом не си се научил да се превръщаш по-добре не се задържай дълго в образа на дракон.-посъветва го Вадас.
-Къде е баща ми?-прекъсна го принцът.-Жив ли е?
Вадас му посочи развалините.Когато погледна нататък Лордън видя купчина метал,която някога е била Машина.Върху нея бе полегнало човешко тяло в разкъсана ризница все още стискащо меч,забит до дръжката в сърцето й.Принцът се доближи.Нито тялото бе от плът нито Машината от метал.В тях сякаш се бе пропил пясъкът на пустинята.
-Кралят е мъртав , Вадас!Крепостта е развалини а народът е пръснат из пустинята.Какво да правя?Не мога да съм крал.Нямам народ , нямам замък.Дори вече не съм човек.
-Изходът ти е само един!-отвърна Вадас.-Да станеш Лариндан.Момичето ще те отведе в ЛингЛонг,където ще живееш сред себеподобни.Така скоро ще забравиш,че си различен.
-Кейлън дали ще се съгласи?
-Разбира се,че ще го направя.-усмихна се тя,докато водеше на повод чокъра.-Стига да убедя това опърничево добиче да носи и двама ни.
-Да ви нося?И двамата?Хич не си познала.-Вирна глава Кенд.-Вадас кажи им,че това е нечовешко!
-О,ще ги носиш и още как.-засмя се Вадас-Иначе лично ще ти оскубя опашката косъм по косъм.
Вадас се загърна в наметалото си и тръгна през пустинята без да се сбогува.Кенд се опъва известно време но както винаги загуби.С бавна и провлачена крачка и с двоен товар той се затътри през пясъците.
-Кой беше този странен човек,Лордън?-попита го момичето.
-Магьосникът на баща ми.
Чкърът презрително изпръхтя.
-Ама,че сте завеяни,вие хората.Сигурно го познаваш от дете а не си разбрал.Това беше Ка'то,Владетелят на Въздуха и Водата.Един от тримата богове,които кръстияните оставиха в Пограничната земя.
Чокърът изведнъж набра невероятна скорост.Лордън трябваше здраво да прегърне момичето пред себе си за да не падне.За миг се смути но после до ушите му достигна закачливият и смях.Явно чокърът не действаше на своя глава.
* * *
Старецът и момичето стояха върху пясъчната дюна и се взираха в останките на Яинемаг. Момичето бе седнало върху странен стол от преплетени стебла на наскоро пораслите дръвчета.Тя току си тананикаше или пък вдигаше към устните си сребърната флеита и изсвирваше по някоя кратичка мелодия.Пясъците се раздвижваха и от там фиданки надигаха зелените си глави.Старецът я изгледа с кръвясалото си око а огненочервената му коса която бе настръхнала наподобяваики горски пожар се развя.
-Престани,Тенгелита!Дразниш ме!
-Някога тук бе гора.Нима неискаш отново да се ширне зеленина?
-Някога,толкова отдавна , че вече и камъните немогат да си спомнят тук бе гора,но вече не е.Пустиня е!Твоите стръкчета няма да изкарат и година.
-Мразяте , Лоуки.Особено когато си прав!-усмихна му се Тенгелита и продължи да свири.
Жизнени стръкчета храсти и трева се надигнаха навсякъде около стареца и растеики го задърпаха за парцаливите дрехи.Той замърмори недоволен нещо под носа си и се отдалечи от новопоникналата горичка.В сянката му пясъка започна да се мокри.Скоро се образува малка локвичка която прерастна в миниатюрно езеро.От него се надигна воден стълб. Стичаики се към жадния пясът водата очерта човешка фигура. Вадас се извисяваше поне една глава над Лоуки.
-Провал,нали?-злорадстваше стареца.
-Знаеш ли , Лоуки,ако престанеш да се развяваш насам натам в това старо тяло и нахлузиш едно младежко,жизнено и силно ще се почувстваш по-добре.-подигра му се Вадас.
-Голяма работа.Всеки може да си изработи младежко тяло,но това ще премахне ли годините ти?Аз съм стар отвътре затова съм стар и отвън.Хич не ми пука как изглеждам! Ако ще и зад десет лица да се скриеш ти си оставаш стар колкото мен.Но най-важното е,че се провали!
-Не съм.-усмихна се Вадас.
-Не,ли?-очуди се Тенгелита.-Но Лордън няма да бъде крал.
-Да,няма,защото няма на какво?-изхили се Лоуки.
-Така е.Никога отново Син на Не'морта няма отново да бъде крал.Тук се провалихме окончателно...
-Казах ли ти?!-непреставаше да злобее Лоуки.
-Но постигнах нещо друго.Знаеш,че досега не се е случвало баща да предаде на синът си камък от Кълбото на съгласието.
-Така е,наследственоста няма нищо общо с това кой ще носи камъните
-Но сега Драрм предаде на сина си Лордън камъка.Освен това аз усетих , че Кеилън се влюбва в Принца-Дракон.Какво ли ще стане ако Син и Дъщеря на Не'морта си родят дете?
-Досега не е било!-смръщи се Лоуки.
-Ще бъде забавно!-зарадва се Тенгелита.
-Най-вече като започнат да стават бели.-нимирясваше Лоуки.
-Времето ще покаже.-отсече Вадас.
Тримата Владетели на стихиите се взяха в далечината където небето над Нилгири-Сините планини се бе смръщило и просветваше от ярост.
-Кръстияните пак си играят с огъня.-промърмори Лоуки.-Но сега ще се опарят.
-Щом казваш.Нали ти си специалиста по огъня.-подкачи го Вадас.
-Там е Тръбача!-усмихна се Владетеля на огъня.
-Ама той нали умря миналото лято?-очуди се Тенгелита.
-Наследникът му е там.Той още незнае но когато го узнае няма да има по-силен от него в боравенето с илюзии.Изпратих Пайн,да го намери.
-Пайн?!Този арогантен кучи син?-възмути се Тенгелита.
-Момчето си е свястно , само дето неможе да си държи ръцете където им е мястото. Разбирам,че е убидно един смъртен да се опитва да флиртува с теб но...
-Ако вие двамата сте тези между които трябва да избирам бих предпочела Паин.-гордо заяви Тенгелита.
-Отличен вкус имаш момиче.Отличен вкус.
Огнен стълб близна небето и владетелите останаха двама. Струика вода се стече в пясъците и те жадно я изпиха.Тенгелита погледна замислено след изчезващите следи от Владетелите и си затананика.Тръгна през пустинята а от всяка неина стъпка се надигаше зеленина.
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt