Тялото и/ли душата

Анорексия, булимия и други.

Модератор: mimz

Аватар
User

Аналитична Психотерапия

Мнения

6

Регистриран на

Чет Окт 18, 2012 4:19 pm

Тялото и/ли душата

Мнениеот Аналитична Психотерапия » Чет Окт 18, 2012 4:37 pm

Кое е онова, което ги свързва и дали наистина са две отделни неща?

Свикнали сме да възприемаме нуждите на тялото си като отделени от тези на вътрешните си потребности. Отделяме безумно много време за фитнес, здравословна храна, модерни дрехи, маркова козметика, с други думи – грижим се за тялото си. Дали обаче това е грижата от която то има нужда?

Тялото е онази външна обвивка, която носи информация за всичко, което се случва във вътрешния ни свят. Всяко негово страдание изразява една струна в душата ни, която е до болка обтегната. То е най-финия индикатор дали сме в хармония със себе си, дали сме подтиснати или объркани...

Единственото, което тялото ни иска от нас е да го чуем. Но за да го направим е нужно по-дълбоко вглеждане в езика, по който то ни говори. Спазваме препоръките на здравословното хранене например, но пренебрегваме причината - глада, който ни кара да поглъщаме всичко наоколо. Тичаме в парка сутрин, а вечер усещаме гърба и врата си натежали от предизвикателствата на деня - неизразените и подтиснати чувства, които „гълтаме” в общуването по между си. Рядко се замисляме за дребните знаци, които то ни праща. Ноктите например са символ на агресията, на здравословното взимане, на защитаването и когато страдаме от „чупливи нокти” може би е не само поради липса на витамини, а и поради трудност в изразяването на агресията си. Също както болките в гърлото се появяват тогава, когато не изказваме гласно намеренията и желанията си. Пълнотата обикновено се свързва с липса на движение, но така също е и очеваден символ на липсата, която поражда нуждата от презапасяване. Когато душата е гладна, тялото се опитва да компенсира това с измамно чувство глад. Храната и особено шоколада провокира отделянето на ендорфини – хормоните на щастието в организма, затова несъзнателно се опитваме с увеличаването на количеството да увеличим и нивото им. Храната обаче може да набави само едно относително ниско ниво на ендорфини, за останалата част ни е нужно едно друго Ти, което да задоволи потребностите ни, какво и ние неговите. Живота може да ни даде точно толкова, колкото можем сами да си "вземем" от него.

Вместо това обикновено отиваме на фитнес, започваме диета и така неусетно задълбочаваме празнотата отвътре. Това са съвременните начини за справяне с проблема, но не и с причината за възникването му. А това означава обречени на повтаряне процеси, докато някой или нещо (дори болест) не прекъсне този омагьосан кръг. Вътрешния глад има много по-дълбока сила от външния и докато не осъзнаем това тялото ни страда.

Самопознанието на всеки от нас е нещо много лично и всеки има правото да заложи в него каквито принципи пожелае. Определящо в случая е личното ни отношението към телесните сигнали, което може да се изразява в различни соматични симптоми. Ограничаването, преяждането, прекалената взискателност към тялото винаги са индикатор за липсата на даден модел във взаимоотношенията в ранната семейната среда, тъй като подсъзнателно храната е символ на топлината и обичта, от който се нуждаем, а не знаем как да стигнем до нея. Така, както болката на тялото е езика, по който то ни говори.

В днешният свят все повече ценности се измерват с материалното, с това как изглеждаш, отколкото с това, което си. Аналогично все повече красивото тяло се превръща в билет за популярност. Срещу това да не си отхвърлян, да имаш приятели и да си харесван, т.е да си социално адекватен. Страхът от загубата на социални контакти, ревниво поддържаната физическа форма, често на висока цена в основата си крие изначалния за всеки от нас страх – да не бъде отхвърлен. И колкото повече трупаме външно одобрение, толкова по-слабо е вътрешното.

Поддържаното и здраво тяло е много важна предпоставка за доброто самочувствие и хармония , но личността на човек е тази, която изпълва тялото и подхранва душата ни, затова преди да се променим външния симптом, нека обърнем внимание на това какво се опитва да ни каже душата ни с този проблем. Ако открием причината за него, то той е наполовина решен...
Аналитична Психотерапия


http://psychotherapy.alle.bg/

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt