Смърт на обичан човек и чувство на вина

Има дни, в които не върви...

Модератори: brazilka, mimz

RANDOM_AVATAR
User

nif

Мнения

2

Регистриран на

Вто Май 25, 2010 5:10 pm

Местоположение

София

Смърт на обичан човек и чувство на вина

Мнениеот nif » Вто Май 25, 2010 6:03 pm

Здравейте, изчетох много статии в нета , но не намерих нищо, което да ми помогне. Случи ми се като гръм от ясно небе - почина мъжът, когото обичам от 20 години, бащата на детето ми. Имахме трудна връзка, не живеехме заедно, но не защото не се обичахме. За мен това беше моят мъж, моята мечта, моето вдъхновение, любовта на живота ми...И съм щастлива, че през последните три години успявах да му го кажа и покажа...Той не беше идеален, но това няма нищо общо, защото и аз не бях...Правех си планове за нас. Исках да остареем заедно. Изяснявахме си за кой ли път отношенията. И в един момент на отчаяние аз му казах през сълзи, че колкото и да го обичам, нашите отношения ще се променят, защото не мога повече да живея с отсъствието му и с неангажираността му към мен и детето ни. Обясних му, че душата зверски ме боли, че не го правя, за да му е гадно на него, а за да спася себе си, защото чувствам, че гневът и неудовлетворението ми към мен самата ще се превърнат в някоя болест за мен...ит.н. Исках да се променя, за да променя неговото отношение към нас, да осмисли колко сме ценни за него и да направи крачка в правилната посока. Разделихме се, аз не му звънях, а той след броени дни е влязъл в болница, лежал е 40 дни там, поставили са му много тежка диагноза и е издъхнал, мислейки, че е изоставен без да можем да се простим...Погребали са го законните му роднини, а аз разбрах седмица по - късно...от некролозите...
Ако можете да си представите какво огорчение и каква вина ме стовари, търся помощ, защото не мога да се справя с това. Отделно не знам изобщо как да се простя с представата си за живота си, та аз обичам този мъж от 20 години. Той е врастнал в живота ми - мислех за него като за своя половинка, като за част от себе си...И сега направо съм като взривена...Не знам как да продължа живота си. Ще кажете: грижи се за детето ви, ходи на работа...Ами, правя го, разбира се, както съм го правила толкова години подред...Но си отиде онзи стимул от живота ми, който ме мотивираше да се боря и да се надявам...И се замени с безумно неизяснено чувство на вина, заради начина по който се развиха нещата...
Приемам всички съвети и всяка помощ, стига да са именно това.
И ви благодаря за човещината и разбирането. Предварително.
Аватар
User

Gabinka

Мнения

521

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 10:12 am

Местоположение

София

Мнениеот Gabinka » Пет Май 28, 2010 9:47 am

Никой няма право да те обвинява, включително и ти самата..... Това че си избрала да живееш отделно не те прави лош човек. В живота хората трябва да се грижат не само за другите, а и за самите себе си. Зная какво си мислиш, че не си могла да си до него, че той си е отишъл обиден и т.н., надявам се сама разбираш че това може въобще да не е така.... Ако той е искал да бъдеш до него е могъл да ти се обади, да ти каже че постъпва в болница, че има опасност за живота му и прочие.... Помсли си дали не го е направил с цел да не гледаш мъката и болката му...може би за него това е бил по-лесният вариант..... Понякога с цел да не нараним другите ги държим настрани.... Опитай се да вярваш в това, може би така би ти било по-лесно да продължиш. Направи така, че онзи стимул който те мотивира да се бориш и да се надяваш да бъде детето ви....превърни мъката си в обич и грижи към теб и детето ви. Мисля си че той би бил щастлив ако ти и детето сте щастливи.
RANDOM_AVATAR
User

nif

Мнения

2

Регистриран на

Вто Май 25, 2010 5:10 pm

Местоположение

София

Мнениеот nif » Пон Май 31, 2010 1:06 pm

Благодаря , от сърце.
Роднините му не са му казали, че си отива. Спестили са му това. В борбата си за парите му и за имотите му, не съобщиха и на мен. Така лишиха мен и детето ни от възможността да се простим. Той е мислел, че ще се оправи. Отиде си със съзнанието, че е отхвърлен от мен и изоставен. Не знаех как да го накарам да постъпи правилно. Не беше светец. Не беше лесно да го обичам, но го обичах това магаре...Парите бяха важни за него, а аз пък бях единствения човек, който не се бореше за парите му.
Щеше да ми олекне, ако можех да си поговоря отново с него...Написах му даже писмо, сега, след като вече го няма...Той знаеше, че го обичам, но накрая просто не издържах повече...
Гледам да не губя равновесие, защото аз съм единствената опора на детето ни и се чувствам отговорна за него. Направих си тест за депресия – не е тежка, но я имам...Не взимам никакви лекарства. Ходя на работа, но не мога да си представя бъдещето си...Просто нищо не виждам като погледна напред. Мислех, че ще остареем заедно, та дори и като куче и котка. Някой знае ли как се живее по – нататък при такава случка по средата на живота ти? Отиде си той, а имам чувството, че аз съм умряла...Изпитвам гняв, обида, вина, ту плача за загубата си, ту го обвинявам за това, че ни докара до тук с начина, по който бяха подредени приоритетите му...
Аватар
User

Gabinka

Мнения

521

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 10:12 am

Местоположение

София

Мнениеот Gabinka » Вто Юни 01, 2010 8:14 am

Всеки сам кове съдбата си. По- нататък зависи от теб. Сама или не всичко е в твоята глава. Тестовете за депресии, лекарствата, гнева и обидата не ти помагат да продължиш. Само ти можеш да си помогнеш, бидейки силна и непреклонна пред желанието си да сте щастливи с детето ви.
RANDOM_AVATAR
User

ЕЛОРА

Мнения

6

Регистриран на

Пет Сеп 03, 2010 5:14 pm

Разбирам те напълно мила!

Мнениеот ЕЛОРА » Пет Сеп 03, 2010 6:03 pm

Сега ти е много трудно и тежко. Но ти казваш, че човека когото си обичала е бил труден за обичане. Оставил те е сама да се справяш с детето, т.е. не е бил добър баща. Съжалявам, че точно сега ти го казвам, но помисли какво е извършил спрямо детето, каквото и да си говорила на твоето дете, както и да си го оправдавала пред него, това няма да направи липсата му в неговия живот по-безболезнена и по-неощетяваща. Не зная на колко години е то, но единственото добро за него е това, че все пак като му е писано да почине скоро, поне травмата от смъртта му няма да е толкова болезнена за детето.
Помисли ти колко си копняла за неговото по-сериозно присъствие в живота ви и за неговата недостижима любов, как мислиш се е чувствало и то, макар че е дете и не го осъзнава и показва. Така, че макар да е казано : "за мъртвите или добро или нищо", този човек не си е изпълнил най-голямата отговорност на този свят - да създадеш и да обгрижиш дете.
В никакъв случай не се обвинявай, защото нямаш никаква причина за това:
1. На твое място при отсъствието на един мъж толкова много в живота ви, независимо по какви причини и какви приоритети е имал - никоя жена нямаше да го чака толкова и досега 100 пъти да си е подредила живота с човека, който ще и даде точно каквото иска.
2. Дори и ти да си го отрязала (а търпението ти е надхвърлило човешките възможности на него нищо не му е пречило да ти се обади къде е, или да помоли някой да ти се обади. В такива моменти всеки прощава и той и ти. Дори и да не е знаел, че изхода ще е фатален, само факта, че е в учзвим момент и тогава редното е най-близките да са до нас,
3. Всички останали са виновни, че не са ти се обадили.
4. Така е трябвало да стане може би за доброто на самия него. Може би едва тогава той се е усетил кое наистина е ценно в този живот. Може да се е разкаял за всичко, може и да си е обещал да се промени.
5. Може да е изпитал твоята агония какво е да не си до някой когато има нужда.
6. Може да се е озлобил под влияние на болка или нещо друго и може би щяхте да си кажете думи, които да ви донесат много повече болка.
Вярвай, че няма нищо случайно на този свят. Всичко става по най-правилния начин за всички.
Време и за теб като преодолееш болката най-сетне да имаш правото да обичаш и да бъдеш обичана пълноценно. Нещо,което с верността си си доказала, че заслужаваш.
Има път и той е само напред и нагоре.
Вярвай, че всичко е за твое добро и за доброто на детето ти!
Ще ме попиташ:"Какво обичаш повече - мен или живота си?" Аз ще ти каза:"Живота ми!"
Ти ще си тръгнеш и в никога няма да разбереш, че в същност ТИ СИ МОЯ ЖИВОТ!
Аватар
User

Blondelle

Мнения

231

Регистриран на

Съб Авг 05, 2006 12:42 pm

Местоположение

Утопия

Мнениеот Blondelle » Пет Сеп 24, 2010 11:18 pm

:( СЪжалявам, че ползвам тази тема обаче, някак си сърце не ми дава да създам нова по подобен повод. Майката на много близък човек е болна, много болна, не й остава много. Въпросът е, че не съм се сблъсквала с такива тежки моменти, надявам се да не ми се и налага и не знам как да помогна, какво да кажа, как да се държа. Не искам да си представям какво е, много ми е мъчно. Искам да помогна, въпросът е как?
Изображение
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Сря Окт 13, 2010 5:42 pm

Роси, просто бъди до този твой близък. Мисля, че това е единственото което може да направи един страничен човек. Покажи му, че може да разчита на теб, че си с него защото ще има нужда от приятел когато моментът настъпи за да може да продължи.
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
Аватар
User

Blondelle

Мнения

231

Регистриран на

Съб Авг 05, 2006 12:42 pm

Местоположение

Утопия

Мнениеот Blondelle » Сря Окт 20, 2010 4:05 pm

Галка, мерси за отговора. Мда, права си. Моментът настъпи и е много тъжно, но може би трябва да приемаме нещата философски и да приемем, че това са нещата от живота. :roll:
Изображение

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt