За проблема"Обичам те/Адиос "

Има дни, в които не върви...

Модератори: brazilka, mimz

RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

За проблема"Обичам те/Адиос "

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 12:30 pm

Сега....не знам дали правилно формулирам заглавието...:)
А и трудно ще ми е да обясня проблема....Тъй...На кратко става въпрос за проблема с доверяването,проблема с граденето на връзка....etc....И ся понеже съм голяма плюнка ще изкажа личния проблем като пример/опитна мишка,която ша ни трябва за изследвания и дисекция :wink: :lol: .Тъй...освен всички останали проблеми,които имам във взаимоотношенията си с гаджета,потенциални гаджета,повторенията на ситуации(всички ги имаме тия де,ясно,нищо не върви така както ни се иска:)за съжаление) имам проблем в граденето на доверие.Т.е. мога да обичам/харесвам/да съм влюбена в някой и да му нямам доверие....наистина.Тогава идва друг проблем....обичаме се(да приемем),заедно сме(да приемем),обаче като не се доверяваш на някого нали се сещате,че опознаването и откровените разговори са трудна работа,да не кажа "Мисия невъзможна".Да....И само не ми пишете"Трябва да започнеш да говориш за него,говорете за проблемите си" защото тва е глупаво,все едно да кажеш на човек с 21 кариеса"Ама мий си зъбите,трий,трий,всяка сутрин и вечер"(ако ме разбирате на къде бия;))Освен това ако беше толкова лесно просто да се отпуснеш и да говориш за всичко,сигруно никой от нас нямаше да е тъгувал по загубена любов,никой от нас нямаше и да гледа тая папка....С една дума,проблема с разговорите не е толкова лесен,Не се решава с просто - един ден си казваш,че днес ще говориш!Освен това....има още едно,две малки проблемчета,дето се крият под полата на голееееемия проблем с доверието:
Първо-такива хора,като мен(дебили,прикрити социопати,дървета) имат ужасно развито шество чувство,невероятно бързо преценяват емоциите на хората около тях,дяволски добре преценяват кога човек послъгва,впряга,кога изфалшивява на моменти...Не че сме мнителни,просто сме се снабдили с друг начин на набавяне на нужната информация за другия.Повечето хора говорят за чувствата си,а ние четем по ...лицата(примерно).И тва драги ми съфорумци...не е добре....щото веднага усещаш ако другия ти е казал някакъв комплимент,само щото му се иска си легнете или щото иска да прикрие някой свой гаф.Обаче...къде е най-шибаното в проблема-ти усещаш човека до теб,но не можеш да му кажеш,че го усещаш.Като си говорите,не може да изтърсиш просто"В момента излъга" или"Не мислиш това което казваш" или всякакви други.И винаги оставяш това за някой удобен момент,който...е,досетете се...никога не идва :)
Второ-вижте ся....логиката ми е следната....не мога да допусна да имам доверие на някой,просто защитна реакция,имам лош опит,а човешката логика е базирана на "Пипни котлона,опари се,а,няма да пипаш пак там".Естествено съществува "Ако паднеш от коня,трябва после да се качиш пак" и точно за тва отново съм с някой(тва е някаква прогресия да ви кажа,проблема не идва от последните ми две гаджета).С една дума си водя някаква вътрешна война"не се занимавай повече с мъже/не се оставяй страха да те победи,захващай се с мъже".Обаче само да си представим....да си представим,че се доверя на някой и че го допусна до себе си.....има още една логика базирана на опита ми ;) "Всички хора си тръгват рано или късно от живота ми"(и на всички скептици да ви кажа-колкото и да отричате,е така,това е една от истините на живота).И тогава.....така ше се получи..че ша ми разбие сърчицето,щото...нали се сещате колко мъже са взлизали там....демек...що площ ще е само негова собственост.И тогава....аз естествено ще тряа да продължа напред....всичко винаги продължава....ма ме е страх как мога си осъкатя чувствителността и вътрешния свят...за тва....по-добре никой да не допускам,или да допускам хора,които няма начин да ме наранят :)и да ме обичат...но по важното е,че не могат да ме наранят ;)
ПП:Надявам се,че ще се абстрахирате от хаотичността на поста,няма да се отчаяте,като го видите колко е дълъг и ще може да хванете основната идея
ПП2:Ще се радвам на бързи коментари по темата....хкххх...щото....положението е напечено :)
Аватар
User

ogneno momiche

Мнения

22

Регистриран на

Пет Юли 20, 2007 10:20 pm

За проблема"Обичам те/Адиос "

Мнениеот ogneno momiche » Нед Юли 22, 2007 2:24 pm

Здравей ами според мен трябва да опознаеш човека и сама ще прецениш кога и как трябва да му се довериш и до колко,но докато не го опознаеш ти винаги ще си имаш едно на ум.Доверието наистина е сложно и се гради трудно,но спечелиш ли едно доверие знай че си спечелила всичко.Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости и болки, насърчават го и му носят надежда, светлинка, споделят лични неща от живота си. Отношенията, които са основани на искреност и сърдечност изваждат на бял свят много съкровенни неща от даден човек. Те сближават, докосват, преизпълват човешкото сърце. Но основна роля за това изиграва доверието, което няма равно на себе си. То е ценност, която човек държи здраво и пази като зеницата на окото си. На тази основа се изграждат и истинските приятелски отношения между двама души, независимо дали са между мъж или жена, между жени или само между мъже. Доверието е нещо, което човек преоткрива като стойност и сладост, защото го вкусва и е в недоумение понякога. Може би човешките думи са недостатъчни, за да говоря за това, но това е един от най-страхотните дарове, с които Господ ни е дарил. Защото и Любовта, която толкова ценя не би могла да съществува, ако не застане именно на тази основа – Доверието! Да се довериш на някой има голяма сила.

Но как човек да е сигурен на кого открива сърцето и душата си? Може ли в действителност да има доверие на даден човек? Това според мен е процес на отглеждане и израстване вътре в нас. И тъй като доверието е плод, който ни дава много, той трябва да се отгледа с цената на много усилия и от двете страни. Като то изисква човек да жертва от своето лично време, да отива към дадения човек, да отваря сърцето си пред него, да го приема такъв какъвто е, да го опознава, да се стреми с каквото може да му бъде полезен. Доверието се печели. Доверието се и изпитва! И човек, за да се научи да се доверява, трябва да е познал истинския образец, да се е научил да се доверява първо на себе си, да се доверява на своя Създател.
доверието е важно в нашия живот. За да можем да бъдем пълноценни едни на други, мисля, че трябва да се научим да се доверяваме. А то доверието върви ръка за ръка с Любовта. И човек в движение открива колко е сладко и какво провокира една връзка, която се основава именно на Доверието.

А като се замисля колко несъвършен е човек и колко бързо може да изгуби доверието си в даден човек... Но именно в такива моменти трябва да се научим да се разбираме и да си прощаваме. Човек е слаб по-природа и често тези слабости се изразяват в недостатъци, поражения. А когато вижда своите несъвършенства човек гледа да се скрие в собствената си черупка. Именно това е основен враг на доверието – човек осъзнавайки своята слабост, грешка да иска да се скрие, да замълчи, да не сподели, защото си мисли, че няма да бъде разбран или още повече, че ще бъде презрян...Доверието се изразява в това да презреш собствената си слабост и да се довериш на този, който му пука за теб в конкретния момент!

А няма безгрешен човек. Всеки допуска грешки в една или друга насока. И тези грешки имат за цел да пускат горчиви корени, които със всички сили се стремят да унищожат създаденото доверие между двама души. Така, че Любовта много търпи. Именно чрез нея е възможно да се върне отново изгубеното веднъж доверие. Естествено, ако човек осъзнава неговата ценност и го пази в сърцето си! Когато човек осъзнае, къде се крие неговото съкровище, той не го принизява и не го обезценява. А напротив то придобива още по голяма цена за него! Та ценни са нещата, които никой не може да ни отнеме. Не пари, коли и власт са разковничето за щастието... А малките и простички неща, които стоят в основата на човешките взаимоотношения и са начало на щастлив живот, така желан и мечтан за много от нас! И едно от тези съкровища за мен е именно Доверието...
RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

Re: За проблема"Обичам те/Адиос "

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 2:43 pm

ogneno momiche написа:Здравей ами според мен трябва да опознаеш човека и сама ще прецениш кога и как трябва да му се довериш и до колко,но докато не го опознаеш ти винаги ще си имаш едно на ум.Доверието наистина е сложно и се гради трудно,но спечелиш ли едно доверие знай че си спечелила всичко.Човек в своето обкръжение има 1 - 3 – 5 - 10 – 15 човека, които стоят по-близо или по-далеч от душата му. Докосват се отчасти до същността му, изпълват с радост дните му, преживяват с него радости и болки, насърчават го и му носят надежда, светлинка, споделят лични неща от живота си. Отношенията, които са основани на искреност и сърдечност изваждат на бял свят много съкровенни неща от даден човек. Те сближават, докосват, преизпълват човешкото сърце. Но основна роля за това изиграва доверието, което няма равно на себе си. То е ценност, която човек държи здраво и пази като зеницата на окото си. На тази основа се изграждат и истинските приятелски отношения между двама души, независимо дали са между мъж или жена, между жени или само между мъже. Доверието е нещо, което човек преоткрива като стойност и сладост, защото го вкусва и е в недоумение понякога. Може би човешките думи са недостатъчни, за да говоря за това, но това е един от най-страхотните дарове, с които Господ ни е дарил. Защото и Любовта, която толкова ценя не би могла да съществува, ако не застане именно на тази основа – Доверието! Да се довериш на някой има голяма сила.

Но как човек да е сигурен на кого открива сърцето и душата си? Може ли в действителност да има доверие на даден човек? Това според мен е процес на отглеждане и израстване вътре в нас. И тъй като доверието е плод, който ни дава много, той трябва да се отгледа с цената на много усилия и от двете страни. Като то изисква човек да жертва от своето лично време, да отива към дадения човек, да отваря сърцето си пред него, да го приема такъв какъвто е, да го опознава, да се стреми с каквото може да му бъде полезен. Доверието се печели. Доверието се и изпитва! И човек, за да се научи да се доверява, трябва да е познал истинския образец, да се е научил да се доверява първо на себе си, да се доверява на своя Създател.
доверието е важно в нашия живот. За да можем да бъдем пълноценни едни на други, мисля, че трябва да се научим да се доверяваме. А то доверието върви ръка за ръка с Любовта. И човек в движение открива колко е сладко и какво провокира една връзка, която се основава именно на Доверието.

А като се замисля колко несъвършен е човек и колко бързо може да изгуби доверието си в даден човек... Но именно в такива моменти трябва да се научим да се разбираме и да си прощаваме. Човек е слаб по-природа и често тези слабости се изразяват в недостатъци, поражения. А когато вижда своите несъвършенства човек гледа да се скрие в собствената си черупка. Именно това е основен враг на доверието – човек осъзнавайки своята слабост, грешка да иска да се скрие, да замълчи, да не сподели, защото си мисли, че няма да бъде разбран или още повече, че ще бъде презрян...Доверието се изразява в това да презреш собствената си слабост и да се довериш на този, който му пука за теб в конкретния момент!

А няма безгрешен човек. Всеки допуска грешки в една или друга насока. И тези грешки имат за цел да пускат горчиви корени, които със всички сили се стремят да унищожат създаденото доверие между двама души. Така, че Любовта много търпи. Именно чрез нея е възможно да се върне отново изгубеното веднъж доверие. Естествено, ако човек осъзнава неговата ценност и го пази в сърцето си! Когато човек осъзнае, къде се крие неговото съкровище, той не го принизява и не го обезценява. А напротив то придобива още по голяма цена за него! Та ценни са нещата, които никой не може да ни отнеме. Не пари, коли и власт са разковничето за щастието... А малките и простички неща, които стоят в основата на човешките взаимоотношения и са начало на щастлив живот, така желан и мечтан за много от нас! И едно от тези съкровища за мен е именно Доверието...

Да де...съгсласна съм с тебе...за значението на доверието,за особените му качества,като например-бавно се постига,бързо се "разгражда"....то там е и проблема....как да имаш доверие на някой,който може след 5 дена да изчезне от живота..Ей....хората се променят....u never know....след 5 дена може "да отиде за цигари" :)
Любовта върви ръка за ръка с доверието.....вярно..банално,но вярно...Е....ами какво е тогава Любов без доверие?!М?
Аз съм такъв случай примерно...ей ме на...и честно казано не мисля,че съм някакъв особен прецедент.Просто мразя фалшовете и влагам много и в двете думи-и в "Любовта" и в "Доверието"......де да знам.Лесно е да кажеш-довереието се гради бавно,то е важно,то е тооолкова бла бла....ама в същност как става на практика?!Как да имаш доверие на някой,като не го познаваш?И как да го опознаеш,като не се оставяш да бъдеш опознат....->защото нямаш доверие....пффф..порочен кръг...де да знам.Вие как излизате от тоя порочен кръг?
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Юли 22, 2007 2:49 pm

Здравей и от мен! Определено постът ти е доста хаотичен :D Но ето какво мисля, ако съм успяла да прочета всичко правилно, и съм достигнала до мисленото ти послание ;)
Мисля, че трябва сериозно да преосмислиш интересите си и ако трябва - да се жертваш отвреме-навреме ;) Ти се страхуваш да се довериш, и предварително "знаеш", че ще приключиш отношенията си с даден човек... Тоест обричаш връзките си на провал, преди дори да си им дала шанс - това е жалко и кофти :( Много губиш от това, честно. :( Не казвам, че само ще печелиш, ако си отвориш малко душичката да си поживееш :D Все ще има загуби - та целият живот е на приливи и отливи, обаче както казват "По-добре да съжаляваш, защото си направил нещо, отколкото защото никога не си имал смелост да го пробваш" ;)
Тоест съветът ми е: пробвай да дадеш шанс на следващите ти приятели (и нещо повече...) да се доближат повече до теб, повярвай, дори за миг, накарай се да повярваш в чистите отношения на приятелството и човешките отношения! Огледай се наоколо, виж колко хора има, животът е кратък, не го изживявай само със себе си, самотата е ужасно нещо и някой ден може да ти се наложи да я почувстваш :? :wink: Отвори се за нещо ново :D Опитай се да изразяваш емоциите си, да говориш, започни с малките неща, споделяй идеите си, освен това ако преразполагаш отсрещния да говори с теб свободно за неговите проблеми - и ти се чувстваш по-сигурна да разкажеш за своите - все пак той се е "разголил" до някаква степен пред теб ;)
В общи линии - емоционализирай се :D 8) :lol: :D :D Ще видиш колко е хубаво! Отпусни се за хубавите неща в живота, в това число и за приятелството и хубавите хора! :D Успех!
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 2:59 pm

Mss. Smith написа:Здравей и от мен! Определено постът ти е доста хаотичен :D Но ето какво мисля, ако съм успяла да прочета всичко правилно, и съм достигнала до мисленото ти послание ;)
Мисля, че трябва сериозно да преосмислиш интересите си и ако трябва - да се жертваш отвреме-навреме ;) Ти се страхуваш да се довериш, и предварително "знаеш", че ще приключиш отношенията си с даден човек... Тоест обричаш връзките си на провал, преди дори да си им дала шанс - това е жалко и кофти :( Много губиш от това, честно. :( Не казвам, че само ще печелиш, ако си отвориш малко душичката да си поживееш :D Все ще има загуби - та целият живот е на приливи и отливи, обаче както казват "По-добре да съжаляваш, защото си направил нещо, отколкото защото никога не си имал смелост да го пробваш" ;)
Тоест съветът ми е: пробвай да дадеш шанс на следващите ти приятели (и нещо повече...) да се доближат повече до теб, повярвай, дори за миг, накарай се да повярваш в чистите отношения на приятелството и човешките отношения! Огледай се наоколо, виж колко хора има, животът е кратък, не го изживявай само със себе си, самотата е ужасно нещо и някой ден може да ти се наложи да я почувстваш :? :wink: Отвори се за нещо ново :D Опитай се да изразяваш емоциите си, да говориш, започни с малките неща, споделяй идеите си, освен това ако преразполагаш отсрещния да говори с теб свободно за неговите проблеми - и ти се чувстваш по-сигурна да разкажеш за своите - все пак той се е "разголил" до някаква степен пред теб ;)
В общи линии - емоционализирай се :D 8) :lol: :D :D Ще видиш колко е хубаво! Отпусни се за хубавите неща в живота, в това число и за приятелството и хубавите хора! :D Успех!

Виж сега....аз съм си доста емоционален човек...не ме разбирай погрешно.....в същност на практика съм море от емоции....но...тва е друга тема.
Аз говоря за недоверие само към гаджета,интимни приятели...С приятелството нямам проблем.Мисля,че ако ме бива в нещо то е да си зибирам приятели и да съм приятел.Но с гаджетата е друго сеш се...В смисъл,там опита ми е показъл,че рано или късно всичко приключва....ПОВЯРВАЙ МИ,опитвам се да се убедя,че логиката ми е неправилна и трябва да рискувам...в същност аз рискувам,не е като да си седя кибер затворена....но виж сега...погледнато реално...както вече споменах,човек се учи от житейския си опит,тва с котлона имам предвид,и като един път се научиш,че живота е борба и че рано или късно,тоя който ти се кълне в любов те...преебава(в всички аспекти на израза),някак си и да щеш и да не щеш пак ти бляска една лампичка някъде дълбоко в...душата :)
И ей...:) Не ми пишете,че просто не съм срещнала правилния човек...проблема не е там :)А и съвсем не съм защитник на тезата,че трябва да седя и да чакам някой,който ще ми отговаря на всичките изисквания.Да не говорим,че аз не знам какъв човек трябва да е,че да разруши стените,дето съм изградила и да ми спечели доверието.Имам предвид-проблема си е в мен,не в мъжа...който и какъвто и да е той :)
ПП:Извинявам се още един път за хаотичността,но се опитвам да обобщя много аспекти,аргументи,гледни точки в един пост и за да не се получи роман,сгъстявам много неща и по този начин губя от към поседователност и ясност....но....по-добре така,отколкото да ви отчайвам с постове три страници :)Ако имате въпроси за места от постовете ми,които не са ви ясни-питайте :)
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Юли 22, 2007 3:10 pm

Е човек се учи от грешките си, но и не слагай всички под общ знаменател! Ако с няколко не си сполучила - не всички са такива, нали знаеш :P Просто се отпусни при следващия, и си живей - както вече казах започни със споделянето на не толкова сериозни неща, сама ще разбереш дали и как да продължиш напред. А и впрочем всяко начало е трудно! Докато се опознаете, разберете какво харесва и не харесва другия, сложно е! Ама се постарай, не се отказвай лесно, прави компромиси ако трябва... Това мога да ти кажа - отпусни се! Това е все едно като си била излъгана/мамена от мъж - да спреш да излизаш с такива и да загубиш вярата си в любовта и да ги сложиш под общ знаменател :D За да достигнеш желаното щастие се минава през трудности, няма как, забрави тези грешки, които ти пречат, и си позволи да имаш нормални отношения с мъжете, ако го искаш ;)
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 3:14 pm

Mss. Smith написа:Е човек се учи от грешките си, но и не слагай всички под общ знаменател! Ако с няколко не си сполучила - не всички са такива, нали знаеш :P Просто се отпусни при следващия, и си живей - както вече казах започни със споделянето на не толкова сериозни неща, сама ще разбереш дали и как да продължиш напред. А и впрочем всяко начало е трудно! Докато се опознаете, разберете какво харесва и не харесва другия, сложно е! Ама се постарай, не се отказвай лесно, прави компромиси ако трябва... Това мога да ти кажа - отпусни се! Това е все едно като си била излъгана/мамена от мъж - да спреш да излизаш с такива и да загубиш вярата си в любовта и да ги сложиш под общ знаменател :D За да достигнеш желаното щастие се минава през трудности, няма как, забрави тези грешки, които ти пречат, и си позволи да имаш нормални отношения с мъжете, ако го искаш ;)

Хкххх....исхождам от идеята,че сме жени,които малко или много имат опит с мъжете.Та понеже рано или късно се разочароваме от мъжете(в същност като се замисля и мъжете се разочароват от жените) и понеже вие явно сте от типа хора,които са преодоляли този момент от живота,да ви питам,как точно го направихте?
В смисъл...просто човека ви предразположи към доверие,просто обстоятествата са били предразполагащи...или сте имали някаква вътрешна битка...и ако сте имали...как премина?
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Юли 22, 2007 3:24 pm

Лично аз не съм имала никакви битки - нито със себе си, нито с друг човек - просто си ми е заложено, за добро или лошо, да имам доверие на голяма част от обкръжението ми ;) Не мога без приятелите ми, без любимия, или без семейството, винаги ако има нещо трябва да го кажа, не може да ми тежи нещо в душичката :lol: :D
Имам вяра на мъжете, макар и много да съм страдала... Просто продължавам напред, без предубеждения, и първоначални заключения. Получава се :D
Изображение
Аватар
User

CuCuToOo

Ранг

Moderator

Мнения

1218

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 2:13 pm

Местоположение

Варна

Мнениеот CuCuToOo » Нед Юли 22, 2007 3:36 pm

аз често да си кажа не прочетох нито един пост, защото ако го бях прочела щях се оплета като пиле в калчища :) та мойто мнение е че човек какъвто и опит да има не може да прецени другия срещу него за 5 минути. Просто ти трябва до съвършенство да познаваш много характери и по тях да съдиш за човека, който седи срещу теб. Според мен ти си предубедена, имало е човек, може би двама, който са те наранили, те са имали някакъв характер, и след като са те наранили ти си изкарала от техните черти хубавите и лошите. Може би си създаваш някакъв свой си образ в който попадат всички, който дори без да искат са сгафили или нарочно са прикрили нещо. Недей бърза с крайните оценки. Всички хора са различни, имат много допирни точки, но и много неща, който ги раздалечават и това ги прави уникални по своему. Гледай да не търсиш в човек общото и да си кажеш тоз е такъв, онакъв, търси уникалното, но това става единствено след като му дадеш шанс да те опознае и ти него да го опознаеш. Сама каза, че знаеш как ще свърши една нова връзка, нормално да знаеш като за теб всички си приличат и ти ги съдиш по един и същи начин. Просто търси уникалното в човек, т.е опознавай хората, с който искаш да имаш каквито и да е било взаимоотношения, но не ти казвам като ги познаваш, че ти пак можеш да им имаш пълно доверие,не не не. Има неща, който са между теб и приятелите ти и неща, който са между теб и теб :) Доверието се гради бавно, сигурна съм че знаеш това.
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Юли 22, 2007 3:38 pm

А така, Сиси го каза най-правилно! :D Напълно подкрепям!
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 3:41 pm

LuDo_SiSi написа:аз често да си кажа не прочетох нито един пост, защото ако го бях прочела щях се оплета като пиле в калчища :) та мойто мнение е че човек какъвто и опит да има не може да прецени другия срещу него за 5 минути. Просто ти трябва до съвършенство да познаваш много характери и по тях да съдиш за човека, който седи срещу теб. Според мен ти си предубедена, имало е човек, може би двама, който са те наранили, те са имали някакъв характер, и след като са те наранили ти си изкарала от техните черти хубавите и лошите. Може би си създаваш някакъв свой си образ в който попадат всички, който дори без да искат са сгафили или нарочно са прикрили нещо. Недей бърза с крайните оценки. Всички хора са различни, имат много допирни точки, но и много неща, който ги раздалечават и това ги прави уникални по своему. Гледай да не търсиш в човек общото и да си кажеш тоз е такъв, онакъв, търси уникалното, но това става единствено след като му дадеш шанс да те опознае и ти него да го опознаеш. Сама каза, че знаеш как ще свърши една нова връзка, нормално да знаеш като за теб всички си приличат и ти ги съдиш по един и същи начин. Просто търси уникалното в човек, т.е опознавай хората, с който искаш да имаш каквито и да е било взаимоотношения, но не ти казвам като ги познаваш, че ти пак можеш да им имаш пълно доверие,не не не. Има неща, който са между теб и приятелите ти и неща, който са между теб и теб :) Доверието се гради бавно, сигурна съм че знаеш това.

О да...повярвай ми....знам,че доверието се гради бавно.
За всичко си много права....
Мдаммм...понякога човек,оплетен от определени мисли и преценки,забравя такива пра-стари истини като :"Всички са уникални по себе си,имат допирни точки,но и имат много различия"...
Абе права си....много си права...
RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 4:07 pm

Сиси само да допълня
И все пак "Всички хора напускат все някога живота ни"-все още непоклатим закон :)
Аватар
User

CuCuToOo

Ранг

Moderator

Мнения

1218

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 2:13 pm

Местоположение

Варна

Мнениеот CuCuToOo » Нед Юли 22, 2007 4:10 pm

рано или късно да...няма вечни неща на тоя свят
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Юли 22, 2007 4:18 pm

vechernica написа:Сиси само да допълня
И все пак "Всички хора напускат все някога живота ни"-все още непоклатим закон :)

Ако всички разсъждаваха по този начин нямаше да има чувства на този свят, щяхме да сме само машини за продължаване на поколението, нямаше да има хубави мигове, любов... :roll: :wink:
Не че не си права, но е малко погрешно според мен да разсъждаваш така, вярно е - всички ще си отидат, и какво - айде по тази логика сега да сме вълци-единаци :wink:
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

vechernica

Мнения

82

Регистриран на

Нед Юли 22, 2007 11:54 am

Мнениеот vechernica » Нед Юли 22, 2007 4:28 pm

Mss. Smith написа:
vechernica написа:Сиси само да допълня
И все пак "Всички хора напускат все някога живота ни"-все още непоклатим закон :)

Ако всички разсъждаваха по този начин нямаше да има чувства на този свят, щяхме да сме само машини за продължаване на поколението, нямаше да има хубави мигове, любов... :roll: :wink:
Не че не си права, но е малко погрешно според мен да разсъждаваш така, вярно е - всички ще си отидат, и какво - айде по тази логика сега да сме вълци-единаци :wink:

В едно си права.....всеки си е вълк единак.....много,много трудно се постига истински унисон с някой друг,така че да не загубиш много от красотата на собствения си характер.
Второ-Ся се замислих....аз явно съм един старомоден човек,живеещ в адски модно време.В смисъл-за мен един човек,докоснал ме дълбоко,остава винаги в сърцето ми...сеш се?Няма значение колко години минават.И понеже човешкото сърце си има някакви габарити,добре си преценям кой да е там,кой да допусна:)Проблема обаче идва с темпото на времето....Вече това,да си с някой за винаги...или поне за страшно време е....как да кажа...отживелица.Не,не защото "модата" е да си с много.Просто живеем в такова време,когато единствената ти цел не е просто човека до теб->ежедневно научаваш нова информация,ежедневно се променяш,имаш амбиции да постигнеш в нещо в живота си,да се развиваш,а живота ти предлага на всичкото отгоре толкова много възможности,че дори в един момент от живота ти да си се чувствал достатъчно "в унисон" с човека до теб,след известно време,вече пътищата ви се разделят,или променени възгледи или срещаш "нещо по-добро"(или поне за момента си мислиш,че е по добро).
Ей ви още една гледна точка на проблема"Обичам те/Адио"......;)
Следваща

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt