за ШИЗОФРЕНИЯ ли става въпрос?

За сърдечните проблеми.

Модератори: mimz, hissi

RANDOM_AVATAR
User

Just_a_girl

Мнения

5

Регистриран на

Пет Окт 22, 2010 11:21 am

за ШИЗОФРЕНИЯ ли става въпрос?

Мнениеот Just_a_girl » Чет Окт 28, 2010 9:19 am

Моля, разбиращите да изкажат мнение.

С приятеля ми сме заедно от 7 месеца. Беше чудесен човек. От както влезна в университета все едно е друг...на моменти. Аз му казвам, че това неговото е болестно състояние и има нужда от лекар, казвам го не с цел да го обидя, а просто, защото ако е така, то той трябва да се лекува.

Има случаи в които връзката ни е като приказка, като на филм, прекрасна. Точно на следващия ден ме псува, нарича ме с изрази от рода "бесна ку*ва" (с извинение) само защото някой си му говорил за мен, някой, който дори не ме познава. А жалкото.....той му вярва. Точно след няколко часа се започва пак с "Обичам те!!" но аз вече не издържам и колкото и да искам не мога да го кажа. На следващия ден със събуждането му ми праща смс-и, ако му отговоря ми се обажда...пак започва да се заяжда, но някак с насмешка. Питам го дали иска да ме накара да го мразя, натъжава се и казва "Не, не искам" но пак продължава да ме обижда и да ме наранява. Хем все едно не иска да го прави, хем все едно нещо го кара. Обяснявам му, че за този период една лъжа не съм казала, а той вярва на някой непознат. Питам го дали иска да ме накара да го зарежа, не, не искал, бил ме обичал.... моля за помощ!!!





Кажете ми, страда ли от шизофрения?

Болен ли е? Има ли нужда от лечение? Има ли как аз да му помогна? Как да се държа за да му помогна, ако е болен?
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Чет Окт 28, 2010 7:10 pm

Шизофренията определено е нещо повече от заяждане.

Казваш, че се е променил откакто е започнал да учи. Има ли някаква вероятност тази негова агресия да е свързана с учението му (някакви проблеми в университета, нещо подобно за което да знаеш)? Или пък да има лични проблеми, които да избиват в тази насока? Не можем веднага да лепнем на някого диагноза... особено толкова сериозна като шизофренията.

А ти разговаряла ли си с него относно тези изблици на гняв?
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
Аватар
User

PSIHOLOG

Ранг

Психолог

Мнения

197

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 12:55 am

Местоположение

Варна

Мнениеот PSIHOLOG » Чет Окт 28, 2010 7:17 pm

Здравейте,

Интересно ми стана как сте му поставили конкретна диагноза (като предположение естествено)? Личното ми мнение е че е малко вероятно да е болен от шизофрения, но ... определено поставянето на такава диагноза изисква доста повече изследвания и наблюдения от един разказ.

Отностно Вашите притесненя замисляла ли сте се някога дали ... наистина познавате този човек? Кой е той? Какво харесва? Какво обича? Какво харесва във Вас? Това което искам да кажа и да насоча мислите Ви в тази насока, е че когато ние сме влюбени и обичаме някой, често не познаваме самия човек а само малка част от него. Естествено с времето... всичко се променя, или казано по-конкретно... започваме да опознаваме човека - личността такава каквато е. Помислете добре над тези неща и предполагам сама ще стигнете до много изводи и заключения.

Ако има нещо пишете, и непременно кажете как са се развили нещата.

Желая Ви всичко най-хубаво и успех.
Ако хората знаеха винаги, какво да правят, животът им щеше да е по-лесен, НО често хората знаят какво да НЕ правят, а въпреки това го правят... Какъв парадокс нали?
RANDOM_AVATAR
User

Just_a_girl

Мнения

5

Регистриран на

Пет Окт 22, 2010 11:21 am

Мнениеот Just_a_girl » Пет Окт 29, 2010 10:51 am

Ами не, аз диагноза не съм сложила, защото най-малкото, което е нямам и нужното образование, че да слагам диагнози, за това и питам.

ами не беше такъв, уж го познавам, не беше такъв, беше супер спокоен човек, когато ааз навиквах за нещо и се цупех, той се чудеше как да оправи нещата за да стане по добре, да ме накара да съм спокойна сега каквото и да правя следва скандал, но това е само понякога, понякога просто твърди колко ме обича и... не са само думите, в погледа си личи, то само на думи не мога да повярвам.


Не знам вече дали бях споменала и това, че след обидните епитети, които използва следва и смс "ОБИЧАМ ТЕ!" и така нататък, просто всичко е супер странно, много съм объркана...
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Нед Окт 31, 2010 8:42 pm

И все пак, говорили ли сте за тези негови гневни изблици?
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

Just_a_girl

Мнения

5

Регистриран на

Пет Окт 22, 2010 11:21 am

Мнениеот Just_a_girl » Вто Ное 23, 2010 4:42 pm

Извинявам се за закъснението във отговора, просто не можех да пиша известно време.


Ами говорихме, той ги смята за нормални, по думите му, но явно в последствие осъзнава, че не е така, и казва, че било шега, глупост и т.н.

Но ето, че тези изблици си остават:

*умишлено му скривам името!

[21.11.2010 г. 14:10:27] Той каза: be are umirai tam :D

и това е един от най-милите примери, просто не искам да показвам псувните обидите и т.н. и това е само понякога!!!!!!!


Не е постоянното му държание!

След две чудесни вечери снощи и онази вечер (наистина прекрасни) след като правихме любов лежейки в леглото започна да ми разказва за много сладка негова колежка, все едно съм му някой от приятелите...точно на това може би не трябва да отдавам такова внимание, може би е незначително...


преди около две седмици малко се сдърпахме, после спря да ми обелва и дума най накрая след като се прибра скъса с мен с смс, аз на свой ред промнеих семейното си положение във фейсбук на необвързана и той побесня, то бяха псувни, обиди и какво ли не, после се успокои, започна да ме пита защо така окончателно съм приключила всичко, защо не съм се борила за него и т.н. а аз вече 10 месеца се боря за тази връзка, какво ли не направих и .... явно нищо....


Държи се като луд, заяжда се без причина, обижда, после когато сме заедно е мил и добър все едно нищо не е било....

Възможно ли е да е лошо влияние от някъде?

Помогнете ми, хем стои и ми казва че ме обича, а аз го виждам в очите му, хем прави тези други неща.... какво става в главата му??
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2863

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Сря Ное 24, 2010 9:07 pm

Това определено не ми прилича на "обич". Доста е грубо това което ти е казал... И ми се вижда много удобно така... излива си гнева върху теб и после започва да съжалява и мрън мрън...

Иначе възможно е да е всичко, може да е лошо влияние, може да са проблеми... и какво ли не... Но аз също поддържам тезата, че вие не се познавате и просто е дошъл момента в който той си е показал рогцата както се казва. За повечето влюбени лошите черти на характера остават на заден план... пърхат ни пеперудки в стомаха, изчервяваме се при мисълта за Него/Нея и т.н. Но идва един момент в който проглеждаме. И вече ние решаваме дали ще приемем лошите черти на човека до себе си или не.

Ти самата виждаш ли бъдеще в тази връзка?

Наистина не знам как бихме могли да ти помогнем в случая... Може би трябва да си дадеш сметка за месеците които сте изкарали заедно... дали са оправдали очакванията ти. Най-елементарното нещо е да хванеш един химикал и да запишеш нещата които са положителни във вашата връзка, да наишеш и отрицателните отсреща и да теглиш кантара.

Проблемът е, че явно при вас липсва и диалогът... и от това което си споделила разбирам, че той е човекът който негодува срещу това да разговаряте за ВАС...


Иначе... за мен като жена е недопустимо мъж да ме обижда по този начиш, да бъде толкова груб и после да си мисли, че с един смс в който е написал "Обичам те" ще изкупи всичко и че може да си прави каквото пожелае... и знае, че после ще е извинен. Като жена... не бих го позволила... Защото думите са си просто думи когато не са подплатени с някакво действие.

Искрено се надявам да успееш да стигнеш до някакво решение. Най-важното е да се чувстваш добре, и щастлива в хармония със себе си... тръгни оттам ако трябва.
За мен лично физическото насилие и този тип насилие с думи си приличат много...

Поздрави и успех! Дръж ни в течение с развитието!
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

Just_a_girl

Мнения

5

Регистриран на

Пет Окт 22, 2010 11:21 am

Мнениеот Just_a_girl » Чет Ное 25, 2010 9:48 am

Ами точно обич е, разберете, той е някак на моменти,аз за това и си задавам въпроса относно това заболяване, защото както може да е най-милия човек на света, човека в чиито поглед няма друго освен искрена любов, така и може след малко да се обърне точно в обратното, все едно две личности се борят в него, две противоположности. Но все пак най-голямото ми опасение си остава влиянието от външни фактори, когато не комуникира с онова момче, колегата му, е чудесен, но когато започнат да си говорят било то по фейсбук, скайп телефон или имат лекции заедно, той става пак чудовището.
А и не си е показал рогата, говорих и с негови приятели, които също са потресени от държанието му, не е бил такъв преди и те мислят, че въпросният колега му влияе зле, защото той самия е такъв.
А относно разговорите свързани с нас...възползвах се онази вечер и поговорихме малко. Започнах с това, че ми беше казал за негова колежка, цитирам "Тя е толкова някаква сладичка и срамежлива и е много забавно, всеки път, когато минем покрай форнетите тя 'Уффф не мога ще си взема' хахах много някаква миличка и готина" и т.н. и т.н. казах му как това е адски неприятно и че страшно много ме е подразнило, да си мери приказките, за да не започвам аз, обяснението му беше, че тя му напомня за наша обща приятелка, от приятелско семейство, която има подобно държание и начин на говорене, за това и бил симпатизирал на колежката му. Ок, тук постигнахме малък напредък.
След което той ми каза "Ти нали никога, при никакви обстоятелства не би ми изневерила?" въпрос при, който останах втрещена, защото аз наистина не бих го направила!!! Аз го попитах "Странно е, че ме питаш, ти би ли го направил???" отговора му беше "Не не не, аз не искам да го направя!!!" ок, отговора му ми беше добре дошъл за следващия ми въпрос: "При положение, че аз съм първата и съответно единствената жена с която си правил секс, не искаш ли да опиташ с друга?" и той каза "Не искам, любопитно ми е, да, как би било с друга, но не искам да го направя, не за това съм с теб, не за това имаме връзка в крайна сметка!" аз му казах, че бих му позволила да го направи с друга, ей така да види как е, но ме е страх, че може да се влюби в друга и за това няма да му го позволя. В отговор той каза "Няма как да стане! Значи първо мислил съм много пъти по въпроса и не мисля, че с друга ще ми е хубаво, с теб е сякаш сме създадени един за друг и не само по отношение на секса, всичко просто и за това и няма как да ми е хубаво с друга" аз му казах, че не е хубаво да мисли по този начин, защото когато някой ден има друга приятелка не може да се връща при мен само за секс, не трябва да си настройва така психиката. Дори и в случая да изглежда малко смешно физиономията му не мога да опиша по друг начин освен :shock: и последвалите думи бяха "Каза го все едно ще се разделим!" и на мен ми е ясно, че така прозвуча, но съдейки по държанието му, трябва да го държа поне малко в напрежение, отговорих му "Ами, очакваш цял живот да си само с мен ли??" последва същата физиономия от негова страна. А също и когато говорехме за опита с друга жена, да опита секс с друга той каза "Единственото на което съм склонен е да се разделим за един ден, да из*укам някоя и после да се съберем, но НЕ и докато съм с теб, няма, не искам просто, разбери!!!!!"
Вчера пак бяхме така на кантар, ту добър, ту лош, но аз сякаш свикнах с това положение и вече не ми прави впечатление, просто не обърщам такова внимание, както знам, че може да е страхотен, знам също, че не бива да се радвам на това, защото след 15 минути може да обърне в обратната посока. Просто забелязвам, че нещата вървят на по-добре и някак имам предчувствието, че ще се оправят, не знам как и защо го мисля, но така мисля. Преди, когато пуснах темата, нямаше и тези добри периоди, в смисъл имаше ги, но съвсем дребни нещица за кратко, малки неща за които се хващах да ме крепят.

Понякога си мисля дали проблема не е в мен? В смисъл, от най-дребните шеги и незначителни неща, аз започвам едно мислене, блъскане на главата,тормозене, какво може да значи това, какво ли е имал предвид и накрая се оказва, че е просто шега или не е имало скрит смисъл, а всичко си е така както е! Просто мисля, че ме е налегнала една депресия, слаба, но достатъчна, че да ме тормози, не съм се забавлявала истински от страшно много време, просто не съм се чувствала добре. Съответно аз с негативното ми мислене и внушаване на разни неща, правене "от мухата слон" дразня и него, плюс цялото му напрежение покрай университета намира за удобно да си го изкара на мен.
Ние жените имаме едни такива типични черти (поне повечето от нас) да търсим скрит смисъл във всяко едно действие от страна на любимия, да правим от мухата слон (както казах по-горе), да се тормозим (себе си и половинката си) за незначителни нещица, които обаче в нашите очи изглеждат, все едно е дошъл края на света. С много мои приятелки съм говорила и те са по същия начин...


Ами за сега е това, ще пиша пак при някаква промяна :wink:



edit: Пропуснах малка подробност, която може би е от значение. Стана нещо на въпрос относно заглеждането по други жени, това, което той каза "Да, не отричам заглеждам се, когато видя красиво момиче,но единственото, което ми минава през ума е как бих я чу*ал, което пък веднага е последвано от това, че всъщност не бих го направл, защото знам, че си имам приятелка, която обичам и на която вярвам и не си заслужава да го направя с друга, съответно въпросното красиво момиче, минава и отминава без да има каквото и да било значение"


edit 2: ох само се присещам за някакви неща. част от това, което аз приемам като странно и хладно държание, той приема като нов етап от връзката. Задавм въпроса: "Ти знаеш ли от кога не си ми пращал смс?? Преди ми пращаше и когато се събудех сутрин и го видех, и деня ми започваше по-добре." и той казва "Ами да, одавна не съм ти писал нищо хубаво май....но просто тези лигавщини, които бяха в началото смс-и нон стоп, лигавене и т.н. според мен им отмина времето, преминахме на друг етап от връзката, който е по сериозен и тези неща ми се струват излишни....." депресивното ми състояние от последно време за което споменах, сега обаче ми вкарва какви ли не мисли в главата....
Аватар
User

pandachina

Мнения

145

Регистриран на

Сря Окт 25, 2006 1:41 pm

Местоположение

София

Мнениеот pandachina » Чет Ное 25, 2010 12:03 pm

Здравей!
Първо - в никакъв случай не обвинявай себе си, не си мисли, че ти преувеличаваш нещата и т.н. Това НЕ Е ВЯРНО. Неговото поведение наистина не е нормално, от разказа ти ми се струва, че той самият е много объркан. Явно сам не знае какво точно чувства към теб. Точно както казваш, сякаш в него се борят две лица - доброто и злото. Сигурно това е породено до някаква степен от факта, че до сега не е бил с друга жена. Явно му се иска да разбере какво е усещането да бъде с друга и това е нормално. Но в следващият момент се сеща за теб и любовта ви и се обърква - не знае кое да избере - любимата жена, с която е щастлив или друга жена, с която няма представа как ще се чувства и която може да означава край на една сигурна връзка. Най-правилната тактика според мен е това, което и ти самата правиш - откровени разговори и много търпение. Под "много търпение" нямам предвид да преглъщаш гневните му изблици, а да му обясниш спокойно, че в момента той явно е изнервен, не е в състояние да говори нормално и думите му те нараняват. Кажи му, че не би искала да му отговаряш със същото, затова е най-добре и двамата да се успокоите преди да продължите разговора. Ако трябва прекратете срещата за момента, вижте се по-късно или на другия ден, когато вече е по-спокоен. Обясни му, че би желала да му помогнеш, ако има някакъв проблем, който таи в себе си и го прикани да сподели с теб. На твое място, ако наистина държа на този човек, бих му дала свободата да бъде с друга жена, за да види как е, но ще му обясня, че го правя защото много го обичам и не искам да го държа насила до себе си. Ако и той държи на мен, ще останем заедно, но ако предпочита да опита с друга - изборът е негов и оттук нататък сме само приятели. Само казвам как бих постъпила аз. Не ти казвам да направиш същото. В поста си просто изреждам мислите, които ми идват, когато чета твоите постове. ИЗБОРЪТ Е ИЗЦЯЛО ТВОЙ. Ние тук можем само да изказваме мнение, а не да дирижираме поведението ти.
Дръж ни в течение. Желая ти успех и щастие, независимо как се развият нещата.
:wink:
RANDOM_AVATAR
User

Just_a_girl

Мнения

5

Регистриран на

Пет Окт 22, 2010 11:21 am

Мнениеот Just_a_girl » Чет Ное 25, 2010 1:09 pm

Не, аз не че се обвинявам, по-скоро ми стана интересно, защото аз си усещам, знам, че съм в депресия, но нали има нещо такова, като "Трябва да мислим позитивно, за да ни се случват хубави неща", а аз съответно в депресивното си състояние няма как да мисля позитивно, трудно е.
Но и си имам своята вина, знам я и я признавам, не отричам, имах същото държание към него преди, не щадях чувствата му, хиляди пъти му казах, че това е края между нас и то за абсолютна глупост, обиждах го, вдигах скандал за най-най-малкото нещо, държах се с него така, все едно не е човек и няма чувства, които наранявам...Това е моята грешка знам я и се опитвам да я поправя, ако пък не мога, поне да я изкупя.

Да, само това остава, търпението, с разговорите е малко по-трудно, не насилвам нещата с тях, лека по лека, малко по малко говорим. Прави ми впечатление, че колкото повече говорим, толкова по добре ни вървят нещата, но проблема е, че за него си той си е прав...а дори и да не е, не го признава, например : обижда ме, когато се усети, че не бива така, започва да обяснява как това било "дебилщина" (както той сами казва) глупости, незначителни...

Да и аз трябва да говоря доста спокойно, защото аз изключително лесно се паля, много лесно, но в последно време се уча да си сдържам нервите, защото в повечто случаи казвам много и силни и обидни думи, тежки неща, за които после съжалявам. За това и двамата трябва да поработим над поведението си, аз както казах вече осъзнах моите грешки и се старая да си изкъпя вината, той също ще осъзнае неговите. Просто го знам!!! Колкото и нелепо да ви звучи, имам сравнително силно развито шесто чувство, което ми помага и ми е помагало много пъти в този живот и за това знам, нещата ще се оправят, дано само не е много късно!!!


Ами, pandachina, реално погледнато на няколко пъти му давах свободата и му предлагах да го направи, дори исках да му изпълня "мечтата на всеки мъж" - тройка с две жени и той ми отказва, думите му относно тройката бяха "Не! В никакъв случай, аз съм на сериозно с теб, не, това някак...не не не, не става!!!!" и знам защо, защото знае, че в тази ситуация, той трябва да целува, докосва и така нататък друга жена, нещо, което ще ме нарани страшно много, въпреки, че аз съм го предложила, това ще ме съсипе, и той не иска да ми го причини.
Дори, знаеш ли, разделихме се за малко (като казвам 'малко' имам предвид няколко часа хаха) той беше инициатор на 'събитието' в момента в който промених семейното си положение на "необвързана" той откачи, побесня, то не бяха псувни, не бяха обиди, най-долни обиди...след като отказах да търпя това, затваряйки му телефона, той се успокои, съжали за това, което е казал, мисля, че бях писала по-нагоре.
То е ясно, ако не искаше да е с мен, нямаше да се съберем тогава

Мерси на всички за помощта, при новини ще пиша ;)

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron