РЕВНОСТ КЪМ РОДИТЕЛ, КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЯ?

Всичко е Психология

Модератори: brazilka, mimz, hissi

RANDOM_AVATAR
User

СОФИЯ13

Мнения

4

Регистриран на

Пет Мар 21, 2008 6:07 pm

РЕВНОСТ КЪМ РОДИТЕЛ, КАК ДА Я ПРЕОДОЛЕЯ?

Мнениеот СОФИЯ13 » Пет Мар 21, 2008 6:31 pm

ЗДРАВЕЙТЕ ПРИЯТЕЛИ! РАДВАМ СЕ , ЧЕ ИМА МЯСТО КЪДЕТО МОГА ДА СПОДЕЛЯ НЕЩА, КОИТО НЕ МОГА НА ДРУГО МЯСТО.
МНОГО СЕ ТОРМОЗЯ ОТ РЕВНОСТ, НО НЕ КЪМ МЪЖ, А КЪМ РОДИТЕЛИТЕ МИ. НЕ ЗНАМ ДАЛИ ЗАЩОТО АЗ СЪМ ДРЕБНАВА ИЛИ ЗАЩОТО РОДИТЕЛИТЕ МИ СА МИ ДАВАЛИ И ДАВАТ ПОВОД ЗА ТОВА, ЗАЩОТО АЗ МЪЖА СИ НЕ ГО РЕВНУВАМ, НО ТОЙ НЕ МИ ДАВА ПОВОД ЗА ТОВА?! НО ИСКАМ ДА СЕ НАУЧА ДА СЕ СПРАВЯМ С ТОВА ЧУВСТВО, ЗА ТОВА ИСКАМ ВАШЕТО МНЕНИЕ.
ЩЕ ДАМ НЯКОЛКО ПРИМЕРА, В КОИТО СЕ ПРЪСКАМ ОТ РЕВНОСТ ЗА ДА ГО ОБЯСНЯ ПО-ДОБРЕ:
1.КОГАТО ИЗЛИЗАМ С МОЕТО ДЕТЕ И МАЙКА МИ, ТЯ ВИНАГИ ВОДИ И ПЛЕМЕННИЦАТА МИ, ЗАЩОТО Я ГЛЕДА И ЕСТЕСТВЕНО КАТО ИЗЛИЗАМЕ АЗ КАКВОТО КУПЯ НА МОЕТО ДЕТЕ, КУПУВАМ И НА ДРУГОТО, НЕ МОЖЕ ДА ГО ДРАЗНЯ ОСОБЕНО С ЛАКОМСТВА, НО МНОГО ЧЕСТО СТАВА ТАКА, ЧЕ АЗ КУПУВАМ И НА ДВЕТЕ, А МАЙКА МИ САМО НА ДРУГОТО, А ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ БРАТА И СНАХАТА НЕ КУПУВАТ НИЩО НА МОЕТО. НЕ МЕ Е ЯД ЗА ПАРИТЕ, НЯМА ДА ОБЕДНЕЯ, ОБАЧЕ МЕ Е ЯД НА НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И НА ВЪЗПОЛЗВАНЕТО ОТ ТЯХНА СТРАНА /ПРАВЯТ СЕ ЧЕ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ, ЗАЩОТО ТАКА ИМ Е УДОБНО/, НО ДЕТЕТО ИМ С НИЩО НЕ Е ВИНОВНО И Е МИЛО И МИ Е ПРИЯТНО ДА ИДВА С МЕН, САМО ЧЕ СЕ ЧУВСТВАМ ИЗПОЛЗВАНА, ТЕ НИКОГА НЕ ИЗЛИЗАТ С ДВЕТЕ ДЕЦА. А АЗ НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА С МОЕТО И КАТО СЕ ПРИМОЛИ ПЛЕМЕННИЦАТА ДА ДОЙДЕ С НАС НА РАЗХОДКА, ДА И ОТКАЖА - СЪРЦИ НЕ МИ ДАВА?!
2. РОДИТЕЛИТЕ МИ СА НЕПРЕКЪСНАТО ЗАЕТИ ДА ГЛЕДАТ ПЛЕМЕННИЦАТА /ВСЯКА СЪБОТА И НЕДЕЛИ И ВСЯКА ВАКАНЦИЯ/, НО КОГАТО ИМ ТРЯБВА ПОМОЩ, ПЪРВО МЕН ТЪРСЯТ, ЗАЩОТО ГИ Е ЖАЛ ДА НЕ АНГАЖИРАТ ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА, ЩОТО БИЛИ МНОГО НАТОВАРЕНИ ТЕ, А НАС НИ ПИТАТ КАК СМЕ И НЕ ЧУВАТ ДОРИ КАКВО ИМ ОТГОВАРЯМЕ, КАМО ЛИ ДА ЗНАЯТ ЗАЕТИ ЛИ СМЕ, ТРУДНО ЛИ НИ Е, ЧЕ СЕ ОПРАВЯМЕ АБСОЛЮТНО САМИ БЕЗ ДА АНГАЖИРАМЕ НИКОГО И БЕЗ ДА СЕ ОПЛАКВАМЕ ЗА ДА НЕ ГИ НАТОВАРВАМЕ.
3.КОГАТО ХОДИМ С МЪЖА МИ ПРИ НАШИТЕ ПРЕЗ УИКЕНДА, КЪДЕТО СЕ СЪБИРАМЕСЪС СЕМЕЙСТВОТО НА БРАТ МИ НИЕ ВИНАГИ НОСИМ ХРАНА И ЛАКОМСТВА /ЗА ДА НЕ НАТОВАРВАМЕ БЮДЖЕТА НА ПЕНСИОНИРАНИТЕ НИ РОДИТЕЛИ/, И ПРАВИМ ОБЩА ТРАПЕЗА , НО МИ ОМРАЗНА ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА ДА СЕ ПРАВЯТ НА УДАРЕНИ, И ДА СИ ХАПВАТ НА АВАНТА, БЕЗ ДА НОСЯТ НИЩО ВСЕ ЕДНО НА НАС НИ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ГИ ХРАНИМ, НО САМО ВЕДНЪЖ ИЗВЪН ОБЩИЯ ДОМ БЯХМЕ С ТЯХ И ТРЯБВАШЕ ДА СЕ КУПУВА ХРАНА, И ТЕ ВЕДНАГА НИ ПОДКАНИХА ДА СИ КУПИМ И НИЕ ХРАНА АКО ИСКАМЕ ДА ОСТАНЕМ?! ТОЕСТ, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА ТЯХНАТА СМЕТКА, ТЕ НЕ СЕ МИНАВАТ, НО СТАВА ЛИ ДУМА ДА МИНЕ ОТ НАС - ВСИЧКИ СА ПАС, НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ, А НЕДАЙ БОЖЕ ДА ПОВДИГНЕМ ВЪПРОСА - ЧЕРЕН ПЕЧАТ НА ЧЕЛОТО ЩЕ НИ ЛЕПНАТ НА КОЙТО ЩЕ ПИШЕ ДРЕБНАВИ?!

КАЖЕТЕ МИ МОЛЯ ВИ, ДРЕБНАВА И ЗЛОБНА КУЧКА ЛИ СЪМ АЗ ИЛИ ИМАМ ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ТОРМОЗЯ И РЕВНУВАМ И КАК ДА ПОСТЪПЯ, ЗАЩОТО ВЕЧЕ СЪМ ТОЛКОВА НЕУВЕРЕНА И НЕСИГУРНА В СВОИТЕ ЧУВСТВА И УБЕЖДЕНИЯ , И КАК НЕ, КОГАТО ЦЯЛАТА МИ ФАМИЛИЯ МИСЛИ И ЗАЩИТАВА УБЕЖДЕНИЕТО И ПОВЕДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИТЕ ДЕЦА?!
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА СЪВЕТИТЕ!
С УВАЖЕНИЕ
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Пет Мар 21, 2008 6:49 pm

Здравей,

До болка ми е познато положението с "големите деца". Мисълта ми е, че си има такива хора. Не мога да ти помогна със съвет как да се справиш с проблема..., защото май и ние все още се борим с него.

Според мен това не е ревност... ами и аз не знам какво е. Обаче не мисля, че си злобна кучка и дребнава заради това, което чувстваш.

Иначе ще е трудно да се справиш с това да убедиш роднините си, че те "големите деца" не са прави... винаги ще има такива за които вие ще сте черните и вие ще сте тези дето плюят по "големите деца" Та така... не знам какъв съвет да ти дам, но поне да напиша да разбереш че не си сама :/

Дано другите имат някакви идеи.

Поздрави.

Последна промяна Galka на Нед Мар 23, 2008 11:13 am, променена общо 1 път
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
Аватар
User

Mss. Smith

Ранг

Moderator

Мнения

1407

Регистриран на

Чет Юли 13, 2006 9:08 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Mss. Smith » Нед Мар 23, 2008 10:59 am

Ситуацията е изключително неприятна. :? И аз си имам подобни примери в родата, но няма точно да споменавам или да разказвам. :) Единственото, което ми хрумва, особено като наблюдател на подобни хора и случки е, че те няма да се променят - имат си подобен изграден тип на поведение през целия живот, ако тръгнеш да им казваш нещо най-много да се обидят.. :? :wink: От друга страна както ти каза - ако правиш като тях биха те сметнали за дребнава, а племенницата ти най-много да помисли, че леля й е станала много гадна и нищо не й купува... :roll: Може би единственото, което можеш да направиш е когато родителите ти те помолят да им помогнеш с племенницата ти, ако имаш някакви ангажименти - да им обясниш, че не можеш, в крайна сметка и ти си имаш работа... Всъщност и с родителите си може да поговориш за различното им държане към двете внучета - та нали са им еднакво слабост, по равно са плод на техните деца, защо да ги делят и на едното да купуват, на другото - не?! Това наистина не е честно и в един момент може чашата да прелее.. Така че ако намериш удобен случай - говорете за това, мисля че е нормално да се обсъди. :wink: А относно покупките за трапезата - вече ти казах, че няма да се променят тези хора :( Може би в един момент, но на малко по-късна възраст (кой знае?..) ще осъзнаят, че са можели да правят много повече. :) Но засега най-хубавото, което може да мислиш е, че трябва да се гордееш с добрите неща, които правиш :) Аз когато бях малка - майка ми правеше много за другите деца, даже неведнъж е давала по-хубави неща на тях, отколкото на мен. Разбира се тогава много се дразних и не се чувствах добре, но по-късно осъзнах колко благородно е това да правиш добро на другите, и колко е хубаво наистина да бъдем Хора. :D
Изображение
Аватар
User

Breadzombie

Мнения

315

Регистриран на

Чет Авг 17, 2006 10:42 pm

Местоположение

Стара Загора

Мнениеот Breadzombie » Нед Мар 23, 2008 12:43 pm

...
Последна промяна Breadzombie на Чет Юни 04, 2009 9:27 pm, променена общо 1 път
Аватар
User

Gabinka

Мнения

521

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 10:12 am

Местоположение

София

Мнениеот Gabinka » Пон Мар 24, 2008 9:30 am

И на мен твоето не мие чуждо.... От както се помня винаги е правено разделение.....Братовчедките ми живеят в Щатите мн отдаван и всеки път когато си дойдат няма да обяснявам колко зле се държат към нас(мен и брат ми) баба ни и дядо ни. Едно лято си дойде едната ми братовчедка...трябваше да ходим в интернет зала,нямахме нет вкъщи и нали се сещаш как на мен освен че не ми дадоха пари,ми обясниха че трябвало да отида с нея,за да я пазя и понеже нямам пари да седя на компютър,ще я чакам на пейката отвън залата!!!! Примерите са хиляди,но с годините по-добре не е станало,даже напротив. След поредната така случка,от която ясно пролича колко са ми семейство тези хора,аз просто ги зачеркнах.Честно казано те ме изхвърлиха на улицата и не ме пуснаха да живея в техния апартамент,чиито ремонт аз направих със собствени пари и усилия,в момент в който майка ми и баща ми отидоха зад граница и аз останах сама с брат си,и то само защото съм имала куче,с което те също живяха по-рано! Така че наистина е по-добре да поговорите,а ако не стане да драснеш чертата. От както аз не контактувам с родителите на баща ми,съм по-щастлива и по-малко главоболия имам от където и да го погледнеш. Дано нещата с разговор при вас се оправят,макар че дълбоко се съмнявам.Желая ти успех!
RANDOM_AVATAR
User

СОФИЯ13

Мнения

4

Регистриран на

Пет Мар 21, 2008 6:07 pm

Мнениеот СОФИЯ13 » Чет Мар 27, 2008 11:20 am

Всъщност и с родителите си може да поговориш за различното им държане към двете внучета - та нали са им еднакво слабост, по равно са плод на техните деца, защо да ги делят и на едното да купуват, на другото - не?! Това наистина не е честно и в един момент може чашата да прелее.. Така че ако намериш удобен случай - говорете за това, мисля че е нормално да се обсъди. :wink: А относно покупките за трапезата - вече ти казах, че няма да се променят тези хора

говорила съм вече, но те казват, че на другото дете купуват, защото неискат да ме товарят аз да купувам, а аз съм там, а родителите и не?!
на тях никога не им казват да купуват от време на време и те, не им е удобно, но на мен им е удобно да ми казват - индиректно разбира се , като ми казват че нямат пари да ги гледат и аз естествено нося за да не ги товаря, но нося и за големите деца не само за моето и родителите, но това е несправедливо към моето семейство, не че ще обеднеем, да не говоря че големите не само не купуват нищо на моето, но и внимание нулево, докато аз водя тяхното дете навсякъде с нас, защото немога да я игнорирам, та тя е дете и то добро и не е виновно за наглостта на родителите си. но моето дете започва да се усеща и не му е никак драго, то да е незабележимо от останалите роднини за разлика от братовчедка си. Лошото е че вече започнах да избягвам да ходя при тях или да отивам със свито сърце , а толкова обичах да ходя през уикендите и да сме заедно?! вече ми носи повече негативни емоции, а ми е мъчно за родителите и ми се иска да прекарвам време с тях, те остаряват и няма още дълго да се радвам на компанията им?! но как да променя това, че да не страда семейството ми и да се виждам с родителите си?!
Аватар
User

Galka

Ранг

Site Admin

Мнения

2858

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 1:02 am

Местоположение

Варна

Мнениеот Galka » Чет Мар 27, 2008 12:53 pm

Не знам какво да те посъветвам...някак да ги изтърпяваш за да можеш да се виждаш с родителите си..., а и все пак детенцето ще иска да вижда дядо и баба. Едва ли има вариант който да не наранява някоя от страните. Просто когато ходите... опитвай се да не обръщаш внимание на всичко онова, което те ядосва... все едно тези хора не същаствуват... и няма как да те ядосат.

И все пак щом за теб всичко това вече е свързано само с отрицателни емоции поразредете това ходене. Обаждай се повечко на родителите си. И така...

Много е трудно :? Май във всяко семейство има такива хора :?
Не встъпвай в пререкания с празнодумците: речта владеят всички, умът е присъщ на малцина.
Marcus Porcius Cato
RANDOM_AVATAR
User

СОФИЯ13

Мнения

4

Регистриран на

Пет Мар 21, 2008 6:07 pm

Мнениеот СОФИЯ13 » Чет Мар 27, 2008 1:53 pm

Galka написа:Не знам какво да те посъветвам...някак да ги изтърпяваш за да можеш да се виждаш с родителите си..., а и все пак детенцето ще иска да вижда дядо и баба. Едва ли има вариант който да не наранява някоя от страните. Просто когато ходите... опитвай се да не обръщаш внимание на всичко онова, което те ядосва... все едно тези хора не същаствуват... и няма как да те ядосат.

И все пак щом за теб всичко това вече е свързано само с отрицателни емоции поразредете това ходене. Обаждай се повечко на родителите си. И така...

Много е трудно :? Май във всяко семейство има такива хора :?

благодаря за съвета, май е по-добре да разредя ходенето, защото иначе няма да спра да се ядосвам на несправедливостта, мисля че така съм устроена, на всяка цена да има взаимност и справедливост, а то в живота май не е така.
всеки път когато съм там все така се случва че аз правя нещо за тяхното семейство, било с труд или със средства или с внимание и време, защото племенничката ме обожава и не ме оставя да отида на пазар или кафе без нея, където и да тръгна с моето дете, тя иска да дойде с нас, а това е свързано и с разходи и с пазене и на нея, но аз не мога да я пренебрегна , толкова е мила и ме обича, но родителите и се правят че не виждат и ми се обаждат и търсят само когато искат нещо от мен, но да ме питат как съм не се и сещат, а да предложат помощ в труден момент?! скатават се като охлюви, а в редките случаи когато съм си направила устата да ги помоля за нещо , много тактично ме уведомяват че нямат възможност, поради ред измислени причини,но на мен ми става ясно, че просто не им се занимава с мен. на празниците изобщо не ни канят, но ако трябва да спестят някой лев като дойдат при нас докато ние почиваме някъде и можем да ги приютим, ставаме най-подходящата компания за тях?! Е, кажете ми на това може ли някой да не обръща внимание, особено като е системно , а не минало свършено?!
Аватар
User

PSIHOLOG

Ранг

Психолог

Мнения

198

Регистриран на

Сря Юли 12, 2006 12:55 am

Местоположение

Варна

Мнениеот PSIHOLOG » Чет Мар 27, 2008 7:06 pm

Здравей СОФИЯ13,

Четох постовете ти и си мислех имаш ли нужда да ти пиша и аз, но накрая ще си позволя да направя коментар.

В живота на храта протичат различни фази на зрялост и ето те и теб в светлината на родител, с нови отговорности, радости и трудности разбира се. Забелязвам че пишеш само какво не ти харесва, какво е дразнещо, какво НЕ искаш да става. Искам да завъртя малко аспектите на ситуацията. Имаш съпруг с който се обичате, имаш детенце което обичаш и те радва (предполагам), съпруга ти също те радва предполагам. Аз разбирам твоите притеснения и тревоги (както четеш и много други са изпадали в подобни ситуации), НО се опитаи да се "фиксираш" към положителните неща и да се стремиш да гледаш по-позитивно. Всичко останало са битовизми които развалят отношения, създават "напрежение" в отношенията и това много скоро ще го принесеш и в твоето семейство (отлагайки тези преживявания в себе си). Съвета ми е радвай се на семейството си, на детенцето си понеже то има нужда от теб, съпругът ти също и създавай все по-щастливи моменти за тях.

Искам да обобщя темата и да се обърна към всички, че ежедневните стресови ситуации създават предпоставка за фиксиране в/у дребни неща които трупаме в нас и започваме да обвиняваме другите защо не ни обръщат внимание, защо се държат така, защо.. защо.. защо.. Нека се обърнем повече към нас самите и да си дадем сметка че по-често казваме "Аз не искам.. това, Не искам да ми се случва онова, не искам... не искам...." а да се стремим да се радваме на това което имаме и да казваме АЗ искам това, искам онова. Просто малко по позитивизъм :)
Искам да дам пример със майка Тереза, която казала "Ако искате да направите обединение против войната, аз няма да участвам, НО ще се включа в обединение ЗА мира"



Успех.

PS: Имаш Л.С. ;)
Ако хората знаеха винаги, какво да правят, животът им щеше да е по-лесен, НО често хората знаят какво да НЕ правят, а въпреки това го правят... Какъв парадокс нали?

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron