Какво се случва...?

Има дни, в които не върви...

Модератори: brazilka, mimz

RANDOM_AVATAR
User

Mystery

Мнения

1

Регистриран на

Нед Дек 04, 2011 1:22 am

Какво се случва...?

Мнениеот Mystery » Нед Дек 04, 2011 2:16 am

Така, здравейте, нова съм във форума и може би не е най-правилното нещо веднага от вратата да започвам с проблемите си, особено като се има предвид, че съм личност, която мрази да споделя проблемите си, поради простата причина, че могат да са от полза на хората, които са против мен и лесно могат да ги използват срещу мен и да както и да е...
Та, така нетактично, почвам още от началото с проблемът си, защото може друг път да не събера смелост да го кажа.
Съжалявам, но не мога да се представя, възможно е някой да ме познава, а не искам да се разбира, че имам подобни проблеми, въпреки, че то някой, ако иска и без да се представя може да разбере.
Та, почвам по същество... значи винаги не съм имала доверие в хората, не съвсем винаги де, но след като няколко пъти ме предадоха по наистина доста гаден начин(не искам да разказвам за това обаче), не мога да се доверя. Преди това бях просто леко недоверчива. Постоянно изпитвам страх, че някой ме подслушва, затова почти винаги говоря колкото се може по-тихо, страх ме е също така, че някой ме записва...никога не мога да се отпусна поне за секунда и да направя нещо без да се притеснявам относно това, което си е доста изтощително понякога.
Не помня кога за последно съм спяла нормално, спя по много малко време и много леко. Преди 3 години, след един доста напрегнат период от животът ми почнах да имам чувството, че някой ме преследва и иска да ме убие, всички твърдяха, че си въобразявам, но бях обедна, че е така, тогава почти не спях, излизах само по задължение, постоянно ме беше страх, но дори не знаех причината.
Все пак някак си успях да се успокоя и всичко мина и се върна до предишното състояние на просто недоверчивост и предпазливост от това случайно някой да не ме записва или подслушва.
Това лято отново се появи онзи страх от въпросното нещо, което все още не мие ясно точно какво е, което иска да ме убие, за съвсем кратко обаче. Миналата година също се появи този неясен страх. Мислех си, че нещата са свършили, но се оказва, че явно са на нещо като периоди.
В последно време всичко си беше спокойно, самочувствието ми, което беше доста ниско се вдигна, до тук добре, но преразгледах поведението си към хората от последните години, понеже една приятелка ми каза нещо, което мисли за мен, което аз смятах, че е точно обратното на това, което съм. Осъзнах, че от цялата си недоверчивост постоянно изпитвам хора, няма нормален разговор, който да проведа без да се хвана за някоя думичка, да я анализирам дълго време, постоянно да питам въпросният човек по няколко различни начини какво точно има предвид, казаха ми, че постоянно изкривявам думите и споря за неща, които само си въобразявам. Станала съм жестока, изпитвам всички до последният детайл, за да се обеда, че нещо е истина и въпреки това отново не съм сигурна. Също така, ако някой просто не е на моето мнение се сърдя и започвам да мисля, че този човек е против мен, че ме мрази. Това постоянно изпитване на чувствата на близките ми, за да се уверя доколко са ми приятели, ми е изигравало лоша шега много пъти. В един момент те просто не издържат, твърдят, че ти изтощавам психически и се отдалечават. А това да загубя някой приятел е едно от основните неща, от които се страхувам.
Но не мога да го контролирам това, а искам да престана, защото кой би бил приятел на такъв човек, а аз не съм такава, не бях такава...Други пък на няколко пъти ми казаха, че се държа с близките си като диктатор, всичко винаги трябва да е по моята воля, ако нещо случайно не е под контрола ми положението става зле, но това също е тотално противоречиво, на човекът за който се мислех, който искам да бъда...
Дълго време отричах тези неща, малко хора имаха смелостта да ми кажат в очите какво точно мислят, но аз винаги ги принуждавах да ми кажат истината измъчвах ги психически докато не ми я кажат...отричах всичко това, но в момента осъзнавам, че то наистина е така, наистина съм се превърнала в това, което мразя, заради глупавият си страх от това, че някой ме лъже, от това, че някой ме следи, че ме подслушва, че ще ме предаде, ще ми стори нещо лошо...
Какво се случва с мен? Не искам това да продължава, не искам да бъда такова чудовище.
Но нещата стават все по-зле особено след като наскоро разбрах, че наистина са ме записали, не беше просто запис за забавление, а умишлен запис направен, за да настрои най-добрият ми приятел против мен за едно нещо, което съм казала против него, но аз това нещо точно същото му го бях казала и в очите де, така че не ми е проблем, че той е разбрал, проблем ми е, че са ме записали, а аз дори не съм забелязала. Аз, която постоянно подозирам, че някой може да ме записва или нещо подобно дори не забелязах, сега още повече ме е страх, че някой ме записва, защото преди поне се успокоявах, че си въобразявам или че то с тази свръхподозрителност няма как да не забележа, ако ме записват, но аз дори не предположих, че е възможно в онази ситуация, не че пак не говорех тихо и не се обръщах постоянно, за да видя дали някой подслушва, но съвсем изключих възможността, че това момиче може да ме записва в момента.
Това просто промени всичко, не мога вече да си кажа, че си въобразявам, защото е истина, то се случва, кой знае колко пъти, за които не знам се е случило. Заплаших момичето със съд, защото по член 32 алинея 2 от Конституцията е незаконно, но нима трябва да стигам чак до там да съдя хора за подобно нещо?
Какво ми става? Искам да се отърва от този страх, но не мисля, че след тази случка съм способна, но не мога да продължавам години наред да живея в такова напрежение.
И въобще на какво се дължи всичко това, чак до такава степен, нормално е човек да не се доверява напълно, но постоянно да живееш в страх, че те подслушват, лъжат и тн е просто ужасно...
Не смея да го кажа на никой или примерно да отида на психолог, защото този психолог като види коя съм, може да се окаже, че има нещо общо с някои хора, които ме мразят и умишлено да вземе да ме изкара луда, а аз не съм!
Unspoken words to say...Изображение

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron