През сълзи

Има дни, в които не върви...

Модератори: brazilka, mimz

RANDOM_AVATAR
User

salamanderka

Мнения

6

Регистриран на

Вто Сеп 04, 2007 10:55 am

През сълзи

Мнениеот salamanderka » Вто Сеп 04, 2007 11:49 am

Здравейте, с две думи за мен: исках да стана психолог, станах инженер, ходех по олимпиади по литература, а кандидатствах с математика, рисувах и пишех, а работя техническа работа, мечтаех за сватбата си, а станах самотна майка, зодията ми е черногледа, а всичко, което правя говори за розовите ми очила...Самотното майчинство не бе мой избор, а резултат от това, че някой ме излъга за себе си-някой, който вече бях обикнала и не ми стигнаха сили да се отделя от него. Поех отговорността си и знам, че съм добра майка. Всички ме мислят за силна, а аз на моменти губя надеждата си и рухвам, тайно, за да не разстроя детето си и родителите си...Тази година беше някакъв АД - и с двамата тях имах огромни здравословни премеждия...Мина и това! Точно мислех, че ще оживея все пак, когато ме стовари следващия кошмар...
Таткото на сина ми, въпреки, че е женен, реши да е част от живота ни-преди време изказа намерение да приключи с брака си и да бъдем заедно. От момента, в който жена му усети това, се започнаха едни страшни изпълнения-частни детективи, крясъци, заплахи за саморазправа, интриги, сцени, дебнене, и др. за които ума ви не може да се сети...Най-гадното е, че това отказа таткото от заявените намерения-той отстъпи пред това...Започна да се крие и т.н. срам ме е от малодушието му и от всичко, което прави, изобщо...Помогнете ми , моля ви да проумея, как човек, който не е шизофреник, може да говори днес едно, а при първата трудност да запява друго...Аз много резервирано приех в началото желанието му да бъдем заедно като семейство, но той ми прозвуча сериозен и убеден. В момента той бяга от усложненията по най-нелепия начин-загърбвайки нас, тези, с които искаше да живее...Бяга. А аз не мога да си позволя даже да плача, защото съм загрижена за душата на детето ни и се разкъсвам от мисли за това какъв по големина компромис мога да приема, за да не лиша детето ми от баща му...Баща му, който си смени днес номера на GSM-а за да "не усложняваме обстановката, та да можела тя да затихне и тогава щели сме да мислим"...Лошото е, че не мога да го накарам да говорим, отлага всичко, твърди, че живее в ад, че го пребъркват, подслушват, проверяват и т.н. идиотии, а аз имам нужда от сериозен разговор и ясна позиция...Знам, че бъркам, но не знам къде...Моля за помощ! :cry: :cry: :cry:
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Вто Сеп 04, 2007 1:03 pm

Според мен бащата на детето ти не е по-малко объркан от теб. Фактът, че бяга от всички, и най-вече не изпълва обещанията си не го значи, че го прави нарочно и с цел да те нарани :roll: Сигурна съм, че той знае колко те е наранявал и че продължава да го прави... В момента единственото, което иска е да спре тази лудница от главата си, и може би самият той се разкъсва между съпругата си и теб... Не е лесно да вземеш такова решение и да си силен - разбери, че както ти искаш той да е с теб и с детето ви, така и съпругата му иска това! Не оневинявам обаче самия мъж - откъдето и да го погледнеш, дори да му е трудно и на него, все си е проява на слабост да оставяш нещата така и да не вземеш последно някакво решение :?
Питаш как може човек да е такъв? Явно може, за мен това е слаб човек... Опитвам се да се поставя на негово място, за да знам как мисли той и защо постъпва така. :roll: По-скоро това е слабост, както вече казах :? Човекът е разкъсан между теб с детето ви, и съпругата си. Може би дори и да имате дете и да се обичате е адски трудно изведнъж да кажеш наистина, че напускаш жена си и да го направиш! :( Тези хора също ги свързва нещо силно... :wink:
Не знам доколко ще се получи, но моят съвет е веднъж завинаги и ти самата да си кажеш, че му даваш ултиматум (примерно до известно време да реши веднъж завинаги) и каквото решение вземе-това ще е. Ако той продължава да се върти в "омагьосания" кръг, тоест да не изпълнява обещанията си, да се колебае между двете ви, да лъже - просто продължи живота си!!! Сигурна съм, че ще намериш прекрасен баща на твоето дете и съпруг-приятел за самата теб! Не е истински баща биологичният, а този който те дарява с любов и който е искрен, държи на семейството си!
Пожелавам ти успех и много сила! Живей най-малкото за детето си и не се мъчи, заради хора, които не знаят какво искат..!
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

salamanderka

Мнения

6

Регистриран на

Вто Сеп 04, 2007 10:55 am

Мнениеот salamanderka » Вто Сеп 04, 2007 2:48 pm

Благодаря за добрината и подкрепата. Ужасена съм от възможността този иначе явно слаб човек да се отдалечи от детето ни, защото то е на 13г. и е момче-това е най-неудачния момент да загубиш баща си/психолозите знаят много за това/...Стисна ли го за гушата/т.е.поставя ли ултиматум, той ще изтече между пръстите ми, ще избере ситуация, в която нищо не се налага да прави и тогава ще се ям пък, че АЗ съм го прогонила/...Не мога да нося тази вина пред малкия, но и така, както я караме не става, защото ще полудеем!
Възможно ли е да има в дъното на тази история и чисто психически проблем/било мой, било негов, било неин?/...За мене е ясно - обичам го това магаре, макар да не се държи като голям мъж...За нея също започва да ми се прояснява-предстои им опаричване/предполагам/, покрай един общ имот...Но с неговата глава не разбирам...От единият ден до другият е съвсем друг човек! Едно говори, друго прави... Възможно ли е това, че съм психически по-устойчива и, че не правя скандали да го окуражава да мисли, че мога да се справям и сама, а другата жена - не? :roll:
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Вто Сеп 04, 2007 4:13 pm

На последния въпрос - не мога да кажа със сигурност, не знам какво има в неговата глава :roll: Но е възможно... Преди имах позната, която ходеше с гаджето си, само защото той я беше заплашил че ако се разделят ще се самоубие :? :roll: :? :? Така че може и да си права...
Вярно е, че детето ти много ще страда, но не мислиш ли, че повече страда при едно неясно бъдеще, или при толкова мъчения на майка му, заради този мъж, който в крайна сметка не знаем какво ще избере и ще направи?! Винаги има надежда, но след като са минали 13 години и този мъж все още е при съпругата си - не знам какво още трябва да стане, това е много време! Досега да е решил нещо... :roll: :wink: Диалогът освен между една двойка е много важен и между родителя и детето, това ти го знаеш много по-добре от мен - мисля, че ако говориш с детето си и му обясниш какво става, разбира се не казвай лоши неща за баща му, просто му обясни ситуацията - ще бъде по-добре. И дори да не се появи по-добър негов баща пак можеш да си го възпиташ сама, да го изградиш като личност, да стане мъж! Трудно ще е , дори не си представям колко..! Но продължаваш ли така - нямам гаранция, че всичко ще се оправи в твоя полза :( Както в момента бащата не е с вас, така и след 10 години може да не е ... :roll: :roll: :roll:
Това мога да кажа сега,наистина си много силна жена, поне съдя от това, което чета в 2та ти поста! Надявам се, че ще вземеш най-правилното решение и ще бъдеш щастлива (дори без бащата на детето ти)!

П.С. За ултиматума - няма да изтече между пръстите ти, ако ти самата не го допуснеш ;) Говори с този мъж, кажи му че го обичаш и искаш да си с него, но ти е писнало. Да избира най-накрая какво ще прави, защото иначе си дотук! И сериозно изпълни тази си закана! Иначе ще обезцениш всичките си думи занапред :wink:
Дръж ни в течение, дано всичко се оправи възможно най-бързо.
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

salamanderka

Мнения

6

Регистриран на

Вто Сеп 04, 2007 10:55 am

Мнениеот salamanderka » Вто Сеп 04, 2007 5:53 pm

Отново благодаря за думите...Ще пиша, но в момента не съм на себе си...Поредната интрига е, че жената ще ходи в полицията, защото най-вероятно аз съм звъняля и мълчала от уличен телефон на мобилния й, който го имам вероятно защото тайно съм ровила в тефтера на таткото...
Горното е поредния кошмар, който ме връхлита. Тези думи ги изрече любимия по телефона днес...ТЯ ги върши тия глупости, а аз излизам крива...Той или не е на себе си, или нещо става и го поят с нещо...Ще се чуем в петък, той ще звънне, защото вече нямам номера му...Толкова е унизително-а аз в това време купувам учебници, успокоявам малката душица и се оправям като майка и баща...Днес отидох в черквата, за да мога малко да си порева...Просто ще избухна...
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Сря Сеп 05, 2007 3:14 pm

Опитай се да се успокоиш по-скоро и да бъдеш силна! Както вече казах - детето ти също много страда, така че ако трябва прекъсни всичко веднъж завинаги и се грижи само за него и за себе си!!! Човек, който постъпва така и ви кара да страдате, според мен не бива да бъде уважаван, да му се търпят тези истории, да му се угажда на настроенията или на слабостта. :? Спри да страдаш, много ми е мъчно :( Най-после си търси щастието някъде вън! По-добре ужасен край, отколкото ужас без край! Чакам да пишеш отново, успех :wink:
Изображение
RANDOM_AVATAR
User

salamanderka

Мнения

6

Регистриран на

Вто Сеп 04, 2007 10:55 am

Мнениеот salamanderka » Нед Сеп 09, 2007 9:41 am

потъвам мисля че умрях движа се но не съм жива господи как ще намеря сили да се справям с гнева на детето си като не мога да дишам не мога да спя не мога да ям как ще ходя на работа и ще изкарвам хляба ни като не мога да мисля за нищо друго освен за това че сърцето ми е взривено и отломки хвърчат във всички посоки и няма измислено лепило. досега се справях защото имах спокойствието и думата му, че винаги ще е до нас, че ни обича, че ще е баща на детето си...Звъня му той казва че ще дойде да говорим и не идва, казал беше че до края на месеца ще му е адски натоварено, а после ще се освободи, но защо тогава изпитвам такъв неистов ужас. а детето се колебае между обичта и омразата си към него и аз не знам кое е по-здравословно за него да изпитва...Чакаме края на месеца а какво чакаме не знаем и не можем да узнаем можем само да мислиме какво ли следва...като осъден на смърт, който чака телефона да звънне...
Аватар
User

hissi

Мнения

1974

Регистриран на

Сря Сеп 06, 2006 11:27 am

Местоположение

Благоевград

Мнениеот hissi » Нед Сеп 09, 2007 1:09 pm

Бащата на детето ви има ли си и други деца от своята съпруга? Ако има деца мислите ли, че ще му бъде лесно да зареже семейството си заради вас? Вие след като знаете, че той е имал жена, защо сте се захванали с него и сте му родили дете? А сега се чудите как да се оправяте! Не ви упреквам, не съм аз тази, която ще ви съди, но моля да отговорите на въпросите ми.
"Научи се да подбираш мислите си така, както подбираш дрехите си. Това е сила, която се развива. Ако успееш да владееш ума си, само така ще контролираш и живота си."
RANDOM_AVATAR
User

salamanderka

Мнения

6

Регистриран на

Вто Сеп 04, 2007 10:55 am

Мнениеот salamanderka » Нед Сеп 09, 2007 1:28 pm

Излъга ме преди години че не е женен и наистина беше сам защото много години е бил разделен с жена си ама много! дете има на 20 години е и него той отгледа като най-добър баща от момента в който те двамата се върнаха в живота му. нищо насила не е имало даже за издръжка не съм го съдила сам призна детето ни и сам обеща да бъде до него. Не разбирам какво става се нуждая от помощ защото мисля, че този път няма да се справя със себе си.
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Нед Сеп 09, 2007 1:39 pm

Но един родител би могъл и сам да отгледа детето си. Нужно ли е да вървите по тези мъки само и само на всяка цена таткото да е при Вас? При положение, че така Ви е излъгал и наранил? Мисля, че просто трябва да продължите живота си напред... да съберете сили и да го направите. Не да молите и да тичате след някого бил и той биологичният баща на детето Ви...

Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

salamanderka

Мнения

6

Регистриран на

Вто Сеп 04, 2007 10:55 am

Мнениеот salamanderka » Нед Сеп 09, 2007 1:48 pm

Нещата са много страшни на тази възраст момчетата имат нужда точно от бащите си и не е като при възрастните.Отделно аз не съм на себе си само преди няколко седмици имах увереността че мога да планирам съвместен живот и че съм обичана. Сега нямам ни вест ни кост а не знам откъде да започна и в каква точно история участвам
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Нед Сеп 09, 2007 1:56 pm

Че имат нужда от бащите си е така, но въпреки всичко понякога не става така както го планираме. просто не бива да правите всичко на всяка цена.

Като за начало трябва да се опитате Вие да се успокоите и да се опитате да върнете смелостта си. Детето ще има нужда отт ова да вижда майка си силна, а не съкрушена. Оттам нататък може би трябва да се примирите, че той няма да е такава част от живота Ви каквато сте си мислела, че ще е. И просто да не таите празни надежди. Да не вярвате на празни обещания и да продължите живота си напред.

Нормално е да ви боли от това, че някогашната обещавана сигурност и пр. изведнъж са се сгромолясали и то върху вас, но ще кажа едно клише, което е много вярно... онова, което не ни убива ни прави по-силни. Това е така, хората са се убедили неведнъж във верността му.

Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt