ВЪРКОЛАЦИ vs ЛИКАНТРОПИЯ

Тук ще се постараем да дадем научно обяснение на паранормални явления.
Аватар
User

MAD_DOGS

Ранг

Психолог

Мнения

316

Регистриран на

Вто Авг 01, 2006 5:43 pm

Местоположение

ВАРНА

ВЪРКОЛАЦИ vs ЛИКАНТРОПИЯ

Мнениеот MAD_DOGS » Пон Мар 31, 2008 6:41 pm

Върколаци

Върколакът - едно от неизброимите и най-ефектни създания от света на човешката история, мит и въображение. Върколакът - менящ формата си хищник със зловещ апетит и опасни инстинкти.

Върколак: човек, който притежава способността да се превръща във вълк. Един от най-древните митове на Новата ера... Върколаците са наричани още ликантропи; превод от гръцки: хора-вълци. Ликантропията не е измислено понятие без научна обосновка. От една страна то характеризира психическа нестабилност у човека, която го кара да си мисли, че действително може да приема формата на диво животно.

Възможно е болестното състояние ерготизъм да е свързано с мита за Върколака. Симптомите на ерготизма, които се предизвикват от гъбата ергот, позната по българските земи като мораво рогче, съвпадат с тези на бяса - нарушения на двигателната система, спазми, световъртеж, халюцинации, неконтролируема жажда, "вълчи" апетит, загуба на говора... Между впрочем, основната съставка на моравото рогче е лизергиновата киселина, а именно тя е в основата на халюциногенната дрога LSD. В средновековието хората често са се хранили с хляб, направен от заразено с мораво рогче зърно. Това лесно обяснява явлението върколак.

Съществува и генетично изменение, наречено порфирия, което също води до проявата на върколашки симптоми сред които деформация на сухожилията, почервеняване на ноктите и зъбите... От друга страна ликантропията е в услуга и на свръхестественото, защото с нея се обозначава и същинската трансформация на човека в звяр. В единия случай науката дава логика на онова, което тревожи съзнанието, а в другия - суеверието се опитва да обясни необяснимото…

Върколакът е създание, надарено с безсмъртие (той постоянно регенерира клетките си), но той далеч не е неуязвим - силната отрова и огънят са смъртоносни, както и всичко, което може да нарани сърцето или мозъка на човека-вълк. Въпреки че върколашката ахилесова пета все по-често добива очертанията на една условност, среброто си остава най-сигурното оръжие срещу върколаците. Народните песни разказват, че турците са леели сребърен куршум, с който да убият известния български войвода Дельо хайдутин - толкова свиреп, че бил смятан за върколак. Какво превръща обикновения човек в ликантроп? Циганското проклятие, ухапването от вълк, кръвното родство. А какво може да го изцери? За всяка бедна душа има надежда… стига да не е вкусила човешко месо…тогава процесът е необратим.

В исторически план още в древния Вавилон можем да търсим ликантропи. Говори се, че вавилонският цар Навуходоносор е бил такъв, а едно от най-ранните сведения за това как хората се превръщат в по-низши форми на животинския свят е записано в Стария завет. Според друга версия, първото писмено доказателство за мита за върколака е в легендата за Гилгамеш (датирана от приблизително 2000 г. пр.н.е.) През 1-и в. пр. н.е Вергилий споменава за съзнателна трансформация на върколак. Митът за ликантропите такъв, какъвто го познаваме се е родил през Средновековието и оттогава досега се е превърнал в една от най-популярните, дори в днешно време - комерсиализирани - теми на фолклора.

Върколакът е често срещан образ и в славянската митология, в която до 19-и в. Човекът-вълк е по-скоро вид вампир. Някои духове (предимно на зли хора) се заселват на земята, обитават изоставени воденици, кръстопътища и пр. Те могат да се превръщат в различни животни и изпиват кръвта на заблудените пътници, които имат нещастието да попаднат близо до техните леговища. Интересното при този тип върколак е, че той има само едно голямо око.

При всички славянски народи (у нас в северозападна България) се среща вярването, че върколакът яде месеца, месецът се загубва и на небето остава дупка, т.е. по този начин се обяснява лунното затъмнение. Твърди се, че може би най-известният български магьосник Боян (Баян) бил толкова могъщ, че можел да се превръща както във вълк, така и в други зверове. Друг български фолклорен герой от Лудогорието Демир Баба (още известен като 'Железният Баща') можел да се превръща и във вълк, и в сърна.

Превръщането във вълк често е способност на епическите герои, както в славянската митология, така и при останалите индоевропейски народи - древноруския Волх Всеславович, индийския Бхиме, германския Беовулф. При героите често се проявява смесица от метафора, изразяваща сила и могъщество, както и истинско преобразяване. Трябва да се отбележи, че най-старите названия на върколаци произлизат от смесването на названията за вълк и мечка - също толкова често срещана митологична комбинация. В древно-руската книга 'Чаровнию' забранена от църквата, има описание на трансформации в мечка и вълк.

Първоначално образът на върколака в европейските вярвания е бил положителен. Трансформацията на човек във вълк е била свързана с определени ритуали, била е част от магьосническата практика - традиционното сливане на човека с природата и докосването до езическите божества. С навлизането на християнството както други митологични образи, така и върколаците се превръщат в олицетворение на злото.

Много често легендите за върколаци се преплитат с исторически доказателства. Пример за подобна загадка е историята за върколака Петер Щубе, който тероризира жителите на германския град Бедбург. Действието се развива през 1591 г. Няколко души преследват вълк, който за ужас на ловците изведнъж се превръща в техен съгражданин (твърди се, че в момента в който върколакът е ранен, той си възвръща човешкия облик). По-късно след мъчения той признава, че е убил и изпил кръвта на 16 души. Щубе е обявен за магьосник, който дори опитал да сключи договор с дявола. Върколакът е измъчван (кожата му одрана, краката му - счупени) и след това обезглавен. Нека не забравяме, че по това време магьосник е бил всеки, неудобен за светата инквизиция човек. Дали Петер Щубе е бил обикновен човек, станал жертва на геноцида на инквизицията или наистина е бил върколак, остава загадка.

Каква е съвременната представа за Върколака?
Много сходна и с тази отпреди столетия - хуманоиден вълк, отдаден на суровите инстинкти, но пазен от интелекта на Homo sapiens, бърз, могъщ и безпощаден хищник, подчинен на енигматичното пълнолуние.

Съществува дори и 'класификация' на върколаците - има алфа- и бета-върколаци. В една глутница първите са лидерите, а вторите са подчинените им, които в повечето случаи са превърнати във върколаци от своите водачи.

Еволюцията на човека-вълк не се ограничава с митологията - и в света на масовата култура на върколаците им предстои дълголетие. Началото на литературната слава на върколака е поставено от не кой да е, а от римския поет Овидий. Той описва древногръцкия мит за Зевс и царя на Аркадия Ликон. Ликон се опитал да убие предрешения като скитник Зевс. Богът се разярил и превърнал Ликон във вълк. Останалото, както казват, е история...Следват буквално хиляди ужасни, романтични и полу-документални истории, чиито главни герои са върколаци.

Най-ярките паралели в литературата се правят със заслужено прочутата приказка за Червената шапчица на братя Грим, в която се появява вълк с особено човешки качества. По-късно, когато се ражда жанрът на готическия роман, темата за демоничните създания се засилва; в "Дракула" на Брам Стоукър едно от многобройните превъплъщения на графа е вълк.

През XX век върколаците буквално мигрират от света на легендите в света на изкуството. Светът се променя - суеверията избледняват, но слабостите на обществото намират нови форми. Една от тях е нуждата от страха. В съчетание с нуждата от забавление… резултатът е грандиозен. Киното ни шокира с филми за върколаци още през 1913 г. По-късно се появяват "Човекът вълк" (1941), "Американски върколак в Лондон" (1981) и "Воят" (1981). Днес филмите за върколаци са не само актуални, но и безобразно печеливши - от "Ван Хелсинг" до "Подземен свят", който описва битката между расата на вампирите и расата на върколаците.

В литературата хората-вълци са вдъхновявали такива автори като Рон Кели, Клифърд Саймък и Стивън Кинг. Бестселърът "Двете кули" на Джон Р. Р. Толкин ни разкрива една интересна версия на мита - уаргите. Думата е заимствана от немски език и означава едновременно "вълк" и престъпник, извършил непростим грях, който е отритнат от обществото. Принуден да бяга от хората, той постепенно губи разсъдък и се превръща в звяр.

Къде се крие Върколакът в XXI век?
Понякога има странна форма. Днес го намираме, разбира се, и в Интернет - например сайтове, в които хомосексуалистите се оприличават на върколаци. Може би това се дължи на отколешната тенденция по-странния човек да се свързва със загадъчни създания, сред които е и върколакът. Доказателство за това, че той живее и в XXI век е скорошния филмов хит "Матрицата: Презареждане".

Легендите за странни и опасни чудовища са живи и истински, както и самите чудовища. Ако не вярвате - разходете се из гората при пълнолуние и веднага ще усетите тръпката!

Върколаците - верните стражи на луната

"Ликантропията" е вид лудост, призната от медицината. При нея болният се смята за вълк и проявява хищническа агресивност


Нощ. Гора. Пълната луна страховито наднича иззад черни облаци. В тишината се разнася смразяващ кръвта вой. Животните в обора са неспокойни. Усещат злокобното присъствие на звяра. Селяните са залостили тежките дървени порти. Спотаили са се пред пламтящата камина и сякаш очакват нещо да се случи. Нещо зло. Всеки месец на пълнолуние едно ужасно същество излиза от бърлогата си и убива жестоко хора и животни. Всички знаят, че върколакът пак е излязъл на лов. Никой не го е виждал. Сутрин намират само обезобразените му жертви.
Нов кадър. Мъж на средна възраст стои пред огледалото. Дълги нокти израстват на ръцете и краката му. Дрехите му се късат и отдолу се подават гъсти животински косми. Тялото му се променя в нещо ужасяващо и невиждано. Ушите му се издължават. Очите му стават жълти, зениците му - продълговати. Порастват му големи остри зъби. Лицето му се превръща във вълча муцуна. Той изскача през прозореца и тръгва на лов.
Така започват доста филми и книги на ужасите. Малцина обаче знаят, че това се е случвало и в "живия живот". А може би се случва и сега? Една страшна легенда се носи още от уста на уста.


През 1591 г. в едно немско градче заловили първия върколак
в човешката история. Градчето се намирало близо до гъста гора. Хората се страхували от вълците, които посред бял ден нападали овцете и козите им. По едно време обаче жертви станали и самите местни жители. В продължение на няколко дни намирали на близката поляна по един жестоко разкъсан човешки труп. Смятало се, че за кървавите убийства са виновни вълците. Един ден обаче те открили ужасяващата истина. Местни ловци се натъкнали на вълк в гората. Обградили го и насъскали кучетата срещу него. Вълкът не се и опитал да избяга. Пред смаяните им погледи той се превърнал в мъж на средна възраст. Това бил местният магьосник Петер Щубе. Ловците хванали върколака и го измъчвали, докато той си признал, че е извършил 16 жестоки убийства.
Историята на Петер всъщност е много любопитна. Той започнал да се занимава с магьосничество още на 12 години. Бил толкова обсебен от свръхестественото, че дори се опитал да сключи договор с дявола. Горко на враговете му. Най-безмилостно наказвал всеки, който гледал с лошо око на заниманията му. Когато го заловили,
охотно разказал как се е превърнал във върколак
Одрал кожата на един вълк и си направил колан от нея. Когато изгреела пълната луна, той слагал колана на кръста си, произнасял някакви тайнствени думи и приемал облика на вълк. Под формата на хищник причаквал жертвите си, разкъсвал гърлата им и пиел топлата им кръв. Признал си, че предпочитал да убива младите момичета, които пасяли овцете на отдалечени от градчето поляни. Петер не пожалил и собствения си син. Един ден го завел в гората, разбил черепа му и изял мозъка му. След ужасяващите му признания, местните се саморазправили с него. Счупили ръцете и краката му, разчленили тялото му и накрая го изгорили. Живи в огъня хвърлили и дъщеря му и любовницата му. Страхували се двете жени да не продължат пъкленото му дело.
В градчето сега се издига паметник, който да напомня за ужасните събития.
Издяланата от камък глава на Петер много напомня муцуната на вълк.
Братя Грим били много запалени по темата за върколаците и в приказките им често се срещат тези загадъчни същества. В историите им върколакът е уж нормален човек, който ходи в гората за дърва заедно с приятелите си. Като огладнее обаче, слага на кръста си специален колан и се превръща във вълк. Издебва някое кротко животно, разкъсва го и го изяжда. Братя Грим пишат и за жени върколаци, които действали по същия начин.
Бащата на върколаците обаче е един цар. Историята му откривеме в старогръцката митология. Веднъж Зевс се преоблякъл като обикновен човек и отишъл на гости на цар Ликаон. Царят разпознал веднага страшния господар на Олимп и решил да го убие. Предложил на Гръмовержеца за вечеря човешко месо. Зевс обаче се усетил и не хапнал от ужасното блюдо. Разгневил се много, разрушил царството и проклел Ликаон да прекара остатъка от живота си като вълк. Отам идва
терминът "ликантропия", употребяващ се в медицината
днес. Ликантропията е вид лудост, при която болният се смята за вълк и проявява хищническа агресивност и жестокост.
Има много записани случаи за хора, страдащи от това рядко заболяване. Един от най-известните е този с момчето-ликантроп. Жан Грение бил обикновен френски младеж от провинцията. Баща му често го биел и той избягал от вкъщи. Дълго обикалял горите гладен и жаден. Една вече го срещнал висок мъж, облечен в черно, който му се представил като Господаря на гората. Той целунал Жан с ледените си устни и го попитал дали иска да се присъедини към тайнственото братство. Момчето било толкова отчаяно, че веднага се съгласило. Мъжът му направил странна татуировка на крака, намазал тялото му с воняща смес и го покрил с вълчи кожи. Дал му да пие някаква непозната напитка. Посветил го в тайната на върколаците.
Скоро след като Жан се присъединил към братството от околните села започнали да изчезват деца. Местните хора организирали хайка и заловили момчето, което си признало, че е убило и изяло 15 деца. По това време Жан бил на 14 години. Съдията решил момчето да бъде затворено в лудница до края на живота си. Той отказвал да яде нормална храна, издебвал когато готвачът заколи кокошка и изяждал сурови вътрешностите й. По време на пълнолуние виел страховито и твърдял, че е вълк. Според психиатъра на Жан промяната във вълк съществувала само в болния му мозък. Той страдал от ликантропия.
Наистина ли върколаците са плод на болното въображение на луди и наркомани? Някои психиатри смятат, че продължителната меланхолия може да причини халюцинации и лудост. Хората, които дълго време живеят в усамотение, стават агресивни и започват да се мислят за хищници. Поглеждайки в огледалото, те оприличават лицето си на вълча муцуна.
Халюцинациите може да се дължат и на различни растения и гъби,които карат хората да се мислят за вълци.
Съществува и друга легенда. Основателите на Рим - близнаците Ромул и Рем - били откърмени от вълчица. Вярва се, че единият от тях може би се е съвокупил с някое от вълчетата на кърмачката и така се е получило поколение нови същества -"лупани". Те били хора, които при известни обстоятелства се превръщали във вълци. Били много агресивни, преследвали жертвите си и прегризвали гърлата им. Повечето били преследвани и избити, други обаче се преселили в областта на днешна Албания.
Сега хората от едно албанско село разказват, че в близката планина живеят група върколаци. От векове се носела легендата за хора, които могат да се превръщат във вълци. Старите баби и дядовци знаели стотици истории за необикновените същества и плашели с тях децата. Върколаците обаче не пречели на местните, не нападали нито стадата им, нито самите тях. Когато изгреела пълната луна, хората от селото чували само страховития им вой. Някои от местните твърдят, че са виждали косматите обитатели на гората, докато били на лов.

Кой става върколак?

Според народните вярвания върколаци могат да станат родените на Коледа и на Бъдни вечер. Смята се, че във вълци могат да се превърнат и хора, огрени от пълната луна, докато спят. Както и тези, които не ходят на изповед. Хората, ухапани от върколак и останали живи, също се превръщали във върколаци. Докато не вкусели обаче човешка кръв, те не били истински вълци. Най-често обаче върколаците са такива по наследство. Ако единият родител е върколак, здължително и децата му стават такива.

Как може да бъде убит върколакът?

Смята се, че това може да стане само със сребърен куршум или стрела, който да улучи вълка право в сърцето. Иначе заклинанието не действало. Това е официалното оръжие срещу странните създание според книгите и филмите по темата. Учените смятат обаче, че веществото, което би убило хората-"ликантропи", е живакът.
Върколаците, като всички други живи същества, едва ли са безсмъртни. Преданията твърдят, че раните им заздравявали бързо, но накрая умирали от старост.

автор:Claudia http://loop.bg/blogs/werewolfs

ЗА ВЪЛЦИТЕ И ХОРАТА
И така, как изглежда всъщост върколакът и как можеш да разбереш дали някой е създание на нощта?
От безбройни истории през вековете, хората са отбелязали разлики в човешкото държане и външност, които според тях са признаци на ликантропия. В своята всекидневна човешка форма, те имат те имат големи вежди, които са свързани над носа, дълги криви нокти оцветни в тъмно червено. Дланите им са окосмени и понякога окосмяването е оформено във формата на звезда. Издължени кучешки зъби, здрави челюсти, и широките изпъкнали ноздри също може да са символ, че някой е върколак. Ушите им са дълги и притиснати назад към главата. Кожата им обикновено е нашарена с необикновени цветове като жълто и сиво и понякога зеленикаво. По общо мнение кожата им също е груба и суха, дращеща и обикновено имат изобилно окосмяване по цялото си тяло. Друг знак е това, че върколаците често са много жадни и устата и очите им винаги са сухи.
Но не е само външният вид, който отделя тези хора от нормалното общество. Има и други характеристики - често срещано е среднощно бродене, и усамотение в делата им. Известни са с това, че често посещават гробищата и оскверняват гробове, като изкопават пресните трупове и се хранят с плътта им.
Разбира се върколакът не винаги е в своята полу-форма. Обикновено той/тя е в човешка, с изключение на споменатите белези, но върколакът се чувства най добре в своята вълча форма. Тази трансформация се постига по много начини, макар че всички са изключително опасни. Най-често предпочитаният от повечето върколаци, присъстващ в документираните опити е ритуалният обред. Обикновено се практикува в усамотени участъци от гората, когато луната е пълна и ярка. Засегнатият индивид трябва да начертае огромен кръг на земята, в центъра на който да накладе огън и да си е приготвил магически мехлем или еликсир. Всеки прави своите по различен начин, но растенията които включват трябва да са силно отровни. Използвт се Беладона, Бучиниш, Буника, и кучешко грозде. Тези растителни съставни части се варят много за да се извлекат техните най-ефикасни съставки, и резултатът се смесва с мазнина от човек или животно, зехтин или терпентин. Когато смеската е готова, лицето желаещо да се промени трябва да намаже кожата си с нея и да си сложи колан направен от вълча кожа или да се наметне с цяла вълча кожа и да се моли на дявола да го промени. Когато приключи, лицето ще се превърне във вълк и може да тръгне на лов за плячка.

Ритуална молитва
“Hail, hail, hail, great Wolf Spirit, hail
A boon I ask thee, mighty shade,
Within this circle I have made.
Make me a werewolf strong and bold,
The terror alike of young and old."

Горната молитва е подобна на много други заклинания и молитви, записани като древни инкантации, чрез които човек може да приеме формата на вълк. Инвокации на зло. Призовавайки духовете на гората и дори самият дявол да подпомогнат трансформацията. Но молитвата не е достатъчно, вълчата кожа е това, което насочва духът на вълка към човекът желаещ да се освободи от човешката си форма. И в комбинация с силни халюциогени и токсините от растенията използвани за мехлемът намазан върху кожата, трансформацията е готова. Не се знае със сигурност дали тези хора са се променили наистина, но методите които използват определено са благоприятни за промяна върху техните възприятия във вярването че наистина са луди кръвожадни зверове.


Случаи и обяснения на Ликантропия

Това вече не е приказка за плашене на деца. Докато цивилизациите се развивали и все повече хора пренебрегвали историите, се хвърлила нова светлина върху тези създания и когато се появявали убииства с нечувана жестокост, започнала нова поредица от документации, много по-правдоподобни от обикновените хорски приказки. Изведнъж върколаците били навсякъде и сега съществуват много документирани случаи с опити да се изяснят епидемичните случаи.
През периодът между 1520 и 1630 г. повече от 30,000 души били обвинени за върколаци. Тези хора били измъчвани докато си признаят престъпленията в които ги обвинявали от криминалното разследване. Повечето били изгорени живи, обезглавени или набучени на кол. За тези които избегнали смъртта също не било лесно. Останали завинаги с психологични травми от преживените мъчения и обвиненията че са върколаци, те така и не успявали да върнат своя нормален живот и някои от тях дори се самоубивали за да избегнат страданията с които им се налагало да живеят.

Делата срещу Върколаци

През 1591 г., Пиер Бъргот и Майкъл Вардъм били обвинени за върколаци. Преди деветнайсет години, когато Бъргот се опитвал да намери своята уплашена от бурята овца, той срещнал трима тайнствени, облечени в черно конници. Един от тях го успокоил че овцата му е на сигурно място и му дал пари. В замяна странникът поискал от Бъргот просто да му се подчини като на Господар. Приемайки сделката Бъргот се съгласил да се срещнат отново. На втората им среща така нареченият Господар му казал за истинските условия на сделката:
Бъргот трябвало да се отрече от Бог, Дева Мария, Раят, баптистката си вяра, както и от своето причастие.
Докато годините минавали на Бъргот му ставало все по трудно да се придържа към сделката. Тогава той бил повикан от Майкъл Вардъм. Вардъм поискал от него да се съблече гол и да втрие магически лосион по тялото си. Когато Бъргот се подчинил на заповедта, разбрал че ръцете и краката му станали целите окосмени и ръцете му се променили в лапи. Вардъм също се променил и заедно побягнали през обкръжаващата ги област. Те извършили множество ужасяващи престъпления. Разкъсали на парчета седемгодишно момче, убили жена и отвлекли четири-годишно момиченце. Нещастното момиченце било напълно изяден от тях. След като ги заловили били умъртвени на момента. Тяхна рисунка била сложена в местната църква като напомняне за злите дела, които човек може да извърши под влияние на Сатаната.

Жил Гарниер, "отшелникът от Доле"
През 1573 г. нападенията на върколаци ставали все по очевидни. След като намерили няколко полуизядени деца, органите на властта в градчето Доле в една Френска провинция те предложили награда за глават на върколака. Два месеца след предписанието, набеденият върколак на име Жил Гарниер бил арестуван. Негови жертви били 9 до 12 годишни деца. Той ги убивал със своите челюсти и нокти. За да задоволи глада си, изяждал месото от бедрата, краката и коремът. Историята за неговите престъпления и осъждането му на смърт все още се разказват и дори станали народна песен.

Върколакът от Сауд
През 1584 г. два набедени върколака, Пиер Жандилон и синът му Жорж били арестувани. Те били обвинени за убииствата и изяждането на безброй младежи под наркотичното влияние на мехлемът с който мажели телата си. Отново през 1598 Жакес Ролет бил осъден, за това, че убил и изял петнайсет годишно момче. Той станал известен като върколакът от Сауд. Когато го намерили в гората, той бил полугол, с дълга сплъстена коса и окървавени ръце, и все още държал парче месо. На делото му, той подробно обяснил как убил множество хора, включиелно адвокати, съдии и прокурори. Макар осъден на смърт, по късно бил изпратен в лудница. Странно, но той се задържал там само две години.

Шивачът
Сред останалите случаи на върколаци, историята за един шивач се отличава със своята чудатост. Набеденият върколак се криел в горите и останал там дебнейки за случаен минувач. Винаги, когато имал възможност изкачал от скривалището си и убивал злощастният човек. Също така имал и магазин, който използвал за примамка на децата, където ги вкарвал и след това убивал. В избата си съхранявал тяхното месо, както правят някои касапи. Някои варели използвал да складира костите и "други гадни и противни неща". Записките натрупани по време на неговото дело били толкова отблъскващи, че съдът решил да ги унищожи.

Ликантропското дете
Има също и записки за дете върколак. Това бил Жан Грениер от Аквитеир. Неговата история е повече или по-малко подобна на тази на Бъргот. Когато баща му го биел, той бягал от вкъщи и се скитал из местността. Една вечер друго момче на име Пиер Ла Тихаир го отвел към дълбините на гората. Там ги посрещнал Господарят на Джунглата. Той бил висок, облечен в черно, мрачен човек яздещ черен кон. Господарят слязъл от коня си и целунал Грениер със студените си устни. На втората им среща и двете момчета се подчинили на Владетеля на гората. Техният господар нарисувал татуировки върху бедрата им като дамга. След което извадил мях за вино и им дал да пият. След което им дал вълчи кожи и мехлем. Господарят им обяснил как да втрият мехлемът в телата си преди да си сложат кожите.
Настъпил дълъг период на насилие, през който 15 деца включително и братчето на Грениер изчезнали. Когато най-накрая Грениер бил заловен през 1603 г., той си признал че ги е изял всичките. Макар и вече на четиринайсет години той бил физически и психически изостанал. Взимайки предвид неговата възраст и ограничените умствени способности, Съдията заповядал Грениер да бъде затворен в самостоятелна килия на манастир до края на живота си. Там той отказал да яде каквато и да е обикновена храна и поглъщал само карантии и мърша. Седем години по-късно, когато мъж на име Пиер де Ланкре го посетил, той бил съвсем измършавял и озлобял. Дълбоките му тъмни очи горели непрекъснато. Ръцете му били като животински с дълги остри нокти, а зъбите му били също като кучешки. Оказало се, че му харесвали историите за вълци и постоянно ги имитирал. Година по-късно умрял, за да бъде запомнен завинаги като "момчето ликантроп". Случаят с Грениер е сред тези, които са допринесли за смяната в становището за върколашкият феномен. Главата на следствения комитет, разглеждал случая накрая дал разумно обяснение. "Смяната на кожата съществува само в объркания мозък на лудият. Следователно това не е престъпление, което може да бъде наказано". Съдиите започнали да гледат на случаите с върколаци с повече толерантност.

Обяснение
И така, какво причинява този феномен - ликантропията. Дали психологична самоизмама или наркотично стимулирано безумие. Откакто е направен първият доклад за върколаци са предложени множество обяснения. Лекари, учени, психолози, всички се опитвали да разберат какво предизвиква такова нарастване във вярванията за върколаци.
От депресия и химическа нестабилност, до малко храна и липса на хигиена, много са се опитвали да обяснят и излекуват ефективно ликантропията. Някъде около 1621 г. свещеник на име Робърт Бъртън написал книга, наречена "Анатомия на Меланхолията". В тази своя работа той заявил че ликантропията е психологична болест, за която обвинил вещици, магьосници, лошият въздух, недоспиването и дори недояждането.
Но медицинското обяснение не било достатъчно за тези хора вярващи в превръщането на човек във вълк. По това време предпочитано вярване било, че магията и вещерството са отговорни за всичко, което е извън границите на обикновеното. Френски автор от началото на седемнадесети век, Хенри Буже, написал, че Сатаната оставя човекът да спи зад някой храст, след което се появявал преобразен като вълк за да предизвика зли помисли по посока на лицето. Той вярвал, че Дяволът можел да влезе в ума на спящият човек и да обърка мислите му до такава степен "че той да повярва, че наистина е бил вълк, тичал е и е убивал както хора така и зверове."
През 19 век Елифас Леви написал своята книга "Тайните на Магията" твърдейки че не човек извършва делаа а фантом. Той написал: "Така за човек, чиито инстинкти са зверски и кръвожадни, неговият фантом ще броди на открито във вълча форма, докато той спи тежко у дома си, сънувайки че е същински вълк." Леви вярвал, че раните, които толкова често смятали за причинени от върколак може да се припишат на преживелиците на духа докато е бил извън тялото.

Науката нанася удар:
Днес съществува списък с недъзи водещи до ликантропия.
1. Шизофрения
2. Животински мозъчен синдром с психози
3. Психотична депресивна реакция
4. Истерична невроза от зловреден характер
5. Маник-депресивна психоза
6. Психомоторна епилепсия.

Разбира се науката приписвала ранните случаи на ликантропия на химическа реакция зърна и растения заразени с вид плесен, която можела да доведе до случаи на халюцинации. Също и съставната част на мехлемите и мазилата била много токсична и съдържала халюциогенни съставки за психозата и заблудата за физическа трансформация.
Силна теория, обикновено приемана като извор на ликантропията била храната на обичайните селяни. Хлябът се правел от жито и бил основна част от тяхното меню. Използваното жито често било заразено с мораво рогче, гъбичка, която произвеждала химикал подобен на LSD (LysergicAcid Diethylamide). Макар използвано и от медицината, моравото рогче, погълнато в големи количества, предизвиквало параноя и халюцинации. Дори през 1951 г. било документирано за 6 умрели и 135 изпратени в болница хора заради отравяне с мораво рогче в един Френски град. Жертвите яли от хляб направен със заразено жито и в резултат на това имали множество ужасяващи видения че са нападани от тигри и змии или че се преобразяват в зверове. Този специфичен инцидент давал много по-добро обяснение за случаите с върколаци отколкото останалите световноизвестни случаи.
Разбира се, друга забележителна възможност е тази, върколаците просто да са били заразени с болест като например Бяс или Порфибия.
Бясът се пренася по топлокръвните животни и е вирус атакуващ централната нервна система предизвиквайки неконтролируема възбуда и болезнени мускулни контракции на гърлото. В резултат на това жертвата е неспособна да поглъща и пие, което обикновено води до пресъхване на устата, което пък е асоциирано като символ на върколак. Разбира се, обикновено се стигало до смърт до три до пет дни след първите символи на симптомите.
Порфирия е рядко генетично изменение, предизвикващо недостиг на хем, пигмент в съдържащите кислород червени кръвни телца. Симптоми на Порфирия са фотосензитивност, толкова силна че излизането на дневна светлина е изключително болезнено и обикновено кара страдащия да си остане вкъщи през време на дневните часове. С влошаване на състоянието, жертвата започва да изглежда все по ужасяващо. Появяват се обезцветяване на кожата и огромно окосмяване по лицето и тялото, и понякоа дори възпаленията са изключително видими. По нататъшно развитие на болестта води до разлагане на хрущялите и израждане на носа, ушите, клепачите и краищата на пръстите. Зъбите и ноктите могат да придобият тъмен червеникаво-кафяв цвят. Порфирията също така е придружена с психически смущения включващи истерия и делириум до маник-депресивни състояния.
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.
Аватар
User

MAD_DOGS

Ранг

Психолог

Мнения

316

Регистриран на

Вто Авг 01, 2006 5:43 pm

Местоположение

ВАРНА

Мнениеот MAD_DOGS » Пон Мар 31, 2008 6:55 pm

Върколакът - мит срещу науката
За готиката
Автор Lavleis
08 November 2007
Поверието, че човешките същества могат да изменят облика си и да се превръщат в зверове, датира от най-дълбока древност. За изпълнението на свещенните си ритуали първобитният човек надява кожата на свирепо животно, като вярва, че по този начин придобива неговата сила. През вековете смяната на облика постепенно се превръща в елемент от култа към дявола, а върколаците, или тези, които са смятани за прокълнати, са подложени на преследване и унищожение.

През средновековна Франция са "доказани" над тридесет случая с върколаци, макарче както при големия лов на вещици, и тук тези случаи говорят повече за ловците, отколкото за обвинените.
През 1573г. едно цяло село близо до областта Доле в Източна Франция е обзето от смъртен страх от върлуващ голям вълк, който яде деца. Когато ловуващата хайка попада на чудовещния звяр в момента, в който той разкъсвал едно дете, те забелязват, че той поразително прилича на Жил Гарние - отшелник, живеещ в гората. Отшелникът признава, че е влязъл в съглашение с Дявола в една от неговите форми, и той му е дал магически мехлем, благодарение на който се превръщал в свиреп звяр.
Днес почти няма съмнение, че много от тези убийци страдат от ликантропия - измамна лудост, под въздействието на която болният започва да вярва, че се превръща в звяр. Състоянието на болните от тази болест често се влошава при пълнолуние.
Тайнственият мехлем в историята може да преставлява някакъв вид халюциноген, като например буфотенин, който се отделя от жабите и се използва от вещиците за придобиване на усещането за летене. Намзан с този мехлем и покрит с вълча кожа, ликантропът наистина се превръща във върколак - с неговите желания и форма, особенно ако се наблюдава от разстояние.
Сред най-правдоподобните от многото въвременни теории, обясняващи съществуването на върколаците, е тази за бяса. Заразният кучешки бяс, който се предава на кучетата чрез ухапване от вълци, а на човека от ухапване от куче, кара хората да се държат като побеснели кучета, да се зъбят и дори да се движат на четири крака. От векове се смятало, че ухапването от върколак превръща жертвата в такъв. Връзката с тази болест е очевидна, което трябва да ни накара още повече да съжаляваме за всички нещастници, обявени за върколаци.
Това явление обаче в такава степен е завладяло човешкото въображение, че е трудно да повярва, че неговият източник са просто патетичните истории за обзети от амок селяни. Американският психоаналитик д-р Нандо Фодор смята, че ликантропията представлява "психичен Механизъм", който може да се открие и в сънищата, особенно тези за трансформации, кръвопролития и разбира се вълци. Докторът приема подхода на Фройд, според който върколакът е архитипен символ за "сексуално садистични очаквания" особенно сред жени със садистични налклонности.
Въпреки това, нито една от съвременните теории не обеснява многото случаи, в които върколакът е ранен и проследен до дома на местен жител, където възвръща човешкия си облик и се оказва ранен на същото място, където е било улучено и чудовището. Едва ли всичките ни прадеди са били заслепени от суеверия или са били жертви на масова истерия, но въпреки това подобни разкази се носят из цяла Европа през вековете.
Тази загадка може би има ключ и той се крие някъде в мрака на човешката душа, или може би в магическите заклинания на някой демон, а защо не това да е игра и на природата.
ПОСЛЕДЕН СЕ СМЕЕ ТОЗИ КОИТО СТРЕЛЯ ПРЪВ.

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt
cron