Вдъхновение

Има дни, в които не върви...

Модератори: brazilka, mimz

RANDOM_AVATAR
User

Кристина

Мнения

8

Регистриран на

Вто Юни 24, 2008 2:45 am

Вдъхновение

Мнениеот Кристина » Вто Юни 24, 2008 3:06 am

На 20 съм. Няма да звуча толкова крайно ( "Вие сте ми последната надежда" и т.н.), но ще бъда докрай открита - отчаяна съм. Някъде изгубих своето вдъхновение ( принципно това въведение става много добре за някой холивудски филм, но порсто така се чувствам). Имам верни прители, имам своите малки мигове на щастие и т.н., но без вдъхновение...малко е трудно да го опиша. Мотивацията за каквото и да е ( разбира се изключвам хладилника) - изчезна. Целите ми се размиват, желанието ми да пиша стихове, да рисувам, да фантазирам идиотски неща, да вярвам дори понякога - всичко това го загубих. Сега е 3 :51 часа през нощта, а аз какво правя? Оглеждам празния си празния хладилник( пазарувам смао преди да умра от глад) и пия чаша червено вино от 2 часа насам и пуша...много пуша. Не съм яла готвено от ...не помня от кога ( загубих напълно желанието си за готвене- за мен това е вид изкуство). Нз...какво виждам около мен? В апартамента е меко казнао бъркотия, но от най-непредставимите и ужасни, които НЕ можете да си представите. Не ми харесва, но нямам желание не само за чистене, но и да правя онези женски неща с подреждането на малки детайлчета - я покривчица, я нещо друго и т.н. Цветята ми... о боже... амин. Нямам желание да правя нищо - ако го правя се чувствам "насилена" и естесвено нищо не правя, а ако не го направя - виновна. Всякаш това е някакъв омагьосън кръг. от който не мога да се измъкна, а може би е по-лошо... нямам желание. Има ли смисъл? ( а това го мисля аз - болна от последна фаза на отчаян оптимизъм). Никой не подозира за "двойнствения" ми живот - е аз не съм го крила , нито съм била лицемерна. Просто навън съм весела и някак си се оттървавам от всички грижи. Много е дълго за обяснение, а вие едвали ще имате и това търпение, та да мина по същество.... Била съмна психолог и той накрая обобщинещо от сорта, че съм адски добра,а това е крайност и следователно определено не хубаво и рискувам да се превърна в пълен егоист. Оасявам, че ге егоизмът тропа доста настоятелно на моята врата, но аз се боря ( и аз нз за какво)
Причините за всичко това са може би много - от малка съм дете на реазведени родители, често са предавали доверието ми, имам сестра ( няма да коментирам само ще кажа - за съжаление), била съм подложена на психически тормоз от майка ми, но сега се разбирам перфектно, а наскоро приключих връзката с моя пр ( 2-3 г) - първата ми сериозна, но това въобще не е проблем - аз скъсах с него и нито се сещам за него, нито нещо ми тежи. Но сега самотата ме убива. Нз какво да ви кажа. Моля ви само за едно - моля ви дайте ми някой РЕАЛЕН И ЯСЕН съвет,а не красиви думи

Искрено ви благодаря
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Вто Юни 24, 2008 8:09 am

Здравей, Кристина! Аз искам да те питам как минава денят ти, този навън? С какво се занимаваш, много ли се уморяваш?
Идеята ми е да започнеш нещо ново, ако ти остава време да започнеш да бягаш в парка/да се запишеш на някакъв колективен спорт/на курс по изящни изкуства/по готварство... Намери си занимание, което да те развлича и дори да си вкъщи, да не бъдеш само привидно весела, а да си намериш нова среда за изява, да разпускаш чрез спорт, така разпуска не само тялото, но и душата; и не се самообвинявай в никакъв случай - бъркотията у вас не е по-важна от бъркотията в душата ти и е много важно втората да бъде оправена. Може би няма да стане бързо, но е важно да започнеш съвсем скоро, така резултатът ще дойде по-бързо.
Не можах да разбера за психолога, при когото си ходила как ти е помогнал, но защо не отидеш при някой друг? Тормозът в семейството е много сериозен проблем, който явно има последици и след като го осъзнаеш пак е трудно да го преодолееш, разпитай и потърси добър психолог в твоя град и дано да ти помогне. :)
Това са моите две предложения, които ми хрумват, когато чета поста ти. Желая ти много сила, воля и по-скорошен успех, и не забравяй да пишеш тук как върви :)
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

Кристина

Мнения

8

Регистриран на

Вто Юни 24, 2008 2:45 am

Мнениеот Кристина » Вто Юни 24, 2008 10:57 am

Малко странно, но ако изляза не ми се прибира, а като съм вкъщи - не ми се излиза. Винаги има с какво да се забавлям - не само кафета и дискотеки - някой път ще отидем с колежки в парка да разходим нечие куче. друг път дружно се забавляваме дори в библиотеката, но в интерес на истината нямам свое хоби или лично занимание от 5 години. Просто загубих интерес - като малка бях невероятно активно дете - на 7 г с енаучих да играя шах и белот ( а дори не можех да пиша), после се запона - плуване, футбол, баскатебол, тенис на маса и т.н Имам интересен към всеки спорт, но изведнъж той изчезна - просто достигнах своите върхове (стаигнах до почти до републиканско по тенис на маса и шахмат....едновременно.) Тръпката изчезна, а заедно с нея и желанието. Исках да се осъвършенствам в други области, но нз... или вече нямах това желание или нищо не беше толкова интересно. ( Свирила съм и на музикален инструмент 3г - не ми се отдава, нямаго "спортния хъс", няма такава тръпка) Сега специално ходя на туризъм от университета - обикаляме родината и катерим върхове. Чукарите и зеленината ми действа успокояващо, но мисля че е и друго. Това е единственото нещо, което съм започнала и съм свършила ( винаги се качвам до всеки връх,а не с еотказвам по пътя). Може би това ми носи истинското удовлетворение, но пък и нямаш избор тама в планината и просто жив умрял - вървиш. Разбирате ли ...простого няма го озни хъс, онази настървеност и инат, коетое странно при положение, че живея като за последно - искам д аопитам всичко от този живот и наистина искам да усетя пулса му! ( шегувам се ,че като стана на 70 ще си взема една доза кокаин и ще скоча с бънджи:) - няма какво да губя,а искам всичко да опитам)Но.... няма я идеята, няма го и вдъхновението. Има просто неопределена жажда за живот.
Не искам да ходя на психолог - определено не ме е страх, но за мен няма смисъл. Първо, много добре съзнавам част от проблемите си и не ми върши работа някой да ми каже заучени клишета и да ми съобщи какво ТРЯБВА да направя. Аз знам какво трябва да направя, но проблемът е че не знам КАК. И все пак дори и като разбера, а попадам в онзи "омагьосан кръг" , от които излизане няма. Нз...
Снощи си легнах в 7 без 15 ( така де - тази сутрин) - няма и няма заспиване и се скапвам, а освен това ми влияе и ужасната бъркотия и мръстотия - нямам нито сили, нито нерви за да оправям
Два са най-големите краха в моя живот, може би само тях помня защото още не съм ги преживяла - хаоса на моето "семейство" и един мъж, към които нямах никакви сексуални желания нито исках д ами бъд епросто приятел - той беше просто Муза.
Семейството ми никога не е носило някаква сигурност , нито е било опора - това са хора, с които се разминаваш в антрето. Баща ми беше безотговорен родител и не участваше в моето възспитание - е, той не участваше с нищо в моя живот. Беше зает с любовницата си, която беше с 10 г по млада от него и която заедно с майка й правеха черни магии - наясно съм с тях, защото съм виждала много неща, а и баша ми беше недекватен, нереален, отнесен, всякаш малоуемн и флегматичен. Онази направи магии на всички. Израснах с баба ми и дядо ми - учители в едно малко китно градче до 3 кл, а от 4 при майка ми и сестра ми ( отпишете баща ми - то и той не знаеше къде се намира). Толкова исках да бъда с моето "семейство"! Просто не разбирах защо ме бяха изоставили там( сега го разбирам, но тогава...)
Майка ми беше в дълбока дългогодишна депресия, а сестра ми побъркана тинейджърка. И двете ме биеха, и двете бяха арогантни, а аз ходих , виках , оплаквах се едната от другата и т.н. И те ми се оплакваха от всички. Е, това беше майка ми - пълна трагедия като личен живот, като родител, като жена. Сега положението е друго де - има си мъж ( свестен е), почна да работи от много години, а тогав астоеше по пеньоар, миришеше на пот пиеше кафета и пушеше цигари постоянно. Баща ми си има нова жена - педантична чистница, която аз лично също харесвам, но... тя е по -силна от мен и го усещам. Ако дава съвет той ще е отново вид критика или обвинения. Баща ми е отново робот - всичко се оправи, но той е просто болен работохолик. Те имат дете. Обобщено - майка ми и баща ми, гаджетата им. аз, сестра ми, полусестра ми, доведен брат ( от жената на баща ми) и доведена сестра, която все още не познавам - пълен хаос. Какво е сеге положението?
Майка ми се опитва да изкупи всички грешки. Усещам го. Съжалява. че ме потискала ( много ме обиждаше пр любимата и дума беше "кучка"), биеше и т.н. О , колко нов човек е сега, а и аз пораснах :) Споделя ми абсолщтно всичко - оценявам промяната й, разбирам я, простила съм и отдавна, но ...нанесла е много щети, които сега не знам как д аоправя
Баща ми е все същия краен работохолик. Невероятно чаровен е , ужасно забавен, но за съжаление няма деца. Има "неща, за които трябва да се грижи в три направления - здравето им, образованието и финансова помощ. Тойявно има деца - роботи
Сестра ми е с 4 г по-голяма от мен. С нея нямам АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО. Различни сме по характер, визия, разбиране за света, прители, каки в какъв тип мъже се влюбваме, цели в живота - абсолщтно всичко. За съжаление и до ден днешен си остана долна егоистична самовлюбена властна кучка ( извинявам се). Все още ме обижда, все още се налага, иска д аконтролира и моя живот, а аз не искам да имам нищо общо с нея за каквото и да било. Говори микато на дете. Потиска ме. Винаги се излага - след всяка нейна изцепка по мой адрес настъпва тишина и виждам в очите на другите колко е жалка. Но мен това не ме интересува - искам мир, спокойствие и хармония. Искам да видя какво е да имаш истиснко семейство.
Четири членно семсйтво живее в четири отделни апартамента, раздели в 2 града и всичко това подправено с още деца и нови хора в живота им ( ни)
Май мнгого се отплеснах. Съжалявам
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Вто Юни 24, 2008 11:40 am

Не искам да ходя на психолог - определено не ме е страх, но за мен няма смисъл. Първо, много добре съзнавам част от проблемите си и не ми върши работа някой да ми каже заучени клишета и да ми съобщи какво ТРЯБВА да направя. Аз знам какво трябва да направя, но проблемът е че не знам КАК. И все пак дори и като разбера, а попадам в онзи "омагьосан кръг" , от които излизане няма.



Първо искам да ти кажа, че ако НЕ съзнаваш проблемите си, то ти си за психиатър ;) В случая казваш, че ги съзнаваш, НО не намираш смисъл да ходиш на психолог защото щял да ти каже заучени фрази или клишета. Тук мога да кажа, че си много далеч от истината. И после ти реално не можеш да видиш проблема си, а ти виждаш готовият продукт от него (неговите симптоми). "Лекувайки" ги или намирайки им заместители (разбирай казвайки ще се справя, сама ще ги реша и неща в този ред на мисли тук само си подхранваш самият проблем).

И накрая ДА, не ти трябва психолог ако не си готова да работиш и да направиш нещо за да решиш проблемите си. психологът НЯМА да ти реши проблемите, нито ще ти каже КАКВО да правиш, той няма да ти оправи живота и цялата тази бъркотия която ти се случва и да чуеш от него 2-3 заучени клишета "Направи това, това и това и всичко ще е наред и целият ти живот ще се промени по мед и масло."

И в крайна сметка аз лично не мога да разбера какво искаш. Помисли си добре и ако можеш го формулирай (много е важно да напишеш какво искаш, а не какво не искаш). След това го напиши и напиши как ти смяташ да промениш живота си на това равнище, щом имаш идеи за това (пиша го защото намирам много противоречия в двата ти поста и искам да конкретизираме ситуацията)

Приятен ден от мен.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

Кристина

Мнения

8

Регистриран на

Вто Юни 24, 2008 2:45 am

Мнениеот Кристина » Вто Юни 24, 2008 12:11 pm

О, Galka, благодаря много за мнението. Много си правя, но не е лесно да се видя отстрани. Знам само, че в главата ми е пълна каша и че понякога имам нужда от подкрепа, такава която рядко съм получавала. Може просто да ми е омръзнало да се боря...знам ли. Обзела ме е някакви крайна апатия. Трябва ми само малко подкрепа, нещо, на което трябва да се облегна, да стана и да не се отказвам. Май че просто не мога да бъда сама със себе си. Нямам нито желанието сега да отида при психилог, нито финансовата възможност ( е пари винаги могат да се намерят), но и фрази като "поставяй си малки цели"ми звучат точно като клише. А аз искам да разбера - как стигнах до тази каша, искам да разбера какво не е наред, не искам някой да ми го каже, а аз" О, щом тя/той казва така - значи е така" Е, те са специалисти - естествено са прави, но за мен това ми е чужда материя - за мен става въпрос, а аз не разбирам, не виждам смисъл. Захващам се за горната фраза. Е, добре де какви малки цели?. Та аз освен ,че нямам желание, нямам и никаква идея. Как да обясня какво ми е след като е само чувство? Може да съм си сляпа и те проблемите да се трупат и трупат и накрая... е докъде стигнах. Апатия и безсмислие - нямам емоция към нещо или към някой, просто усещане. Единствената по силна емоция беше заради сестра ми, защото се скарах сутринта с нея, но е нормално след като ме заплела в някакви каши и ме заплашват, че ще ме съдят ( и това се оправи слава богу) И сега какво - нищо към никой за нищо - не се ядосвам, не обичам, не мразя.просто нищо
Аватар
User

MAD_DOGS

Ранг

Психолог

Мнения

316

Регистриран на

Вто Авг 01, 2006 5:43 pm

Местоположение

ВАРНА

Мнениеот MAD_DOGS » Вто Юни 24, 2008 8:05 pm

За съжалени както много други си попаднала на менте психолог които не само те е разочаровал с клишетата си но и е навредил на психиката ти и на професионалното ни съсловие като цяло. Към проблемът ти е подходено неправилно и погрешно което може би е влошило състоянието ти. В един форум немога да кажа нищо повече защото се опирам единствено и само на казаното от теб. Мисля че включването ти в групова психотерапия е ключът към разрешаването на твоят проблем но.... проблемът е че такива групи се сформират трудно и почти няма колега които да се занимава с това. Съжалявам че немога да те насоча към някои които да ти помогне.
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.
Аватар
User

nofearinc

Мнения

10

Регистриран на

Нед Юни 15, 2008 7:33 am

Местоположение

София

Мнениеот nofearinc » Вто Юни 24, 2008 11:45 pm

Не зная колко време прекарваш вкъщи, но очевидно семейният контакт те изцежда и те зарежда с негативни емоции. Като 'дете на разведени родители' ми е известно какво е усещането и какви емоции се предават от това. За съжаление, случва се - и ние, като истински хора, трябва да се преборим с това. Личното ми лекарство и моят изход от доста сходна на теб ситуация е напълно натовареното ми ежедневие - почти всеки работен ден (а и повечето почивни) съм от ранни зори до късна вечер навън - учене, работа, свирене, спорт, приятели. С баща ми се чувам 2-3 пъти в годината, с майка ми се разбираме доста добре, но когато останем по-дълго насаме и започват конфликти (сменях фирмата и бях вкъщи месец и нещо, при което редовно напрежението ескалираше и ме изтощаваше). Така че бих ти препоръчал да пробваш този медикамент - силна заетост край много хора, евентуално това би могло да те зареди с енергия, да те мобилизира и мотивира.
Love all, trust a few, do wrong to none.
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Сря Юни 25, 2008 8:07 am

Много е хубаво, че си била дейно дете, но не смятам, че за 15-20 години енергията се изчерпва (въобще ако няма някакви сериозни причини тя може да си остане и до старини) и не смятам, че след като като малка си ходила на всичко, умеела си доста игри и т.н., сега трябва да си изтощена и изстискана от всичко, не виждам това да е причината :) Има една приказка "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог" :) Дали вярваш или не в Бог в момента няма значение де, аз просто използвам поговорката, за да ти кажа, че ти си тази, която трябва да прояви сила и да се стегне и да започне нещо, така ще си помогнеш и може би ще се оправят нещата. Насили се малко, купи си 2-3 препарата за миене на под/прозорци и т.н., сложи една престилка и едни домакински ръкавици, и се развихри вкъщи, пусни си някаква динамична музика и започни да се усмихваш насила докато си сама у вас, така трябва да ти стане весело, да се мотивираш и да свършиш всичко (четох някъде за този метод, но не помня вече къде), като си оправиш бъркотията вкъщи, би трябвало да се чувстваш поне малко по-добре, а и ще си доволна от свършеното и ще ти е приятно да стоиш сред хубава обстановка. :P Освен това ще си достатъчно уморена и ще спиш като бебе :) И съответно за други дейности пак се мотивирай сама, всъщност не знам дали си си отговорила на въпроса какво искаш, но ако започнеш нещо ново постепенно сигурно ще станеш отново енергични човек, който си била :)
Ами така мисля аз за дейностите; не е хубаво да нямаш енергия за нищо, затова и те съветвам сама да пробваш да си я създадеш; и другото, което ми идва на ум, но специалистите тук ще могат да кажат - може би при теб се касае за хронична депресия? Симптомите ми приличат на нея... поне доколкото ги знам. ?
Успех отново ти желая !!!
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

Кристина

Мнения

8

Регистриран на

Вто Юни 24, 2008 2:45 am

Мнениеот Кристина » Чет Юли 03, 2008 1:46 pm

Надявах се тук да намеря някой, който да ми помогне ( е, разбира се не д ами реши проблемите). Някой , който поне д ами даде някаква насока. Оффф...Сега излиза, че всичкото това може да една депресия..... Няма значение. Сега баща ми ми дойде на гости. От 5 дни не съм спала ( имах адски тежък изпит) и общо взето живях с 3 колежки вкъщи. Сътворихме истинска бъркотия ( преди това оправох всичко - изхвърлих 11 малки чувалчета с боклук.... дълга история, но се взех в ръце). Сега баща ми влезе и завари всичко"сътворено" от нас за 5 дни. Каза, че ми взимал ключовете на апартамента, давал го под наем и съм заминавала в студентки град. Честно казано - все ми е тая и без това едвам гледам - имам ужасен кръвоизлив от 3 дни и ми толкова лошо, че единственото нещо, което искам е да дишам. Предостатъчно ми е. Какъв парадокс само... Засрамих се в какво живея, стегнах се изчистих всичко, взех си всички изпити, реших 1-2 проблема, стоящи от доста време и сега пак ме потъпква някой. Ок, доказа, че е властен, доказа че е повече, доказа, ч еможе д аме мачка и какво сега? Щял да ми проверява гардероба дали и той бил опраен като идвал " после на проверка". Това е толкова нелепо, че нямам думи.... Аз имам толкова отговорнисти в университета, винаги измислям рационални решения на проблемите, заскужила съм си уважението на толкова много колеги и съм спечелила сумпатиите на всички преподаватели с моите усилия и упоритост, а се чувствам като едно... нищо. Някои хора явно умеят да мачкат. Еми дано поне той се чувства по-добре от това, че се доказал. Иначе не сме се виждали от 2 месеца,а допри не попита как съм и какво правя. Най-малкото трябваше да се учуди защо спя толкова късно. Той просто влезе да види дали има някакъв проблем, още аварии ( имах много такива) в апртамента... Неговите работници пита как са и си говори с тях, а аз явно съм.....нещо. Ама какво точно "Нещо" в неговия живот - кой знае.... Нз как става, но винаги съм успявала да раграничавам личния живот от "служебния". Там, където имам отговорности свързани с моето образование , разбитие, с други хора, с организация - всичко е ок. Но стане ли въпро за личния ми живот - кръгла нула. Появявал се проблеми, дълбаят, дълбаят, заривам ги с отговорности в университета примерно и изведнъж - бам! Край стигам от високото дъното и оттам няма измъкване, защото стигне лис е дотам нито имам желание да се измъкна, нито имам за какво да се хвана. Определено не съм лидер, но съм много силен и оптимистичен човек - който ме е потърсил за съвет, никога не само , че не съм отказвала, но и винаги съм намирала решение. Но опре ли до мен... край. Явно е вярна поговорката , че обущаря ходи винаги със скъсани обувки.
Оффф какво да правя? Кой да питам? Кой да ми погне? Какво ми има?
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Чет Юли 03, 2008 2:34 pm

Ами тук ти се дадоха много насоки. Друг е въпросът, че понеже не ти харесват явно едва ли ще направиш нещо от нещата които ти казахме. Аз продължавам да държа на своето, че би било добре да посетиш психолог...

Погледни го от тази гледна точка... когато те заболи гърлото отиваш да ти изпишат хапчета за гърло, когато си болна ходиш на лекар... лекуваш се... сега душата ти има нужда от някой който да й помогне... посети психолог.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
Аватар
User

патилан420

Мнения

198

Регистриран на

Пон Апр 30, 2007 12:18 am

Мнениеот патилан420 » Съб Юли 05, 2008 9:46 am

не им се връзвай на страшките, Криси! Всеки луд пробутва своя номер тука.(мен ако питаш, някои от тях са за психиатър, ама това е без зна4ение в слу4ая)
"като те заболи гърлото"- пиеш 4ай от бял равнец, никви доктори!

обикаляме родината и катерим върхове. Чукарите и зеленината ми действа успокояващо, но мисля че е и друго. Това е единственото нещо, което съм започнала и съм свършила ( винаги се качвам до всеки връх,а не с еотказвам по пътя). Може би това ми носи истинското удовлетворение, но пък и нямаш избор тама в планината и просто жив умрял - вървиш. Разбирате ли ...простого няма го озни хъс, онази настървеност и инат, коетое странно при положение, че живея като за последно - искам д аопитам всичко от този живот и наистина и

Това е нещото, дето помага във всякакви ситуации, в Планината 4овек наистина прави редица преоценки и остава само смисленото и стойностното. Няма да се уморя да повтарям, 4е проблемите в главата ан съвременния 4овек произти4ат от изкуствената среда, в която се е затворил да живее.
Поздравления за бънджито, пожелавам ти да опиташ, струва си, тръпката е "до Бога" дето се вика, не мога а ти я опиша в прав текст, ще пробвам в преплетен:
Смъртта - Отвъдна Форма на Живота,
последен коректив на всеки филм -
обичам да я търся във високото,

В дълбокото, в свещените треви,
докосвам се до Нея и Танцуваме
Танца "Живот" и в Него ЗаЕдно Учим се,

та всеки път да бъдем "По-Добри"
по Пътя от "Тамас" към "Кришна-Лока"
Любов Вселенска в Нас да се роди.

Куража в нас намираме да Скочим
насън, наяве или в някой "трип"
отвъд познатото за нас... и Да Започнем

Да Бъдем Истински Докрай... във Всеки Миг,
съставен от безбройно малки порцийки
Копнеж, Любов, Кураж и ВДъхНовЕНие.

Тренираме "умиране" в "Свободен Стил".


Дано съм ти бил от полза,
Мир, Любов, Единство, Кураж и Освобождение!
Изображение
п.с.
"Поне за туй да взимаше заплата!..." -
Мърмори майка пак след своя син.
"И днес ли пак ще си трошиш главата!?" -
Претръпнала, жена гълчи любим...

А той мълчи. С усмивка тъй позната
посочва изкривен, ръждясал клин -
като трофей, окичен на стената -
и тръгва пак в зори, неумолим...

Екстремната Магия на Скалата -
Орисва ни тя с "кик-адреналин",
да търсим ежедневно чак до гроба си -
"Отвъд" да минем, начинът Един -
е да строшим
.................. понятието
.................................. "Възможно"...
Бариерите в Ума си да строшим,
да плюнем на Съдбата си пред Бога,
в ръце да Я поемем сам-сами -
решили се на "Пробвам дали Мога!",
"Дали все още Искам Да Съм Жив?",
"Дали Светът Различен Е От Горе?",
от "На Ръба" между скала и Небосвода,
дали не Е
.................Космически
................................. Красив?

Или различността сами я носим -
навсякъде, където сме били?

Където Отговор Били Сме, не въпроса:
"А може би възможно Е, нали?"...


Изображение
Светът се разпростира дотам, докъдето стига куража

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt