Как да научим детето на уважение

[Galka]

[u]Двегодишните: [/u]Какво да очакваме на тази възраст

Да се опитвате да получите уважение от двегодишното дете е все едно да опитвате да вземете кръв от камък. Това се дължи отчасти на факта, че езиковите умения на детето все още са в процес на развитие. Така че когато му кажете, че е време за лягане, то не може да ви отговори: “Виж сега, наистина се забавлявам много с моите камиончета и се чудя дали не бихме могли да преговаряме за още пет минутки игра?” Най-вероятно детето ще ви игнорира, ще се изплези или ще изкрещи “Мразя те” с колкото сила има. Това не означава, че то е изгубена кауза – а само, че е твърде малко и все още са му необходими години на упорито обучение и практика как да се отнася с уважение.

[u]Три – до петгодишните: [/u]Какво да очакваме

Също както и при двегодишните, и на тази възраст все още не може да се очаква да проявяват уважение.
Три-четиригодишните също така започват да се питат какво сила имат в семейството. “Те започват да ви тестват полека”, казва Джейн Нелсън. “Аз бих се обезпокоила, ако децата не го правеха. Родителите трябва да имат представа дали децата им се развиват съобразно с възрастта си”.
Освен нуждата на детето на тази възраст да си придава важност, вие можете – и трябва – да започнете да го учите на добри обноски. Така че не чакайте за да научите детето си какво е значението на уважението.

[u]Какво можете да направите[/u]
Демонстрирайте уважително отношение. “В общи линии ние самите не се отнасяме към децата си с уважението, което изискваме от тях”, казва Джери Уайкоф, психолог и съавтор на книгата “Двадесет добродетели, на които можете да научите вашето дете”. “Объркваме се, защото често възпитанието ни приравнява уважение със страх. “Аз наистина уважавах баща си, защото знаех, че ще ме удари, ако…” – това не е уважение, а страх. Вместо това, започнете с изслушване. Може да е доста трудно да чакате търпеливо, докато малкото дете каже каквото има за казване, но си заслужава. Слезте да неговото ниво, погледнете през неговите очите и му покажете, че ви интересува това, което то ви казва. Това е най-добрият начин да го научите и то да ви слуша също толкова внимателно.
Научете го да отговаря учтиво. Детето ви може да покаже внимание и уважение към околните чрез добри маниери. Веднага щом проговори то може да бъде научено да казва “моля” и “благодаря”. Обяснете му, че ще му помагате когато е любезно с вас, а не когато ви командва. И отново да проявявате същото уважение към него има по-добър ефект отколкото да му изнасяте лекции. Казвайте редовно “моля” и “благодаря” на детето си и то ще научи, че тези фрази са част от нормалната комуникация както в семейството, така и в обществото.
Избягвайте прекомерните реакции. Ако детето ви удря или ви нарича “глупак”, опитайте да не се огорчавате (в края на краищата, вие си знаете, че не сте такива). Дете, което иска да предизвика реакция ще издържи на всяка неприятност само и само да ви накара да избухнете. Вместо това, погледнете го право в очите и му кажете спокойно, но твърдо: “В това семейство не удряме и не говорим по този начин”. След това му покажете как да получи това, което иска с подходящо поведение: ”Когато искаш да си поиграя с теб, помоли ме учтиво. Кажи: “Мамо, искам сега да дойдеш и да ми прочетеш приказка”.
Очаквайте несъгласие. Животът би бил далеч по-лесен, ако децата ни се съгласяваха щастливо с молбите ни, но това не е в човешката природа. Опитайте да запомните, че когато детето не изпълнява заповедите ви, това не е защото не ви уважава, а защото е на различно мнение.
Научете го, че ще е далеч по-добре за него ако спре да се изразява неуважително (“Ти никога не ме водиш в парка, лоша майка такава!”), а вместо това се научи да казва положителни неща в молбите си (“Може ли да идем в парка, след като напазаруваме?”). С напредването на езиковите умения на детето то само ще успява да моли учтиво – а дотогава го учете като просто му предоставяте необходимите изрази.
Поставете ограничения. “Един от най-добрите начини да покажете уважение е да бъдете едновременно учтиви и твърди във възпитанието”, казва Джейн Нелсън, специалист по възпитанието и съавтор на “Позитивна дисциплина за детето между 3 и 5 години”. “Да сте любезни показва уважението ви към детето, а да сте твърди показва отговорност към това, което трябва да бъде направено”. Така че ако детето ви изпадне в истерия насред супермаркета и нито една от тактиките ви да се справите не даде резултат, какво ще направите? “Не грубо, но твърдо го изведете до колата и седнете и четете вестник, докато избликът премине”, съветва Нелсън. След това му кажете спокойно: “Сега си готово да опитаме отново” и се върнете в магазина. По този начин то би трябвало да научи, че тръшкането не променя факта, че пазаруването трябва да бъде направено.
Хвалете учтивото поведение. Хвалете колкото може повече учтивото държание. Но бъдете съвсем конкретни. “Похвалата трябва да описва подробно похваленото поведение”, подчертава Уайкоф. ”Често ние казваме просто “много си добър/добра” или “браво на теб”. Вместо това кажете: “Благодаря ти, че каза моля, когато искаш нещо” или “Благодаря ти, че изчака след другите деца да дойде твоят ред да си получиш сладоледа”. Формулирайте ясно похвалите и детето ще види, че усилията му си заслужават и са оценени.

http://www.parentcenter.com

Доста полезна тема за бъдещите родители. Крайно време е родителите да бъдат добре информирани.