Депресия

RANDOM_AVATAR
User

HaPpY gIrL

Мнения

1

Регистриран на

Пет Юли 22, 2011 8:53 pm

Депресия

Мнениеот HaPpY gIrL » Пет Юли 22, 2011 9:07 pm

Здравейте!Радвам се че мога да споделч мнението си пред хора,от които не се срамувам,защото няма как да ме видите и т.н.Така ми е по-удобно да споделя.
Няма друго обяснение за поведението,даржанието и мислите в главата ми.Ако това не е депресия незнам какво е.
Аз съм на 26г. жена и нямам смисъл в живота си.Нямам роднини,нямам семейство.Мога да се похваля с не повече от 2-3 приятели,които обаче искат да имат връзка с мен(така че наречете го както искате).Нямам кариера,нямам събрани пари.В чужбина съм и съм напално сама.Нямам с кого да си кайа 2 думи а и нямам и желание да товаря хората,не очаквам някои да ме разбере.
Имам желание да започна да градя някакво бъдеще,но искам да чуя мнението ви.И моля ви без глупости от рода"Бъди позитивна,млада си и т.н..."
Не съм нито млада,нито времето ми е за кариера,нито за курсове,ното за деца(мечтата ми).
Споделете вашата истоя,на колко се омъжихте,кога родихте и как празнувате празниците.
Благодаря за разбирането предварително!!!
RANDOM_AVATAR
User

shemmett

Мнения

34

Регистриран на

Пет Юли 14, 2006 2:50 pm

Местоположение

Gulf Shores

Мнениеот shemmett » Вто Юли 26, 2011 5:04 pm

Здравей, HaPpY gIrL!
Съдейки по ника ти вероятно не зарязала съвсем стремежа за щастие или някакъв вид по-добро състояние на духа. Дано само не си го написала в ироничен смисъл...
И аз понякога нямам обяснение за собственото си държание, понякога се ядосвам за нищо, понякога - от куп причини наведнъж. Обвинявам хормоните и женската си природа и карам нататък. За останалите неща, които споделяш за себе си, мога да ти кажа, че се срещат при много повече хора, отколкото сигурно си мислиш. Навярно дори някои от уверените на вид жени, които срещаш на улицата, всъщност са сами, имат хиляди собствени проблеми, но просто го прикриват добре пред околните. Съвсем не те насърчавам да прикриваш и таиш в себе си това, което те мъчи, напротив, споделяй. Сигурно ще откриеш не малко хора, които са се справили или като теб се борят с подобни настроения, мисли...Просто се опитвай, макар и по малко, да изглеждаш, да действаш, да мислиш като щастлив човек. След време може и да не си дадеш сметка, че го правиш без усилие :)
С риск да кажа нещо, което да не ти хареса,..ако ти не си млада, тогава какво да кажем ние ;) (с 1-2 години по-големи от теб, неомъжени, с не особено големи професионални успехи, а просто "някаква"-та там работа, награди от международни конкурси, сертификати за какво ли не... Без много приятели, без шумни празнувания и диви купони с по 200 души ...) Мисля, че единодушно можем само да ти кажем онзи цитат от "Дезидерата" - "Навсякъде животът е подвиг". Каквото и да правиш, където и да си, каквото и да искаш да постигнеш, е достатъчно значимо за поне един човек (за теб!) :) Или за повече, ако направиш съпричастни към живота ти и други хора. А, и никога не е късно да направиш нещо, което искаш. И аз си мисля понякога, че не му е времето за това или онова, но в смисъла, че е твърде рано. Но времето си минава. Повечето от съучениците и колегите ми са с по 1-2 деца и т.н.... Но явно не всички сме с еднакъв ритъм на живот. А и няма задължителна възраст за каквото и да е. Така че... нека не се отчайваме :)
Ще очаквам да пишеш пак!
There' more for me than meets the eye ;)

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

Copyright ©2014 Psy-Help.org ® All Rights Reserved | Brought by CloudyAnt