Някога разминавали ли сте се на косъм от смъртта?

Има дни, в които не върви...

Модератори: brazilka, mimz

RANDOM_AVATAR
User

Роси

Мнения

157

Регистриран на

Нед Авг 10, 2008 8:49 pm

Някога разминавали ли сте се на косъм от смъртта?

Мнениеот Роси » Нед Авг 24, 2008 9:36 am

Някога размивали ли сте се на косъм от смъртта? и ако е така какво почувствахте?
Аватар
User

MAD_DOGS

Ранг

Психолог

Мнения

316

Регистриран на

Вто Авг 01, 2006 5:43 pm

Местоположение

ВАРНА

Мнениеот MAD_DOGS » Нед Авг 24, 2008 6:06 pm

Първо ще трябва да дифинираш какво означава на "косъм" за да знаем дали това които ни е възприемамае като разминаване със смърта е точно това което те интересува.Но като цяло отговорът е да и то на няколко пъти ,а коквж сэм почувствал ми честно казано нищо просто беше странно и интересно (поне аз така виждам нещата сега)
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.
RANDOM_AVATAR
User

Роси

Мнения

157

Регистриран на

Нед Авг 10, 2008 8:49 pm

Мнениеот Роси » Нед Авг 24, 2008 6:52 pm

като казвам " на косъм" имам предвид за съвмем малко време( минута, секунда, стотна...) а щом ти е било странно и интересно значи имаш голям кураж, щом не си се уплашил
Аз лично съм се разминавала 2 пъти от катастрофа и 3 пъти от удавяне ( ама последния път беше най-страшно :( )
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Пон Авг 25, 2008 9:48 am

Аз мисля, че повечето, дори да кажа всички хора, все някога са били на косъм от смъртта... Е, някои направо са си умирали, ама така или иначе във всеки човешки живот има поне един/няколко момента, в които си "на косъм", но все пак оцеляваш... до момента, в който сетният ти час идва и наистина, дори да не е толкова страшно, както когато си "оттървал кожата" - просто си умираш, какво да се прави - всеки си има определени дни на този свят и в един момент свършват. :(
Аз също съм била с единия крак извън белия свят, даже няколко пъти. 2 пъти заради болестно състояние - признавам си, тогава въобще не съм съзнавала колко е сериозно, било е когато съм била на 6, а после на 12 години, и двата пъти е било много сериозно и само семейството ми знае какво му е било, докато съм лежала в болницата. Така че тези моменти за мен не са били кой знае какво, вече почти съм ги забравила... Но и двата пъти ми е спирало дишането и нищо не е било сигурно... Когато бях на 9 пък, в училище ме смаза един огромен гардероб. Ако не му се бяха отворили вратите (като по чудо, защото иначе много трудно се отваряха!) щях да си замина. За щастие, разминах се само с охлузвания по врата и изкривяване на гръбнака. :roll:
Имало е и други случки, но сега не се сещам. Но когато и да е ставало - в самия момент не знам как съм се чувствала, за какво съм мислила... те тези лошите неща стават за един миг. Мисленето е главно след това - когато осъзнаваш какъв късмет си имал и колко уязвим и малък е човек в този свят :roll:
Изображение
Аватар
User

Teo

Мнения

633

Регистриран на

Чет Май 03, 2007 10:43 pm

Местоположение

Варна

Мнениеот Teo » Сря Сеп 03, 2008 8:12 pm

Да.....само и единствено тогава ме е било страх за живота ми...не от болка или неприятности, а за живота ми - повярвайте, има разлика. На операционната маса живота ми мина като на лента и ме хвана яд за всички неща, които не съм направил...от тогава насам много се промених - живея повече за настоящето и си правя плановете в близко бъдеще време, а не в "някой ден ще....". Колкото и да обяснявам - докато не го преживееш няма да разбереш....не го пожелавам на никой, въпреки че само тогава, според мен, човек може да разбере колко е ценен живота му!
Прави к'вот трябва пък да става к'вот ще!!!
Трабант клуб Варна - http://www.snimka.bg/album.php?album_id=185081
Аватар
User

brazilka

Ранг

Moderator

Мнения

1312

Регистриран на

Чет Сеп 21, 2006 9:53 am

Мнениеот brazilka » Чет Сеп 04, 2008 9:04 am

Споделям мнението на Смити, че малко или много всеки е бил на косъм от смъртта. И на мен ми се е случвало няколко пъти, но не съм изпитвала страх, а отегчение. Мразя да съм в положение, в което не знам какво става и ако се умира - да се свършва, ако се живее, да се живее. Нямала съм нещо такова с минаване на живота на лента, светлина в тунела и т.н.
Аватар
User

meysy

Мнения

112

Регистриран на

Сря Юли 09, 2008 1:26 pm

Местоположение

София

Мнениеот meysy » Чет Сеп 04, 2008 1:56 pm

Когато бях на 6-7 години, реших с детския си акъл да се кача на покрива на една от стопанските сгради в двора на бабината къща на село. Оставаше ми само да покача и втория си крак на покрива, но се подхлъзнах и паднах. Не помня усещането. Нищо не помня. Само помня баба как уплашено започна да тича към мен и колко странно изглеждаше лицето й, надвесено над мен. Гласът й ми звучеше далечен и после си спомням, че се събудих в леглото. Нищо ми нямаше, като по чудо. Леки охлузвания само и загуба на съзнание, но лекарят е казал, че мога да си остана в къщи на легло само няколко дни. Баба постоянно след това благодареше на господ, че не съм си счупила гръбнака или врата, изобщо, че сам останала жива. А аз не го възприемах толкова фатално, може би защото бях дете и не разбирах много, но за мен си беше обикновено падане.
<Най-голямата победа е да победиш себе си!>
Аватар
User

pandachina

Мнения

145

Регистриран на

Сря Окт 25, 2006 1:41 pm

Местоположение

София

Мнениеот pandachina » Пет Сеп 05, 2008 8:42 am

Лятната ваканция след първи клас си спомням, че бях доста болна - повръщане, разстройство, не можех да се изправя дори седнала в леглото и мама казва, че съм припадала на няколко пъти. Тогава в поликлиниката са й казали да ме откара в болница, за да не умра. Оказало се е обикновено разстройство с повръщане, но педиатърката не ме е лекувала като хората и затова съм се обезводнила до степен загуба на съзнание. Оправих се бързо, но наистина е имало опасност за живот ми, ако не са ме приели в болница. Та това си е чисто лекарска грешка, но е можело да коства нещо повече. Нямам обаче спомен за по-особено усещане, освен това, което казва и Мейси - гласовете и лицата на хората изглеждаха далечни и ги чувах като ехо, но не ги виждах над мен, а някак отстрани.

Иначе брат ми си имаше едно сериозно преживяване на кома и почти смърт, след като падна в една шахта преди години. После разказваше, че с приятелчето си, с което паднаха заедно, били тръгнали към изхода - имало светлина, много ярка и знаели, че трябва да вървят натам. Но в действителност в тази шахта нямаше коридори и светлини, защото беше под гъсти дървета и бърза помощ е открила децата така, както са паднали да си лежат в безсъзнание под земята
.
Аватар
User

Ваня

Мнения

50

Регистриран на

Съб Дек 06, 2008 1:32 pm

Мнениеот Ваня » Съб Дек 06, 2008 5:26 pm

Дам,случи ми се тази година през пролетта.От алкохолно натравяне колабирах и щях да умла.Докторите казаха,че са щели да ме изтърват.
като се събудих и се чувствах като стъписана.изпитвах неуписуема вина,защото бях изпила 2. и нещо промила алкохол.Сега не пия вече за щастие.
Животът е това,което се случва докато кроим планове за бъдещето!

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron